19 декември 1915 г.: Умира Алоис Алцхаймер - откривател и визионер

На 19 декември 1915 г., на 51-годишна възраст, Алоис Алцхаймер умира от сърдечна недостатъчност и бъбречна инфекция. Годишнината от смъртта му е повод да си припомним неговото изключително наследство и продължаващата борба за разбиране и лечение на болестта на Алцхаймер.

Алоис Алцхаймер (1864–1915) е немски невролог, който остава в историята като пионер в изследването на невродегенеративните заболявания. Най-важното, свързано с него, е откритието и описанието на заболяването, което по-късно ще носи неговото име — болестта на Алцхаймер, една от най-разпространените форми на деменция.

Алоис Алцхаймер има забележителна биография, която отразява неговия интелектуален принос и научно любопитство. Ето някои интересни подробности от живота му:

Роден е на 14 юни 1864 г. в градчето Маркбрайт, Бавария, Германия. Той е син на нотариус, което му осигурява добро образование още от ранна възраст. Учи медицина в няколко университета в Германия — Вюрцбург, Тюбинген и Берлин. Завършва през 1887 г., когато е на 23 години.

Веднага след завършването си, започва работа в психиатричната болница във Франкфурт, ръководена от известния психиатър Хайнрих Хофман, който е и автор на популярната детска книга „Шумният Петър“.

Във Франкфурт той започва да се интересува от неврология и психиатрия, вдъхновен от наблюденията на пациенти с психични разстройства.

Жени се за Сесилие Гейслер през 1894 г., с която има три деца. За съжаление, съпругата му умира млада, през 1901 г., оставяйки го вдовец.

Освен медицината, той се интересува от история, философия и музика, което го прави изключително ерудиран човек.

Последни години

През 1912 г. Алцхаймер става професор в Университета в Бреслау (днешен Вроцлав, Полша), където продължава да се занимава с изследвания.

Умира на 19 декември 1915 г. на 51 години в резултат на здравословни проблеми.

Ключови моменти, свързани с Алцхаймер:

• Първият документиран случай: През 1906 г. Алцхаймер описва случай на пациентка на име Августа Детер, която страда от тежка загуба на памет, дезориентация и когнитивен спад. Алцхаймер я наблюдава до смъртта ѝ през 1906 г. и внимателно анализира мозъка ѝ. След нейната смърт той изследва мозъка ѝ и открива плаки от протеина бета-амилоид и неврофибриларни възли от протеина тау. Тези две находки остават ключови биомаркери на заболяването.
• Публикации: През 1907 г. Алцхаймер публикува своите изследвания в статия, която привлича вниманието на невролозите по света. Макар по това време да е смятана за рядко заболяване, по-късно става ясно, че болестта е една от водещите причини за деменция при възрастни хора.
• Влияние върху медицината: Болестта на Алцхаймер е кръстена на него от Емил Крепелин, негов близък колега и основоположник на модерната психиатрия. Алцхаймер остава символ на научния стремеж към разбиране и лечение на мозъчните заболявания. Работата му поставя основите на съвременната неврология и гериатрия.
• Значение за днешния свят: Днес болестта на Алцхаймер е глобален здравен проблем, който засяга милиони хора. Изследванията върху амилоидните плаки и тау-протеина, започнали с Алцхаймер, продължават да бъдат основни направления в търсенето на лечение.

Алоис Алцхаймер е не само откривател, но и визионер, чиято работа продължава да вдъхновява научната общност.