Калоян Методиев пред ФАКТИ: Идва „перфектна буря“ – цените и войната могат да взривят политическата система

В навечерието на предизборната кампания политическата сцена у нас отново се подрежда – партии редят листи, търсят послания и се опитват да мобилизират електората си. На този фон служебният кабинет трябва да гарантира честни избори, но около него вече се трупат политически интерпретации и обвинения за влияние. Какви са предизборните стратегии на партиите, ролята на служебното правителство, икономическите рискове пред страната и защо част от политическите лидери избягват ясни позиции по ключови теми. Пред ФАКТИ говори политологът Калоян Методиев.

– Г-н Методиев, на прага на предизборната кампания сме. Всяка партия отправя своите послания. Какво да очакваме?
– В период на организационно затишие сме. Селектират се кандидати, редят се листи, документи… Това отнема много енергия и време. В сряда се теглят номерата и динамиката рязко ще се промени.
Иначе конкретно – Борисов изглежда уплашен, носейки кожената тужурка от младостта, която вече му стои нелепо, и си говори с лебед. Пеевски смуче по места остатъците от старото ДПС, реди схеми и се бори да излезе от „Магнитски“ посредством държавния ресурс – всички да му платим, като ни бута към онази глупост „Борд на мира“. ПП–ДБ имат вътрешни проблеми, още се обясняват за „Петрохан“. Асен Василев очевидно трудно налага лидерството си. Радев прави грешка след грешка – и в говоренето, и в политическите действия на предизборна колаборация с ГЕРБ. Кадрово даже е обидно да го коментираме. Корнелия Нинова обикаля страната и си държи нейната линия срещу Борисов–Пеевски – социалните и икономическите теми на преден план. Тя е последователна в това пространство. Двете патерици – ИТН и БСП – правят опити да се облекат в някакви нови дрехи: едните се правят на пишман-консерватори, а другите на пишман-либерали, но са морално катастрофирали след предателството към избирателите си. Националистите се позагубиха, но може би ще се поокопитят след удара, който им нанесе бившият президент, който им подлъга избирателите.

– Имаме служебен кабинет, но ПП–ДБ май изземат говоренето на това правителство – все чуваме колко е добро и как се справя. На какви конкретни политически решения и действия ставаме свидетели?
– Това е груба политическа грешка от страна на ПП–ДБ. Идентифицираха се със служебния кабинет, станаха негови защитници и говорители. Тоест ще носят и всички негативи. А говорим за служебен кабинет. Това не е служебният кабинет от 1997 г., не е същата партийна система. Виждам, че са под преса – на някои министри се вадят компромати, удрят се, но други са в комфорт. Трябва да действат принципно – да не се занимават с политика, а да си гледат организацията на изборите и да решават само текущи въпроси.

Добре се справиха с прибирането на българските туристи от Дубай – сред първите в света се организирахме.

Служебният министър на отбраната, който е квота на ГЕРБ и се отчита публично пред Борисов, се опита да ни вкарва във войната срещу Иран, за което трябваше вече да е сменен на секундата от Йотова. Правителството „Желязков“ разположи военни самолети на гражданско летище вътре в столица с два милиона население. Мерките срещу цените на горивата ми се струват половинчати и неясни. Ще се дават по 20 евро на човек при положение, че в Европа се слагат тавани на цени и се намалява акцизът.

– Служебен кабинет и рокади навсякъде. Така ли трябва да се прави?
– Служебният кабинет трябва само да организира честни избори, да не допуска злоупотреби и да решава текущи задачи. Толкоз.

Нагледахме се на безобразията на Гълъб Донев и Димитър Главчев. Тук въпросът е принципен – аз заставам зад принципа.

Струва ми се, че сянката на Борисов и Пеевски се прокрадва в определени служебни министерства, уплътнява се кадрово. На места имаме крещяща приемственост – регионалното министерство, земеделското, отбраната, където си е чиста партийна квота.

Модел не се сменя, като го имитираш.

И да не забравяме, че ДБ два пъти бяха коалиционни партньори на ГЕРБ, а с ПП – и на ДПС–Пеевски. Знаят си и кътните зъби.

– Според вас се формира „перфектна буря“, която може да се превърне в „бушон“ за партии преди изборите. Кои фактори според вас ще доведат до такъв политически срив?

