Какво са знаели германските тайни служби за Путин

Документите на германското външно министерство, на разузнаването и на някои други ведомства, както и разказите на експерти не оставят съмнение, че за всичките години, в които е на власт в Русия, Берлин е имал достатъчно поводи да не се доверява на Владимир Путин. Но до самото начало на войната срещу Украйнагерманските политици са игнорирали тревожните сигнали и само са увеличавали зависимостта на германската икономика от Москва.

Книгата на германските журналисти Катя Глогер и Георг Масколо със заглавие „Провалът: едно разследване за германската политика спрямо Русия“ е посветена именно на тази тема. Пред ДВ авторите обясняват кога и защо, според тях, Германия е трябвало да промени подхода си към Русия.

Путин и неговите роли

Като кореспондентка на списание „Щерн“ в Москва Катя Глогер е една от първите чуждестранни журналисти, опознали Путин лично. През месеците, в които е съпровождала Путин, тя не само е била в дома му, където дъщеря му задължително трябвало да свири на пиано пред гостите, но е посещавала и неговата спортната зала.

„При вида на този слабичък човек със сиво лице, носещ костюми, които тогава изобщо не му стояха перфектно, много от нас (чуждестранните кореспонденти – б.ред.) се питаха – кой е, все пак, този мистър Путин?“, спомня си Глогер. В началото на века за чуждестранните кореспонденти, работили в Москва, Путин все още не е заемал забележимо място, „макар вече от няколко години да е централна фигура в системата на властта от късния период на Елцин“.

В началото на първия си президентски мандат Путин се стремял да се представи като новак, който иска да учи от Запада, при това е играл тази роля не само пред медиите, но и пред тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер – задавал например въпроси за жилищното строителство или пенсионната система в Германия, но всъщност само се е опитвал да прави добро впечатление, оставайки твърд КГБ-ец, спомня си журналистката.

Германските спецслужби за Владимир Путин

Съпругът на Катя Глогер – Георг Масколо, който е бивш главен редактор на списание „Шпигел“ и е известен в Германия с журналистическите си разследвания, допълва: „Когато Путин изгря на политическата сцена, за него в света се знаеше малко. Но в Германия не беше така – не само защото Путин имаше предишен опит, свързан с Германия, но и защото Германия имаше предишен опит, свързан с Путин“.

По думите на Масколо, в германското външно министерство още от самото начало имало два лагера – в зависимост от отношението им към Путин. Едните смятали, че въпреки неговото минало в КГБ „след агонията на режима на Елцин“ с него може да се работи. Другите, особено представителите на спецслужбите, предупреждавали: „Внимавайте. Сътрудникът на спецслужбите си остава сътрудник на спецслужбите“.

В книгата си Глогер и Масколо цитират оценка на германското контраразузнаване, описваща Путин от първия му президентски мандат така: „Циничен офицер от КГБ с дълбоко националистическо мислене“. Както констатира Масколо: „Предупредителните сигнали са дошли съвсем рано, но не им е било обърнато внимание“.

Как е била подготвена речта на Путин в Бундестага

През септември 2001 година Путин държи в Бундестага реч на немски, която е посрещната възторжено от депутатите. Съдействие му е било оказано от близкия му приятел Матиас Варниг, бивш офицер от ЩАЗИ, а по-късно управляващ директор на дъщерната компания на „Газпром“ „Северен поток 2“, както и от Хорст Телчик, дългогодишен съветник по външната политика на германския канцлер Хелмут Кол. Именно те формулират двете ключови послания в речта: „Русия е дружелюбна европейска страна“ и „Русия е надежден бизнес партньор и е готова за интересни сделки“.

„Тогава мнозина си помислиха следното - при нас дойде руският президент, който ни говори на езика на Кант, Гьоте и Шилер и така ни разкрива сърцето си. Това обаче не беше точно така, защото в известна степен ние бяхме написали тази реч на Путин за самите нас“, казва Катя Глогер.

В същия ден Путин говори и пред Комисията по международна политика на Бундестага, където от Кант, Шилер и Гьоте не остава и следа, резюмира Масколо протокола от това заседание. Затова пък там има изявления от типа: „Омръзнаха ми двойните ви стандарти“, „Омръзна ни да слушаме критиките ви заради войната в Чечения“, „Ако НАТО продължава в същия дух, няма да има никакъв общ европейски дом“.

„Кървавата следа от политиката на Путин“

„Политиката на Путин и неговите методи още отрано започнаха да оставят кървави следи“, казва Глогер, визирайки например убийството на журналистката Анна Политковская през октомври 2006 година или отравянето с полоний на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко през ноември същата година. Поради това Глогер отбелязва, че на този фон Германия е трябвало по-рано да преживее своя „преломен момент“ - още далеч преди канцлерът Олаф Шолц да обяви същото през февруари 2022 - след нападението на Русия над Украйна.

Но дали благосклонният курс, поддържан дълго от Германия по отношение на Русия, може да се обясни с наивност? Катя Глогер е категорична: „Това не е била наивност. Предполагаме, че в Германия не са искали да видят в достатъчна степен растящата радикализация и идеологизация на системата на руския президент, който от един момент нататък започва да смята, че изпълнява историческа мисия по възстановяване на бившата империя и противопоставяне на Запада с цялата му нормативна система“.

За енергийната зависимост на Германия от Русия

Глогер нарича политическо решение строителството на газопровода „Северен поток 2“, съгласувано през септември 2015 година - след руската анексия на Крим. Според авторката аргументите на тогавашната канцлерка Ангела Меркел са били: „Ако искаме да постигнем успех на Споразуменията от Минск, трябва да подкрепим „Северен поток 2“. А така, може би, ще успеем да спечелим и време за Украйна“.

Пояснявайки заглавието на книгата, Глогер отбелязва следното във връзка с дипломатическите усилия на Меркел: „Стараем се да бъдем справедливи и стигаме до извода, че става дума за стратегически провал, тъй като най-късно през 2014 година е можело и е трябвало политиката спрямо Русия да се промени. Дали това е било свързано само с печалбата и натиска от страна на икономиката? Тук трябва на първо място да се отбележат усилията на канцлерката, насочени към предотвратяване на възможната ескалация в Източна Украйна и към замразяване на конфликта. Може да се каже, че зад тях са стояли добри намерения, но човек може да претърпи провал и при най-добри намерения“.

Глогер напомня също, че до началото на войната срещу Украйна делът на руските енергийни доставки за Германия е стигал почти до 60 процента. Съкращаването на тази зависимост е струвало на Германия десетки милиарди евро.

Автор: Анастасия Шепелева