От Ормуз до Будапеща, но през Европа

Казват, че се е стигнало до втори кръг преговори за Ормуз, определян като "тука има, тука нема". Предстои в четвъртък. Тръмп не се интересуваше от първите преговори в Исламабад, когато отиде на мач на ММА във Флорида, но ето че "подходящите хора" се обадили от Техеран и "помолили за нови преговори". В момент, когато Ормуз е блокиран от 11 разрушителя, 3 десантни кораба, един самолетоносач на Вашингтон,10 хил войници, а цените на петрола дръпнаха сериозно нагоре. Междувременно един китайски танкер преминал през пролива, а друг, с панамско знаме, го последвал. Иначе Ормуз е блокиран, а като свърши войната в Иран, американците ще се "отбият в Куба", защото "това е провалена държава" и била "управлявана ужасно от Фидел Кастро". Това все още е за бъдещо време, но е видно, че дипломатическите усилия относно Иран се засилват. Явно не са задкулисна конспирация информациите, че на Тръмп са "дръпнати конците", за да приключва сагата с Ормуз. Обявява, че малко време остава до края на войната с Иран.

Пакистан отново се пребори за домакинството на преговорите между Вашингтон и Техеран, но този път без Ванс. Пакистан е ядрена държава и има доверието на Саудитска Арабия, например, заради стратегически договор за военно сътрудничество. Нищо случайно няма. Говори се за текущ дипломатически процес, но в западни медии се твърди, че причината да се поддържа такъв процес е, че "военните възможности на Вашингтон са недостатъчни за постигане на стратегически цели".

Първият кръг преговори завърши без споразумение поради искания на САЩ, които Техеран определи като "прекомерни и неразумни". Поиска и военни репарации от още 5 държави, освен САЩ, заради участие във войната, а именно Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Йордания. Тръмп отговори с блокада и твърдения, че "Иран е изключително склонен да преговаря". Ние "не използваме Ормуз, но няма да позволим на никоя държава да изнудва света". Наложената блокада е за кораби, акостиращи в ирански пристанища на Ормуз. Кралството и Австралия обявиха, че няма да участват в блокадата. В историята няма случай блокада на враждебна държава да доведе до ситуация да се предаде. Пенсионирани висши военни в САЩ даже казват, че "настоящите сили имат капацитет да установят блокада, но ще са необходими много повече кораби за защите на системите, ако Иран предприеме директна атака". А Техеран вече доказа, че няма ни грам притеснения за директни атаки. Експерти са убедени, че американските разрушители ще имат много малко време да реагират на атаки от иранския бряг в тясната география на Ормуз. В такава ситуация да се спечели война трябва сухопътни сили да са завзели вражеска територия. Ново изтощаване на ресурси, кръвопролития, дипломатически рискове и недоволство у дома.

От своя страна Техеран побърза да обяви, че "ще дадем силен отговор". Ако се наруши сигурността на иранските пристанища, "никое пристанище в региона няма да бъде безопасно". На принципа "сигурността е за всички или за никого". А икономическата картина на Залива показва, че катарската икономика се свива с 13%, на ОАЕ с 8%, а на Саудитска Арабия с 6.6%. Отделно доставките на световните пазари достигат непоправима точка. Някои летища в Европа са изчерпали запасите от реактивно гориво. Докато 60% от флота на моторници на Иранския корпус на гвардейците на революцията все още е непокътнат и това остава заплаха за масивните военни кораби. Иран не е Венецуела, все пак.

