Камерите в тоалетните и дигиталният тормоз: къде е държавата

Автор: Мина Киркова

"Моралът на едно правителство се измерва по начина, по който се отнася към децата и възрастните хора”, казва Хюбърт Хъмфри в своя реч през 1977 г. Цитира го Жени Вучева - основателка на организацията "Окрилена”, която се бори за равноправие между половете и елиминиране на дискриминацията спрямо жените. Поводът е наскоро разгласеният случай от столичното 138 училище, в което инсталирани видеокамери в тоалетните са били свързани чрез приложение с телефона на директора, който получавал всички кадри.

"Трябва да сме много по-ядосани, защото най-уязвимата част от обществото ни - децата, е подлагана на такова нещо”, казва Жени Вучева. "Въпросът е кой е продуктивният гняв, към кого да го насочим”. По думите ѝ най-големият проблем е един - съдебната система в България не функционира. Абсурдно е, че няма реално решение, тъй като нещата са очевидни, коментира тя. "Снимките от камерите са отивали в телефона му, значи той сега трябва да отиде на съд, а после да бъде наказан, да отиде в затвора”.

Това обаче не се случва в България в много от случаите. "Ние колкото и граждански инициативи да направим, колкото и да говорим, докато няма една съдебна система, която да каже, че този, който е нарязал друг човек с макетно ножче, ще отиде в затвора, този, който е убил жена си и я затворил в куфар , ще отиде в затвора, този, който снима деца в тоалетните, ще отиде в затвора - няма как да има качествена промяна”, опасява се Жени Вучева.

“Всеки търси някой да го обича, някои хора злоупотребяват с това”

Случилото се в столичното 138 училище е и форма на дигитално насилие - нещо, което е все по-разпространено в света, а и в България. Това е проблем, към който фондация "Окрилена” се опитва да привлече вниманието в една от последните си кампании. Дигиталното насилие е изключително разпространено и засяга осезаемо точно най-уязвимата възрастова група - поколението Z (15-28 г.) Всяко трето момиче в тази възрастова група в ЕС е преживяло дигитално насилие през последните 5 години , показват данните на Агенцията за основните права към ЕС.

"Окрилена” разказва историите на три момичета, преживели дигитално насилие. Според Жени Вучева е важно да се обърне внимание на факта, че насилието невинаги е само физическо. А и често психическото и емоционално насилие е предвестник на физическото. За нещастие обаче мнозина приемат червените флагове като просто част от "нормалните” връзки. "Историите, които ни разказват, често са толкова прозаични. Никой не е бил пребит, нарязан или насилен някак физически. Това обаче не омаловажава проблема”, казва Жени. "Това някой да те следи, да ти проверява телефона, да те кара да пращаш снимки, за да докажеш къде си - всичко това е насилие, което може да излезе от дигиталното пространство и да се пренесе във физическото ”. Точно затова "Окрилена” иска да провокира хората да се отнасят по-сериозно към това. "Всеки търси някой да го обича. И някои хора злоупотребяват с това, умишлено или не. Ако разбираме, че някои отношения в дигиталната среда не са окей, може би в някакъв момент обществото постепенно ще стигне до консенсус кое не е редно при никакви обстоятелства”, коментира основателката на фондацията.

“Чувствах се виновна, че не съм достатъчно добра”

Мотивацията на самата Жени да основе фондацията е свързана с личния ѝ път - преживяла е връзка с насилник. "Беше много интензивно в началото, аз се вълнувах, той ме обичаше, аз винаги бях искала такова нещо, което дотогава не ми се беше случвало”, разказва тя. "След няколко месеца започна да ми вдига скандали, да ме наказва, всичко беше един безкраен цикъл. Той дойде да живее при мен, започна да ми говори как приятелките ми ми били завиждали, защо толкова съм говорела с родителите ми, всички бяха отлъчени. Аз стоях вкъщи и го чаках да се прибере, за да няма проблеми”. След известно време успява да прекрати връзката си с този човек, благодарение и на подкрепата на близките си. Спомня си обаче, че не спирала да се обвинява . "Винаги се чувствах виновна, че не го обичам достатъчно, че не съм достатъчно добра и затова се отнася по този начин с мен”.

Това е ситуация, в която много млади хора изпадат - за това свидетелства и работата на "Окрилена”. Жени разказва, че много млади хора им пишат, за да разкажат историите си, които приличат поразително на нейната собствена. "Много исках да направя нещо за жените в България” - така започва "Окрилена”.

Предписани роли поставят жените в подчинена позиция

Основателката на организацията споделя, че дълго е мислила за начина, по който жената съществува и в българските фолклор и традиции. "Полово базираното насилие се корени в дълбоки социални структури, неравенства и културни модели, които формират предписани роли и очаквания към жените, поставят ги в по-нисша и подчинена позиция спрямо мъжете”, обяснява тя. "Жената се изобразява като тиха, покорна, грижеща се за другите, обслужваща техните нужди, сексуален обект, но не и субект”. Пример за това са и поговорки като "жена, вечна злина”, "жена, всякога война”, "размислена жена непрана ходи” и прочее. Всички тези представи се приемат за естествени (за биологично заложени, а не социално конструирани) и водят до системно и нормализирано насилие над жени.

Немалка роля за ситуацията в обществото, разбира се, играят и мъжете . Тъкмо затова от "Окрилена” искат да обръщат внимание и на техните проблеми и да говорят с тях, за да създадат една общност, в която на почит е здравословната мъжественост. "Това те прави мъж - партньорката ти да е супер успешна, да има свободата да изразява себе си”, казва Жени. А после идват и границите - нещо, което трябва да се възпитава както у момичетата, така и у момчетата. За нещастие българската образователна система няма никакви начини, по които да учи децата как да се държат в социалните си отношения , отбелязва Жени. Равенството изобщо не се споменава в учебната програма, коментира тя. И това отново ни връща към най-важното - ако държавата не функционира, ще е много, много по-трудно, смята основателката на "Окрилена”. Докато станат реалност системните промени, "Окрилена”, както и други организации в България, се стараят да предадат едно важно послание за всички. "Дори някой да те нарани, нямаш право да го тормозиш. Най-доброто наказание е просто да си тръгнеш. Лиши го от любовта си, просто си тръгни”.