Ван И: дипломатът, който превърна японския език в кариера

Преди да се превърне в един от най-разпознаваемите китайски дипломати, Ван И прекарва осем години далеч от дипломатическите кабинети. Роден е през октомври 1953 г. в Пекин, а през 1969 г., по време на Културната революция, е изпратен да работи в Североизточен Китай. Там се занимава с физически труд и служи в Корпуса за производство и строителство в провинция Хейлундзян.

Този период често се посочва като важна част от поколенческия опит на китайските ръководители. Бившият му състудент Ван Сяопин разказва пред „Крисчън сайънс монитър“: „Той не е губил времето си“. По думите му Ван И самостоятелно е изучавал литература и история и е учил по-усърдно от мнозина свои колеги.

Японският език отваря дипломатическия път

След завръщането си в Пекин Ван И постъпва в Пекинския институт за втори чужди езици, където изучава японски. Завършва през 1982 г., а същата година започва работа в Министерството на външните работи. По-късно придобива и магистърска степен по икономика.

Японският език се оказва ключов за кариерата му. Между 1989 и 1994 г. той работи в китайското посолство в Токио, а през 2004 г. става посланик на Китай в Япония. „Крисчън сайънс монитър“ го описва като специалист по Япония, който говори езика „като роден“ според хора, познаващи работата му.

След дипломатическите си назначения Ван И ръководи китайската политика по въпросите на Тайван от 2008 до 2013 г. Именно тогава получава репутация на човек, който съчетава познаване на азиатската политика с внимателен и понякога нестандартен стил на преговори.

Семейството остава извън публичността

Ван И е женен и има една дъщеря. Това е и основната семейна информация, потвърдена в официалните биографични данни. Името на съпругата му се посочва като Циен Уей в публикация на „Саут Чайна морнинг пост“, която през 2013 г. публикува снимка на двамата. В официалния профил на китайското външно министерство обаче тя е описана само като негова съпруга.

Тази сдържаност е характерна за публичния образ на Ван И. За разлика от много западни политици той почти не говори за свободното си време, семейството или личните си предпочитания. Надеждни публични източници не посочват конкретно хоби, което да практикува редовно. Най-близо до личен интерес са спомените на негови състуденти за самостоятелното му четене на литература и история.

От дипломат до главен говорител на китайската външна политика

Ван И става външен министър през 2013 г. и остава на поста почти десетилетие. След краткия мандат на Цин Ган той е върнат на длъжността през 2023 г. В момента съчетава поста с членство в Политбюро на Китайската комунистическа партия и ръководство на Службата на Централната комисия по външни работи.

В интервю за „Ал Джазира“ Ван И казва, че „Близкият изток винаги е имал уникално и важно място“ във външната политика на Китай. Изказването е показателно за професионалния му профил: дори когато говори за международни кризи, той рядко допуска лични подробности.

Така най-любопитният факт за Ван И се оказва не тайно занимание, а пътят му до върха: от изпратен в провинцията младеж, през студент по японски, до дипломат, познаващ отблизо една от най-сложните връзки на Китай.

Източници: scmp.com, csmonitor.com, theguardian.com