"Това не е наша война": защо позицията на Европа за Иран е погрешна и стратегически неразумна

Сред стратезите и коментаторите в Европа, които говорят за Иран, често се чуват думите "Това не е нашата война". Това е гледна точка, едновременно погрешна и стратегически неразумна, пише за "Политико" германският журналист Матиас Дьопфнер.

"Разбира се, че това е наша война. Тя е много повече наша война, отколкото американска. Внедряването на ислямистки мрежи в европейските общества е по-напреднала и по-остра тук, отколкото в Америка. (А солидарността с Израел, чието съществуване е застрашено, би трябвало да е много по-силна в Германия, отколкото в Съединените щати). Но дори и да вярваме, че това не е нашата война, или дори да сме разочаровани, че не сме били информирани за плановете, в европейското общество остава силно напрежение, при което провъзгласяването на омраза към Доналд Тръмп е по-важно от здравия личен интерес. В тези кръгове човек може почти да усети нещо като злорадство, когато нещо отново се обърка за американците.

Без значение дали тази формулировка - че това не е нашата война - идва от Германия, Финландия или другаде в Европа, тя ни вреди. Първо, защото е обективно погрешна. Второ, защото насърчава общия враг. Трето, защото това ускорява американското оттегляне на солидарност. Логиката им е толкова проста, колкото и разбираема. Ако войната в Иран не е европейски въпрос, то тогава войната в Украйна не е американски. Тогава европейците трябва да го решат сами в бъдеще. Украйна и руският агресор в Москва са много по-далеч от Вашингтон - психологически и географски - отколкото мулите и техният терор са от Берлин или Париж.

Въпреки цялата несигурност относно крайните цели на Америка и Израел в Иран, съм убеден в едно: В такава критична ситуация, в която американците отново вадят кестените на Европа от огъня, би било по-добре да се обединим. Европа не бива да забива нож в гърба на американското правителство, докато то преследва тези усилия".

Европа не може да се справи сама

"Вместо да работим зад кулисите, за да намерим правилния курс и най-добрия подход - това, което преди се наричаше дипломация - ние организираме публични сблъсъци по предварително определени въпроси. Ще платим висока цена за тази ненужна реторика на чувството за пренебрегване - реторика, която в крайна сметка е само преследване на аплодисменти у дома. Бъдещите американски правителства също ще запомнят това оттегляне на солидарност. Ако в бъдеще трябва сами да се справяме както с борбата срещу ислямизма, дирижиран от Техеран, така и с имперската агресия, идваща от Москва, Европа ще бъде смазана.

Трансатлантическата общност от споделени интереси ни е подкрепяла и защитавала в продължение на 80 години, независимо колко сложна, нестабилна и трудна е била американската администрация. В наистина решителния час "ние" винаги е надделявало. Сега Европа казва: Аз. Или по-скоро: Не аз. Европейските лидери предпочитат да отчуждят още повече партньора си с публични лекции. Това не е в наш интерес.

Наивно е да се предполага, че това, което виждаме и знаем, е точно това, което се случва и планира във Вашингтон. Единственото нещо, което наистина ни е известно, е, че в подобни ситуации знаем само частица от истината. И тази частица от истината е, че американското правителство най-накрая се опитва да отслаби царуването на терора на мулите със силата на оръжието. А това отдавна трябваше да се случи.

Повече от четири десетилетия и половина иранската Революционна гвардия тероризира свободния свят. Тяхната цел не е просто унищожаването на Израел и всички евреи, а унищожаването на отвореното общество - безбожната, упадъчна либерална демокрация, която те презират именно защото е свободна. Нашият начин на живот. Нашата сигурност. Нашите интереси.

В продължение на десетилетия мулите убиват не само жени, които смятат за непочтени, защото са разголени, но и хомосексуалисти. Те систематично убиват собствения си народ, когато той изрази мнението си; убиват дисиденти - наскоро, очевидно повече от 30 000 от тях за броени дни. Със същата безмилостност и ефикасност режимът в Техеран организира насилие в международен план. Заедно със своите терористични мрежи - от "Хамас" до "Хизбула" и хутите, диктатурата на мулите е може би най-ефективният и жесток източник на терор в света. Те действат по-специално в европейските общества, като умишлено разпространяват омраза и насилие по начини, които подкопават нашия либерален конституционен ред и засилват екстремистките движения.

Агресорът в Иран - такъв, който представлява екзистенциална опасност за нас - от години се стреми към ядрени оръжия. Нищо - нито споразумение, нито призив за мир, нито президентско ръкостискане - досега не е успяло да го спре.

В продължение на четири десетилетия и половина западните политици се колебаят да предприемат ефективни действия срещу тази терористична държава, която убива собствения си народ и дестабилизира отворените общества. В наш европейски и демократичен интерес беше Америка и Израел най-накрая да предприемат съвместни действия за отслабване на иранския режим. Дали целта е смяна на режима, премахване на 400 килограма обогатен уран, просто отслабване на подобната на хидра мрежа на елита на мулите, ускоряване на свалянето чрез народен бунт или комбинация от всички тези елементи - не мога да преценя. Някои твърдят, че първата важна цел вече е постигната. Иран е изостанал с години. Спечелихме поне едно нещо: време.

Сега Европа трябва да застане до САЩ, за да се възползва от това".