Шестте сблъсъка, които ще предопределят бъдещето на цивилизацията ни

Дали Тома Гомар, директор на престижния Френски институт за международни отношения (Ifri), наистина се кани открито да заяви идеологическите си възгледи? Заглавието на новата му книга "Кой кого контролира?" изрично препраща към Ленин. Според историка, гост в третия епизод на "Диви времена", геополитическия подкаст на L"Express, комунизмът все още е в основата на международната политика.

Не е ли глобализацията свидетел на светкавичния възход на Китай, воден от комунистическа партия, която е изцяло ленинска в действията си? Ленинското желание за елиминиране на противника се появява отново. Завръщането на конфликтите и борбите за власт остави либералите объркани. Трансатлантическият разрив смая европейците, които се кълнат само във върховенството на закона. За да разберем този обрат на събитията, трябва да се задълбочим в геополитиката, да дешифрираме символите и да изследваме психологията на лидерите.

Именно това прави Тома Гомар, изследвайки новите глобални разделения посредством шест забележително добре очертани дуела: Путин/Зеленски, Тръмп/фон дер Лайен, Си Дзинпин/Моди, Нетаняху/Хаменей, IPCC и Fox News, както и Ватикана и Силициевата долина. Отвъд тези личности и организации, в съвременния свят действат дълбоки механизми, които този експерт по международни отношения ясно анализира.

1. Ленин срещу Констан

Либерализмът и комунизмът все още са в основата на международната политика. Две емблематични фигури в тези школи на мисълта могат да ни помогнат да разберем настоящите геополитически противоречия: Бенджамин Констан (1767-1830) и Ленин (1870-1924). Главната фигура на европейския либерализъм и болшевишкият революционер спорят един с друг с разлика от един век. Първият възхваляваше "свободата във всичко", докато вторият установяваше "партийна дисциплина". Паметници на Ленин се издигат отново в Русия, Беларус и Донбас в Украйна. Но днес Ленин е по-скоро китайски поданик, отколкото руски. Си Дзинпин е по-скоро ленинист, отколкото марксист. Глобализацията е свидетел на бързия възход на Китай, воден от Комунистическата партия, която е изцяло ленинска в своята организация и действие. Чистките служат за гарантиране на нейната "чистота". На срещата на върха на БРИКС в Казан през октомври 2024 г. Си Дзинпин се позова на текст, който е повлиял на Ленин: "Какво да се прави? Новите хора" на Николай Чернишевски (1828-1889). Целта на Ленин беше да унищожи противниците си. Бенджамин Констан, от друга страна, вярва, че търговията трябва да позволява на човек да получи чрез преговори това, което може да се надява да получи чрез насилие. В своя magnus opus "За узурпацията", остра критика на Наполеон, той пише: "Войната и търговията са просто две средства за постигане на една и съща цел - човек да притежава това, което желае." В "Миналото на една илюзия" Франсоа Фюре прави връзка между тези двама автори. Тяхната конфронтация наистина е оставила отпечатък: това е светът, в който живеем днес.

2. Ватикана срещу Силициевата долина

Днес по света има повече собственици на iPhone, отколкото католици: 1,8 милиарда срещу 1,4 милиарда. Въпреки това Католическата църква поддържа безпрецедентно единство и влияние. Извън Европа католицизмът преживява много силен импулс. Първата критика към съюза между Белия дом и големите технологични компании дойде от Ватикана. Два месеца преди смъртта си папа Франциск изпрати писмо до американските епископи, в което се противопостави на мерките за "масово депортиране", въведени от администрацията на Тръмп. Вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, който прие католицизма, на практика си проправи път във Ватикана с флотилия от SUV-ове, за да се срещне с умиращия папа и по този начин да получи някакво признание. Сякаш искаше да пресъздаде старата диалектика между папата и императора. Всичко, което получи, бяха три яйца Kinder Surprise за децата си. Лъв XIV, който има двойно американско и перуанско гражданство, набляга на социалната доктрина на Църквата, за да се справи с развитието на изкуствения интелект. Между Ватикана и Силициевата долина е заложена на карта определена концепция за човека в дигиталната епоха.

3. IPCC срещу Fox News

Едно от основните предизвикателства на 21-ви век е отношението ни към истината. Фактите не са мнения: тази очевидна истина все повече се забравя. Изменението на климата е документирана реалност, както е доказано от авторитетната научна организация Междуправителствен панел по изменение на климата (IPCC).

Уникалността на тази структура се крие в нейния хибриден характер: политическа в междуправителствения си принцип на действие и научна в методологията и набирането на специалисти. Винаги предпазлива в своите изявления, IPCC функционира като "машина за изграждане на консенсус". От създаването си през 1996 г. телевизионната мрежа Fox News, стартирана от австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок, насърчава контранаратив, скептичен към климатичните промени. Fox News допринесе за медийния възход на Доналд Тръмп, на когото дължи много. Тридесет години по-късно е ясно, че формирането на мнения е надделяло над научната строгост. Дълбоко ангажиран с борбата срещу изменението на климата, Бил Гейтс публикува изявление в края на 2025 г., в което обявява, че неговата фондация отсега нататък ще съсредоточи усилията си в борбата с бедността и подобряването на общественото здраве. Фактът, че такава емблематична фигура изоставя своето екологично застъпничество, отразява променящия се баланс на силите. Дори Гейтс се е отказал от целта си за смекчаване на глобалното затопляне! В известен смисъл Fox News спечели!

