Саботажи и пропаганда: как Русия напада Полша

"Това е инсценирано от Украйна" беше само един от наративите, които сайтове споделяха, след като руски дронове нарушиха въздушното пространство на Полша. Зад тях стои мащабна кампания на Кремъл, която включва и саботажи.

Още новини от Украйна

В Полша са задържани осем души, заподозрени в подготовка на саботажни действия. Те са шпионирали военни обекти и критична инфраструктура, гласи обвинението на властите.

Напоследък това се случва все по-често в Полша, посочва в тази връзка министърът на вътрешните работи Марчин Киервински, цитиран от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). "Службите неутрализират заплахата непрекъснато", казва той пред изданието. На въпроса дали Русия стои зад това министърът отговаря утвърдително: "Да, в по-голямата си част." По думите му Русия е навлязла "във фаза на Студена война срещу целия ЕС, а ние трябва да се подготвим, че такива инциденти ще стават все по-чести."

Саботажните действия вървят ръка за ръка с пропагандата

Още миналата година в Полша бяха арестувани девет души, заподозрени в саботаж по поръчка на Русия. Сред тях и украинец, който е трябвало да подпали фабрика за бои във Вроцлав, както и няколко предполагаеми подпалвачи на търговски център във Варшава през пролетта на 2024 година. При пожара бяха унищожени 1 400 магазина.

Инцидентите винаги са съпровождани от пропагандна кампания в социалните мрежи, чиято цел е да предизвика неспокойствие и да подкопае доверието в правителството и държавните институции, посочва ФАЦ.

След проникването на повече от 20 руски дрона във въздушното пространство на Полша в средата на септември, в интернет се надигна мощна пропагандна вълна от фалшиви новини, отричащи руско участие в тези събития и набеждаващи Украйна за тях. Паралелно с това се внушаваше, че полското правителство е неспособно да се справи със заплахата и се посяваха съмнения относно подкрепата на НАТО. Посланията звучаха общо взето така: "Това е инсценирано от Украйна, за да бъде въвлечена Полша в конфликта", "НАТО няма да ни защити в случай на сериозен конфликт" и "Член пети е мъртъв".

Целенасочени послания целят разклащане на доверието

Отделът за киберсигурност на "Гугъл" - Google Threat Intelligence Group (GTIG) - е анализирал много от тези случаи в свое проучване. Според авторите му дезинформационната кампания, последвала навлизането на дроновете в полското въздушно пространство, е трябвало да отрича отговорност на Русия и да се обвинява Запада и НАТО, че измислят претексти, за да преследват свои политически цели - например да провокират война с Русия, обяснява ФАЦ.

С целенасочени послания се прави опит да се подкопае доверието на населението в правителството. Освен това много от посланията са целели да сринат положителното отношение на поляците към Украйна. "Физическите атаки и дезинформацията вървят ръка за ръка, за да подкопаят доверието на обществото в институциите", казва главният анализатор на CTIG Джон Хълквист.

Един от най-важните канали за разпространение на проруска пропаганда, идентифицирани от GTIG, е онлайн изданието "Независим политически вестник" (Niezalezeny Dziennik Polityczny), най-вероятно използващо фалшиви лица или автори с акаунти в много социални медии и различни блогове. Там реакциите на Полша към дроновете бяха определени като "военна истерия", която има за цел да отвлече вниманието на полския народ от други проблеми. Освен това се внушаваше, че Полша е била предварително информирана за дроновете и че мнозинството от поляците обвинявали Украйна, НАТО или правителството за инцидента.

Полша и НАТО са приоритет за руската пропаганда

Потребител, наричащ се "Portal Kombat" и администриращ мрежа от интернет домейни, които разпространяват проруско съдържание, оспорва, че руски дронове изобщо могат да стигат до Полша - аргумент, който след инцидента беше използван и от Кремъл. В други текстове се твърди, че видеоклиповете с дроновете в полските медии са фалшиви и че Русия нямала намерение да напада Полша: "Москва изобщо няма нужда от това. А ако все пак имаше, щяха да дойдат не осем, а 800 дрона наведнъж." Тези текстове се разпространяват с бясна скорост в социалните мрежи, включително в Телеграм.

Според проучването дезинформаторите са използвали и портали, които копират сериозни и утвърдени медии. Специално за немскоезичната целева група е създаден портал "Германска интелигенция" (Deutsche Intelligenz), внушаващ, че НАТО използва инцидента с дроновете като претекст, за да провокира война с Русия.

Тези примери показват "как влиятелни фигури в цялата проруска екосистема са оптимизирали дейността си, за да могат да реагират на геополитическите събития“, посочват още експертите на "Гугъл". С поток от дезинформация те се опитват да "манипулират общественото мнение", за да предизвикат страх и да посеят несигурност и съмнения сред уязвимите групи от населението, допълват те. "Скритите информационни кампании и разпространението на дезинформация са все по-важна част от усилията на руските фактори да наложат своите интереси."

Мащабната мобилизация след случката с руските дронове е още един признак за това, че Полша и нейните съюзници от НАТО са приоритетна цел за руската пропаганда, пише още "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".