Кандидатурата на Крум Зарков за председател на БСП е стратегически ход

Кандидатурата на Крум Зарков за председател на БСП е стратегически ход, който няма нужда от излишен шум. Всички знаят кой стои зад него – фигурата на Румен Радев е прекалено видима, за да бъде назовавана. Но именно това присъствие предизвика паническата реакция на тандема Пеевски-Борисов.

Парализата на статуквото

Активирането на вътрешните лостове за отмяна на конгреса е логично. Зарков постави „Позитано“ пред нерешима задача. Изведнъж ръководството, което до вчера раздаваше порции, заговори за „единство“ и „оцеляване“. Истината е по-цинична: Радев няма нужда от БСП като апарат. Избирателите на левицата отдавна са готови да „му пристанат“ при първия удобен проект. Ако това се случи, протежетата на Пеевски в партията ще останат да висят в празното пространство като кукли с прерязани конци.

„Люта сеч“ и инстинкт за самосъхранение

В момента в БСП тече вътрешна ликвидация:

Кирил Добрев успя да блокира главния човек на Пеевски – Драгомир Стойнев, принуждавайки го да се оттегли.

Атанас Зафиров и останалите от сегашното временно ръководство също изпадат от играта.

Философията на разрушението: Логиката на статуквото е „след нас и потоп“. Те няма да предадат партията на Зарков, дори това да означава нейната окончателна смърт. Тук важи принципът на Путин: „За какво ни е свят, в който Русия я няма?“ – за какво им е БСП, ако те не са начело?

Конгресът: Последното действие

Предстоящият конгрес се очертава като грандиозен политически цирк:

Ако го отменят: БСП престава да съществува като субект. Сривът е гарантиран и необратим.

Ако го проведат: Ще станем свидетели на битка за оцеляване на самата марка, докато съдържанието отдавна се е изпарило.

Камбаните на 2 февруари

Независимо от изхода на конгреса, голямата новина е друга – Радев е готов за свой проект. На 2 февруари камбаните вероятно ще бият за последно за „Позитано“.

Трагедията на тази партия е в безкрайния цинизъм на лидерите и, които проповядват високи идеи, в името на доста низки и прагматични амбиции. Лидери, които се обогатяват през властта, докато проповядват леви идеи и борба с неравенството, са проклятието на тази партия. Вместо идеология, видяхме бизнес схема, която накрая изяде собствените си създатели.

Сглобката с Пеевски, напълно възможно, може да означава края на тази партия като парламентарно представена.