Последният ядрен договор между Русия и САЩ изтича, но какво следва?

Дори в разгара на ядреното си съперничество по време на Студената война, Съединените щати и Съветският съюз сключиха поредица от договори, за да предотвратят излизането извън контрол на надпреварата във въоръжаването, пише "Ройтерс".

Въпреки че не се споразумяха за почти нищо друго, лидерите в Москва и Вашингтон видяха стойност в преговорите - от 1969 г. до късно след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. - за създаване на стабилна и предвидима рамка, ограничаваща размера на техните ядрени арсенали.

Сега последният ядрен договор между САЩ и Русия - Нов СТАРТ, е само на седмици от изтичането си на 5 февруари и какво предстои след това, не е сигурно. Двете страни, заети с войната в Украйна, не са водили никакви разговори за договор-наследник.

През септември руският президент Владимир Путин предложи двете страни да се споразумеят още 12 месеца да се придържат към параметрите на Нов СТАРТ, които ограничават броя на разположените ядрени бойни глави до 1550 от всяка страна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е дал официален отговор, а западните анализатори по сигурността са разделени относно това мъдро или не е приемането на предложението на Путин.

От една страна, това би спечелило време за определяне на пътя напред, като същевременно би изпратило политически сигнал, че и двете страни искат да запазят остатъци от контрол върху въоръженията.

От друга страна, това би позволило на Русия да продължи да разработва оръжейни системи извън обхвата на Нов СТАРТ, включително крилата ракета "Буревестник" и торпедото "Посейдон". Бившият американски специалист по отбрана Грег Уийвър отбеляза, че от 2023 г. насам Русия отказва да приема взаимни инспекции, които биха дали на Вашингтон гаранции, че Москва все още спазва договора.

Съгласяването с предложението на Путин би изпратило и послание до Китай, че Съединените щати няма да изграждат стратегическите си ядрени сили в отговор на бързо нарастващия ядрен арсенал на Китай, допълни той.

"Този ​​сигнал вероятно би подкопал перспективите за привличане на Китай на масата за преговори за контрол върху въоръженията и ще покаже на Пекин, че американските сили ще останат ограничени, независимо какво прави Китай".

Тръмп иска разговори с Русия и Китай, Пекин казва "не"

По данни на Федерацията на американските учени Русия и Съединените щати са оценили общите си запаси съответно на 5459 и 5177 ядрени бойни глави. Заедно те съставляват близо 87% от всички такива бойни глави в световен мащаб.

Китай обаче ускори ядрената си програма и вече разполага с приблизително 600 бойни глави. Пентагонът изчислява, че ще има повече от 1000 до 2030 г.

Въпреки че Тръмп заяви, че иска да се стреми към "ядрено разоръжаване" както с Русия, така и с Китай, Пекин посочва, че е "неразумно и нереалистично" да се иска от него да се присъедини към тристранни преговори за ядрено разоръжаване със страни, чиито арсенали са много по-големи.

Допълнително усложнявайки перспективите за глобален контрол върху оръжията, Русия твърди, че ядрените сили на страните членки на НАТО Великобритания и Франция също трябва да бъдат предмет на преговори - нещо, което те отхвърлят.

Николай Соков, бивш съветски и руски преговарящ по оръжията, заяви, че опитът за сключване на нов многостранен ядрен договор в тази среда е "почти задънена улица. Ще отнеме цяла вечност".

Соков - старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, отбеляза, че една от алтернативите би била Русия и САЩ да разработят наследник на Нов СТАРТ, който би включвал гъвкави ограничения за бойните глави, за да се отчете натрупването на китайско въоръжение.

По-бърз и по-лесен курс обаче би бил страните да се съсредоточат върху стъпки за намаляване на значителния риск от случайно избухване на ядрена война. В момента например само Русия и САЩ имат денонощна гореща линия за използване при ядрена криза, докато "никоя европейска столица, дори щабквартирата на НАТО, не може реално да комуникира с Москва. Няма специална линия", обясни Соков.

"Ако страните едновременно започнат и преговори за контрол върху въоръженията, това би било чудесно. Но трябва да разберете, че следващият договор ще бъде много, много сложен. Ще отнеме време. Така че приоритет номер едно е намаляването на риска и изграждането на доверие", подчерта той.