Революционно откритие: Бебетата всъщност формират спомени

Най-ранните години от живота ни са изпълнени с интензивно учене и открития, но въпреки това повечето хора не могат да си спомнят конкретни моменти от този период – явление, известно като инфантилна амнезия.

Ново изследване, публикувано в авторитетното списание Science, предизвиква досегашните схващания за паметта на бебетата, като доказва, че те действително формират спомени. Въпросът, който остава открит, е защо тези спомени трудно могат да бъдат възстановени в по-късните години от живота.

„Винаги ме е очаровала тази мистериозна празнина в личната ни история“, споделя пред АФП Ник Търк-Браун, професор по психология от Йейлския университет и водещ автор на проучването.

На около едногодишна възраст децата демонстрират забележителна способност за учене – усвояват език, прохождат, разпознават обекти и започват да разбират социалните връзки около себе си. „И въпреки това ние не си спомняме нищо от тези преживявания – има парадокс между невероятната пластичност и способност за учене и липсата на съзнателни спомени“, отбелязва Търк-Браун.

Първоначалното обяснение на Зигмунд Фройд за това явление е свързано с репресирането на ранните спомени. В наши дни тази идея е отхвърлена от науката. Съвременните теории акцентират върху ролята на хипокампуса – част от мозъка, ключова за формирането на епизодична памет, която все още не е напълно развита в ранна детска възраст.

За изследването на Йейл са използвани иновативни техники, които да преодолеят проблемите при мозъчните сканирания на бебета, известни със своята неспособност да стоят неподвижни във функционален магнитно-резонансен томограф (fMRI). Изследователите въвели комфортни практики като използване на биберони, одеяла, плюшени играчки и интересни визуални стимули, които да задържат вниманието на малките участници.

В проучването са участвали 26 бебета – половината под, а половината над едногодишна възраст. На тях им били показани изображения на лица, предмети и сцени. Впоследствие били представяни отново, заедно с нови изображения, като учените измервали колко дълго бебетата гледат вече видяното изображение – индикатор за наличие на памет.

Резултатите показват, че хипокампусът е активен при формирането на спомени още от много ранна възраст – особено след навършването на една година. Бебетата, които показват по-добри резултати в тестовете за памет, имат по-голяма активност в хипокампуса.

„Можем уверено да заключим, че бебетата имат способност да кодират епизодични спомени чрез хипокампуса, започвайки около първата си година“, подчертава проф. Търк-Браун.

Въпросът, който остава отворен, е какво точно се случва с тези ранни спомени впоследствие. Изследователите предполагат, че спомените може никога да не достигат напълно до дългосрочната памет или просто да стават трудно достъпни с течение на времето.

Екипът на проф. Търк-Браун вече провежда ново изследване, целящо да разбере дали малките деца могат да разпознават видеозаписи, направени от тяхната собствена перспектива в по-ранна възраст. Първоначалните резултати сочат, че тези спомени могат да съществуват до около тригодишна възраст, след което постепенно избледняват.

Особено вълнуваща за учените е възможността тези забравени фрагменти от ранното детство да могат да бъдат реактивирани на по-късен етап от живота – хипотеза, която предстои да бъде проучена по-задълбочено.