"Не на омразата!": Защо фантасмагориите на Пеевски са опасни

Пеевски добре е усвоил уроците от учебника по политика на Доган, макар те да са безнадеждно остарели. И най-вече правилото: “Когато е напечено, играй с етническата карта!”. Защото тя е инструмент за натиск и страх.

Учебникът по политика на Доган е безнадеждно остарял в този век, но едно правило в него още може да се използва: “Когато стане напечено, играй с етническата карта!” Тази карта е заложена в основите и утвърждаването на ДПС. Доган я държеше в готовност като политически взривател - силата ѝ беше в страха, че може да бъде активирана всеки момент.

На протестите нямаше никакъв етнически елемент

Настоящият лидер на ДПС-Ново начало Делян Пеевски се еманципира от кръстника си в политиката, но старите уроци му служат добре. Той заплаши ПП-ДБ, че няма да им позволи “да сеят” етническа омраза. Независимо че в двата многохилядни протеста срещу управлението не е имало какъвто и да било етнически елемент, а искания за оставка на кабинета и „Пеевски да изчезне от политиката“, Пеевски изригна в парламентарните кулоари, че оставка могат да му искат само неговите избиратели. А после предупреди: “Омраза ги съветвам да не сеят, и то етническа - показваха по екраните мои братя турци, помаци, роми. Това няма да им го позволя като техен лидер. Ако сеят омраза, ще пожънат омраза”.

Протестите са израз на ценностно, а не на етническо противопоставяне и едва ли някой ще вземе на сериозно фантасмагориите за омраза на етническа основа, дори българските мюсюлмани, които Пеевски - като учителя си Доган - слага под похлупак. Ако днешните националисти проповядваха “мразене” на турците, както го правеха предците им през 90-те до началото на този век, и се намери някой воленсидеровец, който да окървави петъчната молитва в софийската джамия “Баня Башъ”, картината можеше и да се получи. Но вече не.

Днешните твърди патриоти са избрали за свой противник Европейския съюз, единната европейска валута и, общо взето, всичко с евро, и толкова увлечени по всичко руско, че пишат с грешки хубавата дума “референдум”. На разпънатия вчера от “Възраждане” плакат в залата на парламента пишеше: “Реферерендум за лева! Не на еврото!”. Но щом Βig Boss e казал, че има етническа омраза и “братята” му са били обиждани на протестите, значи е така. Макар да не е така. И избликна дирижираната спонтанност във вид на декларации от структури на ДПС-НН с новото мото на Пеевски: “Не на омразата!” и благодарности “към г-н Пеевски за това, че не допуска българските граждани да бъдат разделяни и противопоставяни - българи, турци, помаци, милет, роми”.

Свободните срещу не-свободните

Дали българи и турци виждаме едно и също, когато Пеевски говори за несъществуваща етническа омраза? При икономическа криза и социални недоволства част от обществото търси “закрила” и призоваването към етническа солидарност може да подмами хора от малцинствата да подкрепят тези, които им обещават защита. ДПС винаги е капсулирало българските мюсюлмани. Почти всичко, свързано с тях, се интерпретира през призмата на лидера и неговия кръг, а индивидуалните гласове често остават незабелязани - доколкото ги има. Даже сред политолозите и социолозите, анализиращи и изследващи процесите, представители на това малцинство (почти) не се откриват.

В социален план това води до предпазливост в публичното пространство, защото всяка критика към партията или нейния лидер се възприема като предателство към общността. В същото време Пеевски е представен като гарант за защитата на тази група и политическото ѝ представителство,като автентичният ѝ глас. Така етническата карта функционира не само като инструмент за страх и натиск, но и като механизъм, който ограничава политическата автономия на мюсюлманите.

Ако лидерът на ДПС-НН, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, беше действително загрижен за избирателите си, първите рафтове с “храни за хората” трябваше да бъдат в районите със смесено население. Вместо това, ще са в 55 по-малки населени места в Пловдивска област в магазините на КООП: олио, боб, ориз, брашно, кисело мляко, сирене, кашкавал, хляб, масло, консерви, колбаси, лютеница и други стоки от първа необходимост.

Ако наистина мислеше за правата на своите избиратели, а не за въображаеми заплахи и как да спечели отвъдокеанско благоволение, Пеевски нямаше да атакува филантропа Джордж Сорос, един от световноизвестните защитници на правата на малцинствата, чиято Open Society Foundations е вложила 24,2 милиарда долара в различни програми за над тридесетте години от създаването си.

Инструмент за подчинение

„Етническата карта“ е не просто инструмент, създаден от кукловоди от бившите тайни служби. На Балканите тя има своята кървава история и е доказала, че страхът и разделението могат да бъдат превърнати в оръжие, което работи десетилетия наред, дори когато реалните конфликти са отминали.

Пеевски използва „етническата карта“ не за да защити реални интереси на общността, а за да създаде илюзия за опасност. Но няма как да се титулува като “гарант за етническия мир”, защото почетният председател ще си я носи пожизнено. Въображаемата омраза може и да е някаква гаранция за контрола му, но не за дълго.

Българи, турци, помаци, милет, роми - всички сме наясно кой и как ни лъже и ограбва.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.