Как Путин и придворните му си навлякоха гнева на Тръмп

Коментар на Константин Егерт:

Защо Доналд Тръмп отмени срещата си с Владимир Путин в Будапеща? За мен това е най-голямата загадка около причините за налагането на допълнителни американски санкции срещу руските компании "Лукойл" и "Роснефт".

"Лукойл" и "Роснефт" на мушката на Тръмп

Само преди няколко дни всичко беше, както се казва, "наред": руският министър на външните работи Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Марко Рубио трябваше да обсъдят подготвителните аспекти на импровизираната среща на своите шефове. Президентът на Украйна Володимир Зеленски, макар и с неохота, потвърди готовността си да пристигне в Унгария, а пропагандистите на Виктор Орбан започнаха да тръбят за "дипломатическия триумф" на унгарския премиер.

След което буквално за миг всичко се промени. Лавров и Рубио поговориха безрезултатно, срещата бе не просто отложена, а отменена от президента на САЩ, Орбан специално "закъсня" за заседанието на ЕС, за да не гласува за новия пакет санкции на Общността срещу Русия, но и за да не попречи на неговото приемане.

И така, вместо да обсъжда съдбата на Украйна на приятелска вечеря, на Путин му се наложи да чете например съобщения от Индия за това как до 21 ноември индийските рафинерии ще се откажат от суровините на "Роснефт" и "Лукойл".

Виртуалната реалност на кремълския властелин

Всъщност не можем да бъдем сигурни, че руският диктатор чете тези новини. Дори е вероятно да му предлагат папки със съвсем друга информация - че санкциите ще нанесат само незначителни загуби на руската икономика, че индийците ще продължат да купуват нефт чрез посредници, а това, което те няма да закупят, ще бъде купено от Китай. Намерението на ЕС да се откаже от руския втечнен газ от началото на 2027 година вероятно също се представя като незначителна мярка. Та нали до тази дата Украйна непременно ще бъде победена и на ЕС ще му се наложи да си има работа с нова, още по-мощна Русия.

Индийските рафинерии наистина ще се опитат да разширят покупките чрез посредници. Но в американското министерство на финансите, което следи за изпълнението на санкционния режим, са напълно наясно с това. Китайският лидер Си може да разпореди да се купува повече петрол от Русия (разбира се, с голямо намаление). Но дали това ще компенсира щетите от санкциите е предмет на отделна дискусия. Това, което лично у мен не предизвиква никакви въпроси, е системата за взимане на решения в руската върхушка.

Путин в ролята на Бурбоните

За четвърт век управление около Путин се оформи един вид кралски двор, почти като при късните Бурбони във Франция. Неговият кадрови състав не е променян от години. Задачата му е проста - да продължи собственото си съществуване. За целта лидерът трябва да е убеден, че под неговото ръководство всичко върви добре.

Освен това Путин очевидно е убеден в изключителната значимост на своята историческа мисия - възраждането на руското величие. Да се спори за това е опасно и безсмислено. Затова царедворците правят същото, което са правили и техните предшественици в други кралски дворове. Те поднасят на Путин нещо като истината - но не цялата. Нещо като анализ - но загладен. Нещо като препоръки, а всъщност - зле прикрито ласкателство. Агресията срещу Украйна направи тази тенденция окончателна и необратима.

Путин се смята за много по-опитен и прозорлив политик от Тръмп, а също и от Стармър, Моди и дори незаменимия "приятел Си". Той е убеден: американският президент толкова много иска да получи Нобеловата награда за мир, а неговите поддръжници толкова обичат Русия заради нейната привързаност към "традиционните ценности", че Белият дом още дълго може да бъде хранен със смес от фалшиви обещания и заплашителни намеци. Затова Кремъл категорично отказа да прекрати огъня до началото на анонсираната среща в Будапеща. До добавим също, че според сведенията на редица медии Лавров е повторил пред Рубио изискването на Путин "да бъдат отстранени първопричините за конфликта", т.е. фактически да бъде сменена властта в Украйна и да бъде поставена под политическия контрол на Москва.

Какво да правят "разбирачите на Путин"?

Тази сметка не излезе. Както не се получиха и плановете Киев да бъде превзет за три дни. Първо, избирателите на републиканците може и да не обичат особено Украйна и Зеленски, но и към Русия не изпитват дружески чувства. Второ, Тръмп наистина мечтае за Нобеловата награда за мир, но това не означава, че е готов до безкрай да търпи лъжите на Москва, при това смесени със заплахи за ядрена война. "Будапещенският ултиматум" на Путин изглежда силно е разгневил Тръмп и така в крайна сметка е довел до налагането на санкциите.

Тяхното политическо значение може да се окаже по-сериозно от икономическото. "Самият Тръмп е недоволен от Путин" - до този извод ще стигнат Моди, Орбан и другите "разбирачи на Путин и Русия". А за тях добрите отношения със сегашния президент на САЩ, включително личните, са абсолютен приоритет, както и за много други държавни и правителствени ръководители по света. За много от тези, които до вчера бяха готови да пригласят на Кремъл, дистанцирането от Москва ще се превърне в ключов елемент на дипломацията.

Може ли Тръмп да бъде умилостивен? Може. Но за целта или Путин трябва да измени на самия себе си и да се съгласи с условията на американците, или кремълският двор трябва да усети реална заплаха за съществуването си.