Доц. д-р Борислав Цеков: Президентът не ръководи служебното правителство

Отново сме свидетели в пълнота на последиците от некомпетентно разписаната от Христо Иванов и останалите “реформатори” конституционна поправка, която урежда процедурата по назначаване на служебно правителство. Държавата се люшка дни наред около въпроса дали някое длъжностно лице от краткия каталог на изчерпателно и лимитативно изброените в чл. 99, ал. 5, изречение второ длъжностни лица ще приеме да бъде назначено за служебен министър-председател. Висящ остава и въпросът какво ще стане, ако никой не се съгласи. Този път не се стигна до задънена улица – петима потенциални кандидати изразиха съгласие.

Това отбеляза за "Труд" доц. д-р Борислав Цеков.

Но до такава задънена улица може да се стигне винаги в бъдеще, защото най-същественият недостатък на променената разпоредба е, че оставя процедурата с отворен край. Трябва да се знае, че една грамотно конструирана процедура, свързана с конституирането на висш държавен орган, трябва да предвижда ясен алгоритъм за постигането на целения резултат. В случая такъв алгоритъм няма, защото не е предвидено какво се случва, ако никое от длъжностните лица не приеме назначението за служебен министър-председател. Писал съм неведнъж за тези проблеми, включително в хода на обсъжданията в злополучната конституционна комисия, която прие въпросната поправка. Един от аргументите е, че служебното правителство по своя изначален замисъл, заложен от оригинерната учредителна власт, има за цел да дистанцира временното управление до изборите от партийните страсти и да възстанови стабилността в „междуцарствието“ (interregnum) до предсрочните парламентарни избори. Вместо това, „реформаторите“

превърнаха служебното правителство в нов, при това централен възел на партийните борби. Ако този анализ преди е звучал някому само хипотетично, то днес фактите и политическата практика го потвърждават безпрекословно. Вместо в стабилизиращ фактор, институтът на служебното правителство в настоящия му вид се превърна в генератор на партийна конфронтация и политическо напрежение.

Понастоящем президентът Илияна Йотова следва да поеме отговорност и да назначи един от приелите потенциални кандидати за служебен министър-председател. Тук най-важният критерий, за който трябва да се държи сметка, е относителната партийна неутралност, която трябва да е демонстрирал видимо и на практика кандидатът. И нека веднъж завинаги сме наясно – не става дума за деполитизация, а за партийна неутралност. Няма по-политически пост в държавата от този на министър-председателя – това не е експертна длъжност. Но служебният министър-председател следва да не носи ярка партийна емблема на челото си, особено в обстановка на тежко взаимно недоверие между основните политически сили. Това не означава да има „стерилно“ минало от партийна гледна точка. Но със сигурност означава да е показал на дело дистанция от своята партия, ако има такава, след като е бил назначен на някоя от висшите длъжности в БНБ, Сметната палата или омбудсманската институция. В случая имаме двама потенциални кандидати, които имат ярко партийно минало – г-н Гюров и г-н Главчев. Първият беше председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, а вторият – дългогодишен депутат и председател на НС, излъчен от ГЕРБ. Разликата между тях обаче е много съществена. При г-н Гюров партийната емблема все още блести на челото – публичен факт е, че дори постът на подуправител на БНБ, който следва да е максимално деполитизиран, не го спря да демонстрира открито своите партийни пристрастия и ангажименти. След избирането му за подуправител той участва в партиен предизборен митинг на своята партия в Благоевград. Обратно, г-н Главчев стриктно спазва своя деполитизиран статус в Сметната палата и няма достоверни публични факти за обратното. Оспорената съвместимост на г-н Гюров с длъжността на подуправител е друг голям негов минус, включително и заради това, че практически не е изпълнявал функциите си досега. В същото време сравнението между управленския и административния опит на двамата съвсем не е в полза на представителя на ПП – Гюров няма почти никакъв сериозен управленски опит, освен краткото си пребиваване в парламента. Докато г-н Главчев прибавя към своя парламентарен опит двукратното назначение за служебен премиер и реално ръководство на Сметната палата.

Все пак е крайно време да се съгласим, особено след злощастния експеримент с Кирил Петков, че управлението на държавата не е партийна забавачка.

След като избере служебен министър-председател, президентът следва да назначи служебно правителство след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател. Разпоредбата е така разписана, че сякаш оставя неизяснен въпроса кога да се проведат консултациите с парламентарните групи – преди или след определенето на служебния министър-председател и предлаганите от него състав и структура на служебното правителство. Логиката, която се търсеше от авторите на конституционната поправка, беше, че парламентарните групи трябва да могат да изразят отношение към предлагания кандидат-премиер, т.е. консултациите да са преди назначението. Изцяло в преценката на президента обаче е как да протекат тези консултации – публично или при закрити врати, с официална среща или по телефона и т.н. Установената практика е да се провеждат публично огласени срещи с ръководствата на парламентарните групи в сградата на президентската институция. Важното е, че съдържанието на консултациите е политическо и не обвързва юридически държавния глава в неговата преценка по предложения кандидат за служебен министър-председател, състав и структура на служебното правителство. С назначаването на служебното правителство пътят към предсрочните парламентарни избори ще бъде открит и президентът следва да насрочи тяхната дата, разположена през следващите два месеца.

Но ако въпросите около консултациите и изискванията към кандидатите имат по-скоро технически характер, то има един фундаментален и принципен въпрос, за който трябва да се държи сметка. Служебното правителство не означава управление на президента. За разлика от това, което дръзна на няколко пъти да направи г-н Румен Радев – да назначи „сламено“ служебно правителство, което да работи под негова пряка инструкция, каквито бяха кабинетите на Стефан Янев и Гълъб Донев.

Конституцията не предвижда преместване на титуляра на изпълнителната власт от Министерския съвет към президента нито пряко, нито косвено. В този смисъл служебното правителство трябва автономно да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, както повелява чл. 105, ал. 1 КРБ. Президентът може да даде първоначална посока на това правителство при неговото назначаване – да формулира приоритети, да посочи цели. Или пък да му даде оценка в хода на изпълнението на пълномощията и да извърши персонални и/или структурни промени, защото то носи политическа отговорност именно пред президента. Но президентът категорично не може да ръководи служебното правителство нито „по телефона“, нито „на четири очи“. Иначе казано: съгласуваност и взаимодействие – да, но подчинение на служебното правителство в неговата текуща дейност – не. И това е така, защото служебното правителство не е изпълнителен орган на президента, нито президентът е титуляр на изпълнителната власт. Трябва да се напомни също, че служебното правителство не може да си позволява дългосрочно обвързващи държавата решения, масови уволнения и назначения в държавния апарат и службите за сигурност, както се правеше при Румен Радев със скандално неизгодния договор с „Боташ“ и масовите кадрови чистки. Онези, които ще побързат да посочат въвеждането на Валутния борд от служебното правителство на Стефан Софиянски, трябва да отчетат, че това беше направено не самоволно от президента и служебния кабинет, а в изпълнение на вече постигнатия консенсус между основните парламентарни сили по този въпрос. Неслучайно тълкувателната практика на Конституционния съд, РКС № 20/1992 г., изрично е установила, че макар и да осъществява правомощията на МС по глава пета от Конституцията, то търпи известна ограниченост, вследствие от временния му характер, от предназначението му да управлява текущите въпроси до провеждането на законодателни избори и от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, тъй като НС не може да гласува недоверие и да го отстрани.

Да се надяваме, че след Радев конституционният дух най-после ще се завърне на „Дондуков“ № 2.