Путин е готов да "пожертва" Иран заради Украйна?

Коментар на Константин Егерт:

Ако администрацията на Джо Байдън наистина е помолила Израел да не нанася удари по обекти от иранската ядрена програма и съоръженията за добив на нефт и газ, това е едновременно лоша и добра новина за Владимир Путин. Лоша, защото при поражение на иранските съоръжения цената на петрола вероятно би скочила рязко и би донесла допълнителни приходи на Кремъл. През 2025-а година руският режим възнамерява да отдели 40 процента от държавния бюджет за войната - ситуация, в която излишни пари няма. Но в същото време това е добра новина за Кремъл: иранските ядрени съоръжения, изградени с помощта на Русия, няма да бъдат застрашени.

Още новини от Украйна

Разбира се, няма гаранция, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху непременно ще се съобрази с исканията на Белия дом. Но вероятността той да не предприеме нищо поне до президентските избори в САЩ е доста голяма.

Автомати за хутите, ракети за Путин

Междувременно Путин продължава сътрудничеството си с иранския режим. Той се срещна с новия президент Масуд Пезешкиан в Туркменистан. Очаква се до края на месеца Москва и Техеран да подпишат споразумение за стратегическо партньорство, подобно на това, което Русия вече сключи със Северна Корея.

Освен това според "Уолстрийт джърнъл" прокремълският "търговец на смърт" Виктор Бут се е "върнал в играта". Твърди се, че той е обсъждал в Москва възможността за доставка на леко стрелково оръжие на съюзниците на Иран - йеменските хути. Това, разбира се, е дреболия в сравнение с ракетите земя-кораб, които хутите използват в Червено море и които Москва също може да достави на йеменските съюзници на Техеран. Иран не остава длъжен и помага на Русия да попълни запасите си от ракети за обстрел на Украйна. Към това се добавят и многобройните видеозаписи с руски (както и с китайски и севернокорейски) оръжия, заловени от израелската армия в оръжейните складове на Хизбула и Хамас.

Иран помага на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Русия помага на Иран да заплашва мирното корабоплаване в Червено море и Ормузския проток, да обстрелва Израел и да поддържа фактически военен контрол над Ливан.

Путин, Тръмп и "смяна на режима" в Иран

Въпросът е дали нещата ще се променят след встъпването в длъжност на новия американски президент през януари 2025-а година? Значение има не само кой ще стане президент, но и коя партия ще получи мнозинство в Сената. Ако Белият дом и Сенатът се контролират от различни партии, вероятно не трябва да очакваме драматични промени в американската политика. Ако обаче Камала Харис спечели и мнозинството в Сената остане демократично, вероятно Белият дом ще се опита да съживи многостранното международно споразумение от 2015-а година за ядрената програма на Иран, постигнато при Барак Обама.

Ако Доналд Тръмп спечели изборите и в Сената се установи републиканско мнозинство, нещата ще бъдат други. През 2018-а той се оттегли от ядреното споразумение с Иран. Неговата администрация провеждаше безкомпромисно твърда политика спрямо Иран и ако спечели, Тръмп вероятно ще я възобнови. Не изключвам Вашингтон да заложи дори на опит за смяна на режима в Техеран. Нещо повече, една от основните външнополитически цели на всяка американска администрация ще бъде да насърчи установяването на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия, което иранците се опитват да предотвратят по всички възможни начини.

Израел вече води активна пропагандна кампания в Иран, която очевидно има за цел да разклати устоите на режима в Ислямската република. Може би най-видната фигура в иранската опозиция - принц Реза Пехлави - също е много активен напоследък. При управлението на Тръмп смяната на режима може и да се превърне в политика на Вашингтон.

В такъв случай ограничаването на военното сътрудничество с Иран и неговите съюзници може да се окаже цената, която Путин ще бъде готов да плати за прекратяване на огъня в Украйна при благоприятни за Русия условия. Вероятността това да се случи днес е малка, но я има. Освен това, ако Вашингтон заложи на свалянето на иранския режим, Кремъл със сигурност няма да иска открито да застане на страната на Техеран.

Ще бъде ли отправено предложение за "размяна на Украйна за Иран"? Ако да, от кого? И какво ще кажат в такъв случай американските сенатори и европейските съюзници от НАТО? Сега никой не може да отговори на тези въпроси. Но е ясно, че за руския режим Украйна е много по-важна от съдбата на аятолах Хаменей и от всички привидно важни политически връзки със страните от "глобалния Юг".