Физик заяви, че съществуват четири вида извънземни

Неотдавнашно изслушване в Капитолия възобнови дебата относно неидентифицираните въздушни явления, както и възможността за извънземен живот.

В майски брифинг на UAP, физикът д-р Ерик Дейвис, известен с работата си по свръхсекретни проекти на Пентагона, изуми слушателите, като посочи предполагаеми извънземни видове „сиви, нордически, инсектоиди и влечугоподобни“ като потенциални оператори на неидентифицирани летателни апарати.

Дейвис описва тези същества като хуманоидни, приблизително с човешки размери, и евентуално свързани със секретни програми за обратно инженерство, пише Телеграф, цитирайки Daily Mail.

Представителят на Мисури Ерик Бърлисън, член на Комисията по надзор на Камарата на представителите и парламентарна група на UAP, предизвика дискусията, разкривайки в предаването „Безкрайната празнота с Кристин Фишър“, че е чувал същите тези четири класификации в частни брифинги. „Чувал съм тези четири класификации да се обсъждат на срещи в този офис от други хора“, каза Бърлисън.

Бърлисън, който се самоопределя като скептик, призна, че не е сигурен относно източниците на Дейвис, отбелязвайки, че коментарите на физика може да произтичат от информация от първа ръка или от сведения от втора ръка. „Ако е вярно, това би бил момент, който ще промени парадигмата“, каза Бърлисън. „Но ако е вярно, правителството няма право да крие подобна тайна от обществото, на което служи“, добави той.

Концепцията за Сивите като популярен извънземен архетип се налага в средата на 60-те години на миналия век, до голяма степен благодарение на известния случай на отвличане на Бети и Барни Хил. Двойката описва как е била отвлечена от малки хуманоиди с гладка сива кожа, големи черни бадемовидни очи и без типични човешки черти като носове или уши.

Нордиците са описвани като високи, стройни същества, наподобяващи скандинавски хора, с руса коса, сини очи и светла кожа. Често свързвани със звездния куп Плеяди, за тези същества се твърди, че притежават напреднали технологии и мирни намерения, като заемат видно място в преданията за контактьорите и НЛО от 50-те години на миналия век.

Междувременно, инсектоидите са част от извънземната митология поне от началото на 1900 г., като корените им водят началото си от филма на Жорж Мелиес от 1902 г. „Пътуване до Луната“. Тези същества проявяват насекомоподобни черти, като множество крайници, екзоскелети, мандибули и понякога антени.

Теорията за влечугите, която твърди, че променящи формата си влечугоподобни извънземни тайно контролират Земята, набира популярност благодарение на конспиративния теоретик Дейвид Айк в края на 20-и век.