Може ли Украйна да бъде интегрирана в ЕС по модела на Кипър

Окупацията на територии не е повод за отказ на членство в ЕС, пример за което е разделеният остров Кипър. При наличието на гаранции за сигурност, Брюксел би могъл да приеме разделена страна. Вариант ли е това за Украйна?

От началото на 2026 година Кипър поема председателството на Съвета на ЕС. Президентът на Кипър Никос Христодулис заяви, че неговата страна „винаги е била на страната на Украйна, на правилната страна на историята“ и възнамерява да продължи активно да защитава интересите на Киев в дневния ред на ЕС.

Важна за Украйна обаче може да се окаже не само политическата поддръжка, но и опитът в сферата на евроинтеграцията. Тъй като и Кипър, който членува в ЕС от 2004 година, и Украйна , която едва започва пътя си към ЕС, имат общ проблем – окупирани територии. Дали опитът на Кипър би могъл да бъде полезен за Украйна?

Има ли сходство между Кипър и Украйна?

Кипър се присъединява към ЕС в рамките на мащабното разширяване на Общността през 2004 година. Случаят е особен, тъй като островът е разделен на две части в резултат от нахлуването на Турция през 1974 година. Днес южната част на острова се контролира от международно признатото правителство на Република Кипър, а на север се намира самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър , призната само от Анкара.

Кипър често е даван като пример за Украйна, но общото между двата случая е малко, смята експертът по отбранителните въпроси Роджър Хилтън. По неговите думи, решението за Кипър е било „изключително“ и „политически мотивирано“. „То бе съгласувано преди подписването на Лисабонския договор и преди въвеждането на по-строги изисквания към върховенството на правото и условията за разширяване, които са валидни днес“, казва Хилтън.

Той допълва, че Брюксел е прекратил действието на законодателството на ЕС в северната част на Кипър , надявайки се, че влизането в Общността ще допринесе за обединението на острова. Но „тези очаквания пропаднаха и процесът на обединение стигна до задънена улица“. В случая с Украйна става дума за активната агресивна война на Русия за територии, тясно свързани с останалата страна, което създава сериозни рискове за ЕС – за неговата сигурност, за бюджета и за работата на институциите.

Окупацията на територии не е повод за неприемане в ЕС

Тези обстоятелства са били достатъчно добре известни на Брюксел, когато през юни 2022 година Украйна официално получи от ЕС кандидатски статут , твърди Денис Ченуша, експерт от литовския Център за геополитика и изследване на сигурността. Неговото мнение е, че „макар кипърското решение трудно да може да бъде наречено положително“, това е „единственият възможен път“ за Украйна. Кипър е станал „един вид учебен процес за ЕС по отношение на това какво означава да имаш в състава си страна с нерешени териториални въпроси“, отбелязва Ченуша.

При влизането на Украйна в ЕС Брюксел трябва да изхожда от основния аргумент: да не позволи на чужда държава да наложи вето върху разширяването на ЕС чрез безсрочна окупация на територията на страна-кандидатка, смята Джейми Ши, бивш високопоставен служител на НАТО.

Приемайки Кипър през 2004 година, ЕС изхождаше от това, че окупираните територии ще се присъединят към Общността „след постигането на национално обединение и съгласуване на графика за извеждане на чуждестранните войски“. „Важно условие за разширяването в такива случаи е непризнаването на незаконната анексия или окупация на територия от чуждестранна държава“, подчертава Ши.

Промяна в демографията на окупираните територии

Според експерта този подход има очевидни предимства: той „не възнаграждава агресията“. Освен това „приемането в ЕС на цялата територия на страната де юре ще стане стимул за населението на окупираните региони да се стреми към обединение, щом това означава автоматично членство в ЕС“.

На остров Кипър тези сметки обаче не излязоха, макар че общественото мнение в северната част се движи в проевропейска посока, признава Ши. Той обяснява това с обстоятелството, че турските власти са „заселили Северен Кипър с хиляди мигранти от Турция, променяки традиционната идентичност на турско-кипърското население и усложнявайки процеса на обединение“.

Показателно е, че и Русия прибягва към политика на принудителна русификация и демографски промени в окупираните Донбас и Крим. Затова обединението на териториите в случая с Украйна може да отнеме много повече време от очакваното.

Членството в НАТО като сдържащ фактор

Анализирайки паралелите между евроинтеграцията на Кипър и Украйна е важно да се отчита геополитическият статут на съседните държави. По думите на бившия посланик на ЕС в Украйна Жозе Мануел Пинту Тейшейра, „ключовият елемент“, помогнал на Кипър да влезе в ЕС при сложни условия, е била Гърция . „През 2004 година, когато се планираше разширяването На Общността със страните от Централна и Източна Европа, Гърция заплаши да блокира тяхното влизане, ако не бъде приет Кипър“, разказва дипломатът.

В сравнение с Украйна ситуацията на Кипър е изглеждала „значително по-лесна“ и поради това, че Турция е кандидатка за членство в ЕС и е част от НАТО, отбелязва Ши. А в случая с Украйна даже при прекратяване на огъня и установяване на мир, перспективата за ново руско нахлуване остава реална, още повече, че нито Украйна, нито Русия членуват в НАТО, което изключва наличието на сдържащ фактор.

ЕС трябва да попречи на амбициите на Путин да интегрира Украйна

Въпреки различията, кипърският опит от влизането в ЕС може и трябва да бъде приложен към Украйна, смятат експертите. Дипломатът Пинту Тейшейра подчертава, че историческите обстоятелства на кипърския конфликт са „много по-сложни“ от ситуацията в Украйна. „Украйна може да бъде интегрирана в ЕС по кипърския модел с всичките ѝ територии в международно признатите граници, въпреки окупацията на част от земите ѝ от Русия“, убеден е бившият посланик.

Примерът на Кипър показва, че ЕС е в състояние да приеме разделена страна при наличието на гаранции за сигурност, смята и Джейми Ши. Брюксел трябва да се опре на този опит и „да не превръща незаконната окупация на част от украинската територия в препятствие за влизането ѝ в ЕС“. „Путин иска точно това и бъдещето на Европа ще зависи от това дали тя ще успее да попречи на неговите планове“, обобщава анализаторът.