Едно изпитание на САЩ може да отприщи неконтролируема верига от събития

Днешните коментари на президента Доналд Тръмп, в които той намекна, че САЩ ще подновят изпитанията си на ядрени оръжия, преобръщат водената от десетилетия американска политика по отношение на атомните бомби. Те обаче бяха направени, докато съперниците на Вашингтон извършват свои ядрени изпитания и увеличават арсеналите си, пише БТА, цитирайки AP.

Политиката за ядрените оръжия, смятана някога за отживелица от времето на Студената война, все повече започва да излиза на преден план, след като Русия многократно отправи ядрени заплахи както към САЩ, така и към Европа в хода на войната в Украйна. Освен това тази седмица Москва призна, че прави изпитания на ракета с ядрено задвижване, наречена "Буревестник", която може да носи ядрени бойни глави. В кодификацията на НАТО тази ракета фигурира с названието "Скайфол".

Още новини от Украйна

Китай изгражда повече силози за наземно базирани ядрени ракети. Междувременно Северна Корея току-що съобщи за плановете си да извърши изпитание на нова междуконтинентална балистична ракета, част от арсенала ѝ, способен да носи ядрени бойни глави и вероятно да достигне континенталната част на САЩ.

Заплахата започва да се отразява и в популярната култура, като най-пресният пример за това е новият филм на режисьорката Катрин Бигълоу "Къща от динамит".

Какво означава обаче изказването на Тръмп и как ще се отрази то на текущото ядрено напрежение? Ето какво трябва да се знае по темата.

Американският президент публикува коментарите си в социалната мрежа "Трут соушъл" точно преди срещата с китайския лидер Си Цзинпин. В поста си Тръмп отбеляза, че други страни правят ядрени изпитания и добави: "Инструктирах Министерството на войната да започне да тества Ядрени Оръжия на равна нога. Този процес ще започне незабавно".

Публикацията на президента повдигна някои непосредствени въпроси. Американският ядрен арсенал се поддържа не от отбранителното ведомство, а от Министерството на енергетиката на САЩ и от една полуавтономна агенция в неговите рамки - Националната служба за ядрена сигурност.

Министерството на енергетиката осъществява надзор върху изпитанията на ядрени оръжия от самото си създаване през 1977 г. Преди това изпитанията се извършват не от отбранителното ведомство, а от две други служби.

Тръмп също така заяви, че САЩ "имат повече ядрени оръжия от която и да е друга страна".

Според данни на базираната във Вашингтон Асоциация за оръжеен контрол Русия разполага с 5580 ядрени бойни глави, докато САЩ имат 5225. Двете страни разполагат с близо 90% от всички ядрени бойни глави по света.

От детонацията на ядрената бомба "Тринити" през 1945 г. до 1992 г. САЩ са извършили изпитания с 1030 атомни бомби - най-много от всички държави. Това число не включва двете атомни бомби, които Америка използва срещу Япония в Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война.

Първите американски ядрени тестове се осъществяват в атмосферата, но по-късно те започват да се извършват под земята, за да се ограничи падането на радиоактивни частици. Учените започнаха да наричат тези тестове "изстрели". Последният подобен "изстрел", носещ кодовото име "Дивайдър" в рамките операция "Джулин", се състоя на 23 септември 1992 г. в Националния обект за сигурност на Невада – огромен полигон, разположен на около 105 км от Лас Вегас.

Америка преустанови изпитанията си по две причини. Първата беше разпадането на Съветския съюз и края на Студената война. Освен това през 1996 г. САЩ подписаха Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити. Ядрени изпитания обаче се провеждаха и след подписването на договора от най-новите ядрени сили в света – Индия, Северна Корея и Пакистан. Обединеното Кралство и Франция също разполагат с ядрени оръжия, като отдавна се подозира, че и Израел притежава атомни бомби.

Но казано по-общо САЩ разполагат също със събирани в продължение на десетилетия данни от изпитания. Това им дава възможност да използват компютърно моделиране и други техники, за да установят дали дадено оръжие ще бъде бъде успешно детонирано.

Всеки президент след Барак Обама подкрепяше плановете за модернизация на американския ядрен арсенал, чието поддържане и обновяване през следващите 10 години ще струва близо един трилион долара според изчисления на Бюджетната служба на Конгреса.

За да възпират други страни да използват ядрените си оръжия срещу Америка, САЩ разчитат на т. нар. "ядрена триада" – базирани в силози на сушата междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, оборудвани с атомно оръжие стратегически бомбардировачи и изстрелвани от подводници балистични ракети с ядрен заряд.

Няма непосредствена яснота каква цел биха преследвали САЩ с евентуалното подновяване на ядрените си изпитания. Експерти по неразпространение на ядрените оръжия предупредиха, че всякакви научни намерения биха били помрачени от обратния ефект на теста и освен това има вероятност да се даде тласък на други големи ядрени сили да започнат собствени широкомащабни изпитания.

"Подновяването на програмата за ядрени изпитания на САЩ може да бъде един от политическите ходове на правителството на Тръмп с най-големи последици. Едно изпитание на САЩ може да отприщи неконтролируема верига от събития, като други държави може да отговорят с изпитания на свои ядрени оръжия, дестабилизирайки международната сигурност и предизвиквайки нова надпревара във въоръжаването", предупредиха експерти в публикувана през февруари статия в "Бюлетин на атомните учени".

"Целта на ускореното провеждане на ядрено изпитание може да бъде единствено политическа, но не и научна... Това ще даде на Русия, Китай и други ядрени сили свобода на действие да подновят собствените си програми за ядрени изпитания, без по същество да има политически и икономически странични ефекти".

Всяко бъдещо изпитание на САЩ може би ще се извърши на полигоните в Невада, но вероятно за подготовката на тези обекти ще е нужна много работа с оглед на факта, че от последния тест са изминали повече от 30 години.

През 2018 г. националната лаборатория в Лос Аламос направи презентация със серия от слайдове, които описват предизвикателствата, отбелязвайки, че през 60-те години град Мъркюри в Невада, където са полигоните, е бил вторият по големина град в този щат. Обичайно около 20 000 души са работили на терен, за да организират и подготвят тестовете. През следващите десетилетия този капацитет е съкратен.

"За планирането и изпълнението на един ефективен "изстрел" са нужни от две до четири години. Това бяха огромни начинания", се казва в презентацията".