Наистина ли Меркел обвинява и Полша за войната в Украйна

Наистина ли Ангела Меркел е казала, че Полша и балтийските страни носят "част от вината" за войната в Украйна? Какво се крие зад заглавието на германския "Билд" и какво всъщност е казала бившата канцлерка в Унгария.

"Меркел дава на Полша част от вината за войната на Путин" - статия с това гръмко и предизвикващо резонанс заглавие се появи вчера на сайта на известното германското булевардно издание „Билд“. Източникът – интервю с бившата германска канцлерка и бивша ръководителка на ХДС Ангела Меркел, дадено на унгарския портал „Partizan“.

Наистина ли Меркел е разкрила нещо ново за войната на Русия срещу Украйна, за което досега е мълчала? 47-минутното интервю, което е достъпно в Ютюб с немския си оригинал, не дава основания за такива изводи. А най-важното, което е изнесено и в заглавието на „Билд“ - а именно словосъчетанието „част от вината“ - всъщност изобщо не присъства в изказванията на Меркел. Това е интерпретация на нейните думи от страна на автора на статията, както се разбира и от подзаглавието – че става дума за „непреки“ обвинения.

Какво всъщност казва Меркел

Какво всъщност казва Меркел? „През юни 2021 година почувствах, че Путин вече не се отнася сериозно към Минските споразумения.“ На този фон тя поискала създаването на „нов формат“ с участието на ЕС, за да може „ние като ЕС да говорим пряко с Путин“. Предложението се видяло на мнозина неочаквано, защото те го схванали като идея да се възобновят срещите на върха между ЕС и Русия. Тези срещи бяха прекратени в 2014 година, след като Русия анексира Крим. Затова идеята, издигната от Меркел и от френския президент Еманюел Макрон, не получила поддръжка на срещата на върха на ЕС.

„Някои страни не дадоха подкрепа – това бяха най-вече балтийските страни, но и Полша беше против“, заявява Меркел пред „Partizan“. По нейните думи, противниците на инициативата са се опасявали от това, че ЕС няма единна политика по отношение на Русия. Меркел добавя, че нейното намерение е било водено от необходимостта да се установи единна позиция, което обаче така и не се случва – мандатът ѝ скоро след това приключва, а войната на Русия против Украйна, за която по време на интервюто Меркел многократно обвинява Москва, започва половин година по-късно. Меркел не говори за това буквално, но думите ѝ могат да се изтълкуват така: новият формат за преговори с Путин според нея е можел да бъде шанс за предотвратяване на бъдещата война. Дали обаче този шанс изобщо е бил реален е нещо, което така и няма да научим.

Защо предложението не е било прието

Тогава президентът на Украйна Володимир Зеленски отправил критики към предложението на Меркел, наричайки го „несправедливо“. Всичко това се случва на фона на опасенията за мащабно нахлуване на Русия в Украйна, появили се през пролетта на 2021 година. Тогава Русия струпва войски по украинската граница, след което ги оттегля само частично. А Меркел е лидер, чиято политическа тежест в Европа и света по онова време отслабва – до следващите избори за Бундестаг в Германия, за които Меркел вече не се кандидатира, са оставали само броени месеци.

Оттогава насам възгледите на Меркел по отношение на Русия явно не са се променили. Тя е убедена, че действията ѝ са били правилнии няма за какво да се извинява, което и отбелязва в своята мемоарна книга. Меркел отново повтаря неведнъж изказваната си теза, че Минските споразумения, макар и да са били нарушавани от Русия, все пак са осигурили на Украйна известна отсрочка.

И какво премълча бившата канцлерка

Меркел продължава да вярва в силата на дипломацията, както за пореден път казва в интервюто за „Partizan“ - нейното мнение е, че в подхода към Москва трябва да има силово възпиране, но и дипломация. Тя обаче премълчава факта, че неотдавнашните дипломатически усилия на американския президент Доналд Тръмп и възстановяването на контактите с Путин не са спрели войната на Русия срещу Украйна.

Меркел не споменава и това, че преди руското нахлуване в Украйна е имало много контакти, но без Зеленски, с когото Путин отказва срещи след декември 2019 година, когато в Париж се провеждат разговори в т.нар. „Нормандски формат“ (Германия, Франция, Украйна и Русия). Западните лидери, включително Олаф Шолц, наследникът на Меркел на канцлерския пост, са се срещали с руския президент. През 2021 година се провежда и среща на Путин с президента на САЩ Джо Байдън в Женева, както и преговори на ниво Русия-НАТО и Русия-САЩ – и то само седмици преди руското нахлуване в Украйна.

Липса на лични контакти с Путин?

Не са нови и твърденията на Меркел за това, че на войната може да е повлияло отсъствието на лични контакти с Путин, а не по видеовръзка, каквито имаше по време на пандемията. В интервюто за „Partizan“ Меркел дава за пример факта, че през октомври 2021 година Владимир Путин не идва на срещата на Г-20 в Рим, позовавайки се на рисковете, свързани с коронавируса. Тя премълчава обаче, че приблизително по същото време западните разузнавания вече започнаха да регистрират подготовката на Русия за мащабното нахлуване в Украйна.

Като цяло Меркел не казва нищо ново, позицията ѝ по отношение на Украйна съответства на това, което Шолц е казвал неведнъж: „Русия не трябва да печели войната, а Украйна трябва да остане суверенна, свободна държава“.