– Безспорно идва "перфектната буря", а това са цените, войната в Иран, социалният вектор. Сметките за ток за януари и февруари бяха безобразно завишени – без да има обяснение защо. Сигурен съм, че не е от климата. Цената на водата се вдига на места много. При положение че услугата в цели региони е трагична – няма вода, а от чешмите на хората тече кал. Петролът се вдигна заради Тръмп. Това е извън нашите възможности за контрол, но трябва да се търсят буфери – намаляване на акциза, преглед на резервите. Природният газ също излетя нагоре от началото на иранската авантюра, а това засяга българската индустрия – особено производството на храни. Ключово е да си гарантираме хранителната сигурност. Всичко това удря по джоба на българските граждани. Взимането на заеми не е опция. От началото на годината вече са взети 600 млн. евро, а дълговете по „Боташ“ се трупат всеки божи ден. За „Борда за мир“ ще трябва да извадим 1 млрд. долара. Всичко това създава условия за социално недоволство. И то е напълно основателно. Не сме опитни зайчета на олигарси, монополи и компрадори.

– Липсата на опитни кадри в част от политическите формации до какво ще доведе? Какви качества трябва да имат хората, които ще влязат в следващото управление?
– Политиката е занаят. Най-важният за една държава. Учи се. Тя изисква носене на отговорност за цялото общество, характер и развиване на специфични умения – обща култура, емпатия, емоционална интелигентност, комуникационни умения, познаване на институциите, обществените отношения и социалните системи. Нужни са познания по история, политика, геополитика, икономика, право, антропология, PR, маркетинг… Никой, когато го болят зъбите, не ходи на автомонтьор. А за политиката често се избират хора, които не са извървели пътя, не са подготвени и хал хабер си нямат.

Слави Трифонов е емблематичният пример. Успешен музикант – хората се подлъгаха по това му качество, а последва катастрофа като политик. Двете неща са коренно различни.

Примери има много в листите и на този вот. Това е безотговорно към избирателите. Трябва баланс – опитни хора и нови лица, които да се развиват, да се инвестира в тях, да се изграждат кадрово. Това е европейският модел. За мен политиката до голяма степен е и кадрова политика. Имаме от една страна професионалния компонент, а от друга – моралния. Само в тяхната комбинация се получава добър политик. И трето – късметът и таймингът.

– Твърдите, че някои политически лидери избягват публични позиции по ключови теми – например за цените на енергията или международните конфликти. Защо според вас се води такава стратегия?
– Радев стана нарицателен за подобно лековато поведение – да се крие и да не казва нищо конкретно. Разбирам го като стратегия да се обръща към максимално широк кръг от електората, за да привлича всички.

Но ако трябва да сме честни, правилният глагол в неговия случай не е „привлича“, а „подлъгва“.

Прави някаква евтина имитация на Царя и на ранния Бойко Борисов. Месеци наред лъга, че не прави партия и няма да подава оставка като президент. За мен така загуби интелигентните и критично мислещи хора. Смятам, че те са най-ценното за едно общество. Останалите са толкова непостоянни, емоционално нестабилни и люшкащи се, че е рисково да ги лъжеш и да си играеш с тях дълго време.

– Наблюдаваме поредица от протести и политическа нестабилност в България през последните години. Как това променя политическата култура и поведението на избирателите?

– Променя я към по-добро. Протестите свалиха позорния кабинет „Желязков“ с невиждан мащаб в София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Хасково, Габрово, Плевен – до малките общини. Аз много обикалям страната през последните две години и наблюдавам един интересен социален процес. Без да генерализирам, разбира се. Завръщат се две големи групи. Едните са студенти, завършили на Запад или в големите градове, а другите – пенсионери, които се прибират у нас. Младите носят енергия, други културни модели и обноски. Мотивирани са, искат да помагат. Пенсионерите, които бяха прокудени по време на прехода и работеха в Гърция, Германия, Великобритания, Италия, Испания, Австрия и т.н., се връщат към корена. Купуват къщи, реновират ги, връщат се по родните си места. Имат добри пенсии.

Младежи и млади пенсионери. И двете групи имат една отличителна черта – непокорни са.

Виждали са други системи. Независими са. Несправедливостта ги дразни. Протестират. Безредието не им харесва. Този процес е положителен. Дава ни добавена стойност като общество. „Непокорна България“, на която съм член, включи много такива хора в листите си за предстоящите избори – и млади, и възрастни. Постепенно трябва да си ги прибираме. Силна държава се прави с хора.

– Ако трябва да формулирате един ключов въпрос, на който българските партии трябва да дадат отговор преди изборите, какъв би бил той?

– С кого могат да се коалират и с кого не могат след изборите. Червените линии ме интересуват, защото много малко останаха сред тези 24 формации и лидерите им, които не са лъгали избирателите.

Народът ни е много лъган.

Най-ценните партии и лидери са тези, при които думите и делата не се разминават. Които не са купени, подчинени, зависими или покорни и са експертно и политически подготвени. Хората трябва да могат да гласуват на сигурно.