Русия и Китай заплашват Гренландия: мит или реалност?

Доналд Тръмп твърди, че има "нужда" от Гренландия, защото островът е заобиколен от руски и китайски кораби. Но реална ли е тази заплаха? И какво въобще правят Русия и Китай в Арктика?

Въпреки че Доналд Тръмп изглежда е променил решението си да анексира Гренландия, неговият поход в Арктика все още не е приключил. Съдейки по последните изявления на американския президент, той разчита да получи картбланш за военно присъствие на острова и достъп до неговите природни ресурси – "без ограничения и без срокове".

В стремежа си да придобие Гренландия американският президент се аргументира пред Дания, към която принадлежи островът, и други съюзници от НАТО със заплахата от страна на Русия и Китай , включително военна. "Китай и Русия искат да придобият Гренландия, а Дания не може да направи нищо срещу това", повтори неотдавна господарят на Белия дом.

Тези негови изявления обаче нямат много общо с реалността. Китай наистина развива сътрудничество с Русия в Арктика, но то върви трудно и всъщност няма нищо общо с Гренландия, посочват експерти, интервюирани от ДВ.

Какви интереси преследва Китай в Арктика?

Китай ясно формулира интересите си в Арктика през 2018 година в документ, озаглавен "Бяла книга за арктическата политика“. В него Пекин определи ресурсите на региона като достояние на човечеството, като по този начин обоснова правото си да участва в тяхното разработване, и се обяви за "близка до Арктика държава".

Зад Полярния кръг обаче Китай е активен от много по-рано. Той действаше самостоятелно, преди всичко чрез научни проекти, но се опитва и да установи сътрудничество с държавите от така наречената "арктическа петорка" – Дания, Канада, Норвегия, Русия и САЩ . Досега обаче тези опити не са довели до съществени резултати.

"Китайските експерти, с които съм разговарял, определено проявяват интерес към по-широко арктическо партньорство, но скандинавските страни и Канада отхвърлят китайските инвестиционни проекти от съображения за сигурност", посочва старши анализаторът от американския Институт за Арктика (The Arctic Institute) Павел Девяткин.

Единственият голям съвместен проект на Китай е този с Русия. Става дума за "Арктик СПГ-2" - мащабно енергийно съоръжение за производство на втечнен природен газ, разположено на Гиданския полуостров (част от Русия) в Арктика. Китайски компании имат дялове в този проект, а газът от него се доставя в Китай въпреки международните санкции.

Китай си сътрудничи с Русия и във военната сфера. Интензивността на това сътрудничество през последните години се е увеличила – и това тревожи не само Доналд Тръмп, а и генералния секретар на НАТО Марк Рюте . Засега сътрудничеството им във военната област се свежда до учения, които не могат да бъдат наречени мащабни - едно от тях например представлява съвместно патрулиране във водите на Северния ледовит океан.

Как Китай се опита да инвестира в Гренландия и защо нищо не се получи?

Твърденията на Доналд Тръмп биха били по-оправдани , ако той беше използвал минало време. Китай направи няколко опита да инвестира в проекти в Гренландия, но към момента, в който американският президент обяви своята загриженост за сигурността на острова, всички те отдавна бяха прекратени.

След като получи право на самоуправление през 2009 година, Гренландия се опита да привлече китайски инвестиции в минния сектор (островът разполага с огромни запаси от полезни изкопаеми), но нито един от проектите не беше стартиран.

Причините за това са различни, отбелязва в интервю за ДВ анализаторът от Шведския национален център за изучаване на Китай Патрик Андерсон. От добива на цинк в района на фиорда Цитронен китайците се отказаха поради технически и логистични трудности. А проектът за добив на желязна руда "Исуа" беше погребан поради неблагоприятното развитие на цените. До експлоатация на находищата на уран и редкоземни метали в находището Кванефелд пък не се стигна заради протестите на местните жители.

Освен това Китай имаше намерение да инвестира в инфраструктурата на Гренландия, но и тук проектите не се реализираха - поради съпротивата на Дания и САЩ, обяснява Андерсон. Китайската държавна компания фактически беше изтласкана от търга за разширяване на пистите за излитане и кацане, след като Дания пое финансирането на значителна част от проекта. А опитът на компания от Хонконг да придобие бившата датска военноморска база на острова беше блокиран от пряката намеса на датските власти, действащи под натиска на Вашингтон.

"В обозримо бъдеще е много малко вероятно да бъдат направени значителни китайски инвестиции в Гренландия, особено в инфраструктурата и добива на стратегически важни полезни изкопаеми", заключава събеседникът на ДВ. Това се дължи както на високите геополитически рискове за китайските компании, които ги подтикват да търсят възможности в други региони, така и на твърдата съпротива от страна на САЩ и Дания, уточнява той.

Как се развива сътрудничеството между Китай и Русия в Арктика?

Заплахата от засилване на сътрудничеството между Китай и Русия също изглежда малко преувеличена. "То се засилва, но не толкова драматично, колкото се представя", констатира Павел Девяткин от Института за Арктика. Двете страни сключиха официални споразумения за Северния морски път, обемите на превозваните товари по него се увеличиха, но всичко е по-сложно, отколкото внушават заглавия като това: "Русия неохотно предоставя на Китай пълен достъп".

По-тясното сътрудничество се възпрепятства, наред с другото, от принципната разлика в подходите. Ако Китай разглежда Арктика като общо достояние на човечеството, то Русия в своите "Основи на държавната политика в Арктика за периода до 2035 година" поставя акцент върху "осигуряването на суверенитета и териториалната цялост".

Военната ескалация в региона наистина е налице, признава Девяткин. Същевременно той уточнява, че това е "класическа спирала на действие - противодействие: НАТО значително се разшири, към Алианса се присъединиха Финландия и Швеция, провеждат се големи учения, а Русия възприема това като заплаха и реагира съответно".

Ако САЩ засилят военното си присъствие в региона, Русия и Китай ще предприемат ответни мерки, смята експертът. "Те могат да засилят съвместното патрулиране или да увеличат броя на полетите на бомбардировачи, тоест ще има демонстрация на сила, но няма да се премине към пряк конфликт".