Иран в задънена улица: "Оста на съпротивата" се разпадна

Навремето Иран създаде своя "Ос на съпротивата" срещу САЩ и Израел, за която плащаше милиони на терористични групировки като Хамас и Хизбула. Но мирният план на Тръмп за Газа създаде нови реалности, а Иран остана сам.

"Израел не е заинтересован от ескалация на напрежението с Техеран", заяви Владимир Путин на 9 октомври в Таджикистан пред руската държавна информационна агенция ТАСС. Според Путин Техеран искал „да работи за мира“. В същото време руският президент подчерта, че Иран не бива да притежава ядрени оръжия.

Дали посланието на Израел е искрено, стратегически подвеждащ ход или част от руските интереси, остава открит въпрос, смята Арман Махмудян, експерт по международна политика и преподавател в Университета на Южна Флорида. "Иранските медии съобщиха, че Техеран е закупил руски изтребители Сухой Су-35. Ако Русия наистина ги достави, това би било знак за подкрепа на Техеран", заяви той.

"Възможно е Нетаняху да се опитва да убеди Москва да не доставя изтребители и затова да е казал, че не иска да атакува Иран. Не знам дали това е някаква тактическа игра с Путин, но двамата се познават от години и самият Биби (Бенямин Нетаняху – б. ред.) подчертава в мемоарите си, че спрямо Путин винаги трябва да се подхожда директно“, посочва още Махмудян.

Войната разкри редица слабости

Дванайсетдневната война през юни, когато Израел бомбардира многобройни цели в Иран, разкри слабостите на иранските военновъздушни сили. САЩ се включиха в тази война и бомбардираха ирански ядрени съоръжения. Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп заяви, че израелско-американските удари срещу Техеран са били важна стъпка по пътя към мирното споразумение за Газа. Израел гледа на иранската ядрена програма като на екзистенциална заплаха. Иранското ръководство пък не признава Израел и редовно заплашва да го унищожи.

Тръмп призова Иран да промени външнополитическия си курс. В речта си в израелския Кнесет той заяви, че за региона не може да има нищо по-добро от това Иран да спре да подкрепя терористи и да признае правото на съществуване на Израел. По-късно в Египет Тръмп изрази готовност да отмени санкциите срещу Иран, ако Техеран се съгласи на преговори. Иран беше поканен на срещата в Шарм Ел Шейх, но не участва в нея.

Хронична неспособност за вземане на решения

Иранският експерт Моджтаба Наджафи, който живее в Париж, говори за една система, която е „загубила способността си да взема решения“. Според него режимът в Техеран е изправен пред сложни кризи и е неспособен да преодолее идеологическите бариери, които пречат на дипломацията. В интервю за ДВ той говори за „закъснял прагматизъм“ и казва: “Още от основаването на Ислямската република през 1979 година до наши дни тя прибягва до по-рационалните ходове, чак когато вече е станало твърде късно“.

И в иранските медии имаше критики на решението за неучастие в срещата в Шарм ел Шейх. Коментатори припомниха, че Иран е преговарял дори със Саддам Хюсеин, който през 1980 г. нападна Иран и отприщи война, продължила осем години и взела над един милион жертви. На 14 октомври Техеран реагира официално: говорител на иранското външно министерство посочи в официално изявление, че действията на международната сцена не се ограничават до физическо присъствие, и че прекратяването на войната в Газа е приоритет за Иран.

„Примирието в Газа има предимства и недостатъци за Иран“, смята Арман Махмудян. „Предимството е, че засега темата, която изостри конфликта между Иран и Израел, а именно ситуацията в ивицата Газа, е свалена от дневния ред. От друга страна, ако споразумението за мир наистина доведе до разоръжаване на Хамас в Газа, САЩ и Израел, с подкрепата на арабските страни, биха могли да го приложат и спрямо Хизбула в Ливан.“

Нефункционираща ос на съпротивата?

Шиитската организация Хизбула в Ливан е част от подкрепяната от Иран „Ос на съпротивата“ - това е мрежа от милиции в региона, възникнала в отговор на онова, което американският президент Джордж Уокър Буш навремето нарече „Ос на злото“.

Ръководството в Техеран се самообявява за ядро на „истинската съпротива срещу империализма и окупацията“. Само че тази т.нар. „Ос на съпротивата“ струваше на Иран стотици милиарди долари, а и го изолира международно. След ликвидирането на няколко ключови фигури като политическия лидер на Хамас Исмаил Хания, лидера на Хизбула Хасан Насрала, а и след свалянето от власт на Башар Асад в Сирия през 2024 г., тази мрежа се разпадна почти изцяло.

„Сирия е загубена, Хания бе убит, а Хизбула е ликвидирана. Тази стратегия вече не работи“, заяви иранският експерт по въпросите на отбраната Саяд Ширази за платформата Azad в Техеран.

Тази критика вече се споделя и открито в Иран. Бившият председател на Националния комитет за сигурност в парламента Хешматолах Фалахатпишех написа в платформата X, че 85% от иранците биха гласували на референдум за прекратяване на конфликтите на Техеран с останалия свят. „Загубихме над 700 милиарда долара заради конфликта с Израел и Запада. Превръщането на арабско-израелската война в иранско-израелска беше най-голямата лъжа в историята на Ислямската република“.

Инвестиции във военновъздушните сили

Неспособността на подкрепяните от Иран милиции да предотвратят потенциална пряка война с Иран лъсна по време на 12-дневната война. В Техеран явно са осъзнали, че тези въоръжени групировки не са изиграли никаква роля, посочва и Арман Махмудян.

Дори ако политическата воля в Техеран не се е променила, условията в региона вече са променени. Затова Иран ще се опита да подобри военната си мощ, и по-специално да оборудва бойната си авиация с модерни изтребители от Китай или Русия. Към тях вероятно ще се добавят и ракети с по-голям обсег, които да имат възпиращ ефект.

„Кои политически решения ще вземе Техеран по отношение на предложението на Тръмп за преговори обаче е трудно да се предскаже“, посочва експертът по международна политика. „Най-важното средство за натиск в евентуални преговори остават онези около 400 килограма уран, обогатен до 60 процента, които Западът все още не знае къде точно се намират.“