Десет минути, които промениха всичко: Как закъснение спаси живота на млада жена при трагедията с полет AI 171 в Индия

Понякога животът се преобръща за миг – и често това се случва, когато най-малко го очакваме. Историята на Бхуми Чаухан, млада студентка от Индия, живееща в Лондон, е ярко доказателство за това как съдбата може да се намеси по най-непредвидимия начин. Само десет минути закъснение я спасяват от една от най-ужасяващите самолетни катастрофи в историята на Индия.

На 12 юни, изпълнена с емоции след кратко завръщане в родния Ахмедабад, 28-годишната Бхуми се отправя към летище „Сардар Валабхай Пател“, за да хване полет AI 171 на Air India до Лондон. Въпреки че тръгва навреме, задръстванията в града се оказват непреодолими. Когато пристига, вратите на самолета вече са затворени. Молбите ѝ да бъде допусната на борда остават нечути. Сълзи, отчаяние, гняв – всичко това се смесва в съзнанието ѝ, докато наблюдава как самолетът излита без нея.

Само минути по-късно, съдбата разкрива своята жестока страна. Полетът катастрофира малко след излитане, разбивайки се над медицинско общежитие и избухвайки в пламъци. 265 души – пътници, екипаж, хора на земята – губят живота си в тази трагедия. Единствената оцеляла е жена, която по чудо не се качва на борда – Бхуми Чаухан.

„Не мога да опиша ужаса, който изпитах, когато чух новината. Земята се разклати под краката ми. Само десет минути ме деляха от смъртта“, споделя Бхуми пред медиите, все още потресена от случилото се. Тя вярва, че висша сила я е закриляла в този съдбовен ден. „Матаджи и Ганпати Баапа ме спасиха. Това беше истинско чудо. Но сърцето ми е със семействата на загиналите – моля се за тях всяка вечер.“

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Instant Bollywood (@instantbollywood)

На борда на фаталния полет са пътували 230 души от различни националности – индийци, британци, португалци, канадци, както и 12 души екипаж. Сред тях – семейства, деца, мечти, които никога няма да се сбъднат. Само една жена, закъсняла с десет минути, остава на земята, за да разкаже за чудото на своето оцеляване.