4. Владимир Путин срещу Володимир Зеленски

Колониалната война на Владимир Путин в Украйна е явен военен провал. Верен на съветската традиция, Путин използва войниците си като подпалки. В Афганистан руснаците загубиха 15 000 мъже. В Украйна последните данни показват 1,2 милиона жертви (убити, ранени, изчезнали) - брой, който демонстрира военната неефективност на Русия, която за четири години война е завладяла само 20% от украинската територия. В същото време Русия може да се похвали, че е постигнала известен дипломатически успех: по-голямата част от страните по света, които осъдиха агресията, всъщност не са санкционирали Москва. А антизападната ѝ реторика намира плодородна почва. Има ли победител? Не, все още не. Войната в Украйна кара Европа, включително Русия, да губи основното си сравнително предимство на международната сцена: стратегическата си стабилност. Именно това унищожи Путин. В крайна сметка истинският победител е Си Дзинпин. След присъединяването си към СТО през 2001 г. Китай се трансформира, за да се конкурира със Съединените щати и Европа, като същевременно изважда милиони хора от бедността. Начело на Русия в продължение на четвърт век, Путин избра да въвлече страната си в безкрайна война, което означаваше прекъсване на връзките с Европа, нейния основен икономически партньор. Той пренаписва историята, като сее хаос върху съседката си, отричайки правото ѝ да съществува като независима нация.

5. Доналд Тръмп срещу Урсула фон дер Лайен

Още през февруари 2025 г., на първото заседание на кабинета си, Доналд Тръмп зададе тона: "Европейският съюз е създаден, за да прецака Съединените щати." Пет месеца по-късно американският президент прие Урсула фон дер Лайен, със златна вратовръзка, на голф игрището си в Търнбери, Шотландия. Насред другите шокови мерки, той обяви 15% мита за европейските износители. Председателят на Европейската комисия отстъпи, за да запази слабия икономически растеж на Европа. Тази среща, която одобри завръщането на протекционизма, преди всичко потвърди подчинението на европейците на Доналд Тръмп. "Доналд Тръмп изяде Урсула фон дер Лайен за закуска", коментира унгарският премиер Виктор Орбан. Защо тя прие този "диктат"? Първо, важно е да се помни, че тя беше подложена на огромен политически и икономически натиск да постигне сделка. По същество тя просто изпълняваше това, което Европейският съвет беше поискал от нея. Основният проблем с това "Споразумение от Търнбери" е, че то потвърждава интелектуалната победа на Доналд Тръмп над Европа в тълкуването, което той ни налага за това как работи международната търговия. И ние се съгласяваме да платим цената, а именно цената на нашата сигурност. Но дали това ще бъде достатъчно? В действителност Брюксел и повечето европейски лидери омаловажават идеологическата офанзива, предприета срещу тях от американския президент. Те се стремят да запазят модела на трансатлантически отношения, възникнал след Втората световна война, докато Вашингтон иска не само да му сложи край, но и да подкопае европейските демокрации, отслабени от имиграцията. Всъщност Урсула фон дер Лайен и други не успяват да разберат силата на символите на Тръмп.

6. Европейска демокрация срещу Мага демокрация

Изключителна политическа фигура, Доналд Тръмп успя да упражни когнитивен натиск. Всъщност той подлага трансатлантическите отношения на мощен парадокс. Въпреки че преживяват дълбоко идеологическо разминаване, те претърпяват все по-силно сливане в медиите, както демонстрира аферата Епщайн - политически и медиен ефект на снежна топка, която продължава да расте и става почти потискаща. Появата на това ново когнитивно пространство може да се разглежда като еволюция на демокрацията, тъй като тези, които произвеждат най-много дискурс, сега получават превес над формите на демократично представителство. В това когнитивно пространство, което е предимно пространство за маневриране, опитът за разграничаване на виртуалното от реалното вече няма смисъл. Въпросът е: имаме ли капацитета да създадем контрадискурс? Това е основният проблем за европейците. Какво можем да направим пред лицето на Питър Тийл, с неговата финансова власт, интелектуални претенции и контрол върху комуникационните канали? Принудени сме да го слушаме, защото той създава асиметрия, която засилва влиянието му. Поради всички тези причини е много трудно да съществуваме в това когнитивно пространство. Освен това демокрацията не излиза невредима. Вижте как аферата Епщайн се интерпретира и обяснява в Китай, Русия и арабския свят. Навсякъде тя е представена като най-пълния пример за упадъка на Запада...