И тук идват информациите, че при първите преговори в Исламабад с участието на вицепрезидента Ванс Нетаняху е саботирал преговорите. След 21ч диалог не се стигна до рамково споразумение. Иран обвинява Вашингтон, че е "дал приоритет на израелските интереси пред истинско мирно споразумение". Аракчи, външен минитър на Иран, директно заявил, че е имало задкулисни намеси на Нетаняху, телефонен разговор с Ванс по време на преговорите и че "Вашингтон се опитва да постигне на масата на преговорите това, което не успя да постигне на бойното поле". Нетаняху по време на преговорите публикувал видео /13 минути/, където казва, че "атаките срещу Иран ще продължат" и "Иран се бори за оцеляването си". Атакувал е и Ирак, Сирия, Ливан и Йемен със заплахи и изявления, че "Иран моли за прекратяване на огъня". Интерпретацията е, че това е пряко предизвикателство към преговорния процес. Отделно е атаката срещу Ливан, което е едно от условията на Иран, за да се подпише преговорна рамка и се стигне до установяване на гарантиран окончателен мир. Съветник на аятолах Хаменей поставя точката с "ключът към Ормузкия проток е в нашите силни ръце". Но става въпрос и за иранския обогатен уран, за освобождаването на 27 млрд дол замразени ирански активи, обезщетение за щетите, за ядрената програма на Иран като цяло, спиране на военните действия на Израел в Ливан и т.н. Междувременно Москва е предложила за пореден път да съхранява временно обогатения уран на Иран, за да "подпомогне преговорния процес".

Факт е, че войната срещу Иран бе започната от Израел. Нетаняху казва, че няма да спре. Направи Тръмп мишена. Твърди, че "дори да сключите прекратяване на огъня, няма да спра в Ливан".Явно се стреми да обезлюди Южен Ливан и да го анексира. Някои са убедени, че целта е да обедини Южен Ливан и Южна Сирия.Получава се отнемане на земя от две държави?. А после? Открито се обсъжда, че свързаните цели на Тел Авив са да изгони палестинското население в Египет и да анексира Газа. Сиси, президент на Египет, отхвърля подобни предложения като заплашва с военни действия.Готов ли е Израел да рискува военна конфронтация с Кайро? По тази причина Египет е предложил идеята за "арабско НАТО" .Следваща цел е Западния бряг и то като се изгонят палестинците от там в Йордания. Значи втора конфронтация, но този път с Йордания. Следва Сирия, където Израел се опитва да провокира въстание в Сувейда и затова въоръжава друзите в този район на Сирия. Естествено Турция е против и води диалог с други друзки групи, които не са доволни от Израел. Сирия е разкъсана. Сирийските кюрди също получават инвестиции от Израел и съответно нужното въоръжаване. Дамаск и Анкара са единни в противопоставянето на тези действия и се позовават на положителна позиция на Вашингтон. Споменават се и контакти с Барзани в Ербил, Иракски Кюрдистан, и Талабани от другия център на тази автономия в рамките на Иран. Засега Турция успява да удържи този фронт, който Израел с "омекотяващи атаки" се опитва да включи кюрдите в евентуална сухопътна операция в Иран. Ербил като логистичен център? Ердоган няма да го позволи. А и някакъв дрон бил с насочена атака към резиденцията на Нечирван Барзани. Докато Тел Авив не крие, а Анкара се нахъсва с "Турция е следващата". Противоречията мужду двете страни растат, но и Израел, и Турция твърдят, че зад решенията им стоят САЩ. Амбициите са велики, борбата за роля и влияние в Близкия изток е водеща външна политика, но над всичко е "Да направим Америка отново велика".

В Европа обаче основна тема са резултатите от изборите в Унгария. Не се споменава, но победителят Петер Мадяр не пропусна да спомене при първите си изяви, че "няма да се обадя на Тръмп, но ако се свържат с нас, ще бъдем готови". Явен акцент върху "независимост във външната политика". Дали? В същото време се казва, че "Русия дава зелена светлина на новото правителство в Унгария". Лавров, вече в Пекин, заявил, че е "готов да установи отношения с новото правителство, но всичко зависи от това как новото правителство разбира собствените си национални интереси. Говори за установяване на балансирани, равноправни, и взаимноизгодни отношения.

Това на етап, когато в Германия се отчита, че имигрантското население е достигнало 21.8 млн през 2025г т.е. 26.3% от общото население.Значителна част от имигрантите били от полски и турски произход.Всеки трети бил на възраст 25-34г. След тях са украинците с 1.3 млн души. Европа има и други проблеми. Казват, че държавите решават проблемите си и с война. НАТО срещу Русия след няколко години? И такива разсъждения има. В Будапеща има върху какво да разсъждават. София в този случай е като щраус с глава в пясъка. А предстои.