Неочакваните съюзници на Орбан в битката срещу членството на Украйна в ЕС

Унгарският премиер Виктор Орбан може да попадне на неочаквана подкрепа в опита си да блокира присъединяването на Украйна към Европейския съюз - дори от държави, които не споделят неговата близост до Москва, но защитават правото си на вето върху разширяването на блока, пише "Политико".

Преди срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген на 1 октомври, председателят на Европейския съвет Антонио Коща лобира пред европейските лидери да намерят начин да заобиколят противопоставянето на Унгария на присъединяването на Киев към блока, наред с други застояли кандидатури за членство.

Още новини от Украйна

Както първо беше съобщено в понеделник, португалският политик е предложил правилата на ЕС да се променят, за да се позволи започването на официални преговори за присъединяване след одобрение от квалифицирано мнозинство от лидерите, а не с единодушно съгласие, както се изисква в момента.

Но планът на Коща се оказва спорен. Докато Орбан е лидерът в ЕС, най-близък до президента Владимир Путин и най-враждебно настроен към Украйна, други лидери имат много различни мотиви да се присъединят към негова страна - главно за да защитят правото си на вето.

Планът е изправен пред съпротива от няколко страни от ЕС, включително Франция, Нидерландия и Гърция, и е малко вероятно да получи широко одобрение в Дания, според трима дипломати от ЕС и служител на френското председателство, които са говорили с "Политико" при условие за анонимност.

Притеснението сред тези страни е, че чрез промяна на правилата за присъединяване, те биха ограничили и собствената си способност да блокират кандидатурите за членство, които смятат за проблематични, казаха същите хора. Това отваря множество съперничества, върху които Орбан може да играе: Важно е за гърците, например, да покажат, че могат да продължат преговорите за членството на Турция, точно както българите искат да могат да поставят границата на Северна Македония, а хърватите да блокират Сърбия.

Предложението на Коща би отворило път напред не само за Украйна - чиято кандидатура е задържана от месеци поради вето на Орбан - но и за Молдова, тъй като кандидатурите на двете страни са свързани.

Според високопоставен служител на ЕС, предложението на Коща ще бъде обсъдено в Копенхаген днес, заедно с друго предложение за използване на замразени руски активи, за да се помогне на Украйна. "До ден днешен нито един лидер не е отговорил с пълно "не" на тази идея", отбеляза високопоставеният служител, визирайки предложението на Коща за промяна на правилата.

Финландският президент Александър Стуб заяви пред "Политико", че подкрепя всеки опит за ускоряване на процеса. "Лично аз приветствам всеки механизъм за вземане на решения, който дава повече гъвкавост и по-малко възможности за блокиране, и никога повече, отколкото с Украйна", каза той.

Но лагерът, който се противопоставя на Коща и Стуб, може да се окаже твърде силен. И ако цената на запазването на правилата е, че Украйна и Молдова може да се наложи да чакат месеци, ако не и години, за да видят как кандидатурите им напредват, това е цена, която тези страни са готови да платят.

"Изобщо не сме убедени да променяме правилата на играта по време на играта, защото това предлагат някои", каза висш дипломат от ЕС, на когото е предоставена анонимност.

"Ако се използва гласуване с квалифицирано мнозинство [за да се ускори процесът на присъединяване], съществува много голям риск процесът да бъде изключително политизиран", добавиха те.

Още по-голямо предизвикателство е, че за да се променят правилата, всички 27 държави членки, включително Унгария, ще трябва да са съгласни - нещо, което не е възможно за тези дипломати.

"Ако трябваше да променим или да развием процеса на вземане на решения, това също щеше да се реши с единодушие, което изглежда не е възможно днес", каза служител на френското председателство.

Натискът за рационализиране на присъединяването към ЕС идва, тъй като висши служители на ЕС подкрепят кандидатурите на Украйна и Молдова за членство.

Фон дер Лайен многократно е заявявала, че мястото на Украйна е във ЕС, твърдейки, че Киев може да постигне пълноправно членство в групата от 27 държави до 2030 г., ако продължи със съдебните и икономическите реформи.

Киев е провел съдебни реформи и е провел обширни разговори с колеги в Брюксел, но от правна гледна точка преговорите все още не са започнали. Това е така, защото съгласно настоящите правила Унгария може да блокира официалните разговори.

Молдова е в същото положение. Кандидатурата на Кишинев за присъединяване към 27-членния блок - която президентът Мая Санду постави в центъра на кампанията преди парламентарните избори миналата неделя - е обвързана с тази на Украйна, което означава, че не може да напредне, докато кандидатурата на Киев остава блокирана.

Застоялият процес има висока цена както за Санду, така и за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като и двамата рекламират бъдещото членство в ЕС като алтернатива на руската сфера на влияние.

Инициативата на Коща получи подкрепа тази седмица от Европейската комисия, където служители негласно заявяват, че настоящият процес - който изисква единодушно гласуване на повече от 100 етапа - е твърде тромав.

Идеята на Коща е да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство на тези междинни етапи, за да може да се постигне напредък, дори ако малък брой държави са против. Въпреки това, окончателното присъединяване към ЕС все още би било невъзможно без единодушно одобрение.

Но този натиск сега се сблъсква с противопоставяне от страна на лидери, които виждат ветото си за членство като дълбоко обвързано с националния суверенитет.

Гърция, например, отдавна се противопоставя на кандидатурата на Турция за членство, считайки я за заплаха за сигурността. Атина разчита на правото си на вето като начин да гарантира, че Анкара никога няма да се присъедини към ЕС - дори ако кандидатурата на Турция е законно замразена.

Париж също така исторически се е противопоставял на присъединяването на Турция към блока, като Макрон е заявил на турския президент Реджеп Тайип Ердоган съвсем наскоро, през 2018 г., че няма шанс за напредък в кандидатурата на Анкара.

Същото важи и за България, която иска да може да блокира влизането на Северна Македония в блока, или за Хърватия, която исторически се е противопоставяла на присъединяването на Сърбия.

"Очевидно унгарците блокират украинците", заяви първият дипломат от ЕС.

"Но това не е всичко. Българите искат да могат да блокират македонците, хърватите искат да контролират сърбите, Гърция и Кипър не искат Турция да се приближава към ЕС, а Гърция също би искала да следи Албания", добави дипломатът.

Публично, лидерите на ЕС може да се противопоставят на блокирането на Украйна от страна на Унгария. Но зад затворени врати мнозина намират това за удобно прикритие за собствените си искания.