Саудитска Арабия срещу ОАЕ: Студена война в Близкия изток?

Те винаги са се съревновавали зад кулисите, но напоследък конфликтът между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства става все по-видим и може да ескалира. За какво става въпрос?

Те винаги са се съревновавали зад кулисите, но миналата седмица съперничеството между две от най-влиятелните държави в Близкия изток - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), се изостри и то публично.

На 30 декември Саудитска Арабия бомбардира йеменския пристанищен град Мукала, като взе на прицел пратка с оръжия за сепаратистите там. Пратката е изпратена от ОАЕ за сепаратистите от Южния преходен съвет (ЮПС), които искат да създадат отделна държава в Южен Йемен.

ОАЕ заявиха, че пратката е била предназначена за техните собствени сили за сигурност в района, а не за ЮТС. Саудитците очевидно не вярват на тези декларации. От Рияд заявиха, че са предупредили ОАЕ да не изпращат оръжията и че разглеждат действията им като "изключително опасни". Йеменската провинция Хадрамаут, където ЮТС оперира, има дълга сухопътна граница със Саудитска Арабия. За Рияд не е приемливо тя да се управлява от сепаратисти, които не са в съюз с тях, обяснява саудитският изследовател Хешам Алганнам от мозъчния тръст "Карнеги Център".

Рияд и Абу Даби преследват различни цели

Саудитските удари бяха първата пряка конфронтация между двете държави. След това от ОАЕ отговориха, че ще изтеглят всички свои войски от Йемен. Но експертите казват, че това няма да сложи край на основния проблем между ОАЕ и Саудитска Арабия. Защото става дума за два фундаментално различни типа външна политика, обяснява Кристиан Коутс Улрихсен, експерт за Близкия изток в Университета Райс. Той припомня, че двете държави са на различни страни в редица конфликти. "В Саудитска Арабия няма апетит за нов военен авантюризъм - за разлика от Абу Даби, който поема рискове и подкрепя въоръжени недържавни регионални групи", обяснява Коутс Улрихсен.

Саудитска Арабия е по-фокусирана върху търсенето на стабилност, регионално икономическо сътрудничество и собственото си вътрешно развитие, както и върху работа чрез утвърдени институции като ООН, обяснява в публикация в социалните мрежи Х. А. Хелиер, старши сътрудник в Кралския институт за изследвания на отбраната и сигурността в Лондон.

ОАЕ и "оста на сепаратистите"

Междувременно ОАЕ клонят повече към стратегия, която изследователи описват като "руши, за да изградиш". Този модел на водене на външна политика, присъщ на Макиавели, не съвпада непременно с арабския регионален консенсус. Андреас Криг от Кралския колеж в Лондон описва това, което ОАЕ правят, като изграждане на "ос на сепаратистите". Емирствата подкрепят различни въоръжени групи на места като Либия, Судан, Сомалия и Йемен като начин да печелят влияние, без да им се налага да работят с правителствата. Самите ОАЕ редовно отричат това. "Тази ос е по-устойчива от държавно-центрирания подход на Саудитска Арабия, защото не зависи от една столица, един канал или едно формално споразумение - Емирствата по този начин обединяват пари, логистика, авиация, пристанища, медийно отразяване, лобиране и обществени поръчки", казва експертът.

Чрез многопластови мрежи от "брокери, търговци, посредници в корабоплаването и авиацията, корпоративни структури, парични и стокови потоци" ОАЕ са придобили влияние и достъп до важни морски маршрути, пристанища и енергийни хъбове. Това създава "алтернативен регионален ред, при който Абу Даби задава условията чрез възли и коридори, а не чрез договори. Той изтласква традиционните по-влиятелни страни, като пренасочва лостовете си за влияние", смята Криг.

Новата Студена война

Различни стратегии водят до ситуации, в които Саудитска Арабия и ОАЕ са на противоположни страни. Например Саудитска Арабия действа като посредник в Судан, подкрепяйки международно признатото правителство там, докато ОАЕ са обвинявани, че подкрепят суданската паравоенна формация - Силите за бързо реагиране (RSF). Наскоро, когато Израел призна Сомалиленд за държава, мнозинството арабските страни, включително Саудитска Арабия, се обявиха срещу противоречивото решение. ОАЕ не го направиха, защото поддържат връзки със Сомалиленд и Израел.

ОАЕ нормализираха отношенията си с Израел, докато Саудитска Арабия казва, че няма да го направи, докато не бъде решен въпросът за палестинската държавност. ОАЕ също са били обвинявани, че насърчават сепаратистки фракции в Сирия - по-специално сред друзите, където също има сепаратистки настроения. В същото време Рияд подкрепя новото сирийско правителство.

Различията между двете държави стават по-сложни за навигиране по дипломатически път и наблюдатели предполагат, че това води до нов вид Студена война между две от най-влиятелните държави в Близкия изток.

Судан е сериозен стрес тест за ОАЕ

"Мисля, че саудитците действаха решително в Йемен, за да защитят интересите си, и това може да е един от първите случаи, в които ОАЕ се сблъскаха със сериозна реакция заради подкрепата си за паравоенни групировки", коментира Коутс Улрихсен.

Въпреки това няма желание за траен разрив, така че най-вероятно "саудитците и емирците ще продължат да се движат по собствените си отделни политически траектории", казва експертът.

Макар ОАЕ да обяви, че ще изтегли специалните си сили от Йемен, те няма да отстъпят изцяло, казва Криг. "Последните събития ще ги накарат да подобрят процеса, да намалят видимостта и да се грижат по-добре за ответните реакции, но логиката на действията им изглежда непокътната." Това е политически модел, смята Криг: "Когато срещнат съпротива, ОАЕ са склонни да коригират опаковката, вместо да изоставят основната си цел."

ОАЕ са постигнали много с методите си, твърди Криг. "Но решаващата променлива е репутационната и политическата цена." Например групата, която ОАЕ подкрепят в Судан - RSF, е обвинявана в масови убийства и други зверства, а ОАЕ бяха критикувани, че ги подкрепят. Войната в Судан е сериозен стрес тест за политиката на ОАЕ за подкрепа на "оста на сепаратистите", обобщава Криг.