Иран и Ормузкият проток: Ще има ли военна мисия на ЕС

Европа не иска блокадата на Ормузкия проток да се превърне в нормална ситуация, при която една държава използва насилие или географски обстоятелства, за да контролира решаващо морско трасе. Как може да противодейства?

Заради войната в Иран от седмици почти нито един товарен кораб не може да премине през важния за глобалната търговия Ормузки проток. Сега европейските държави са се заели с идеята за създаване на международна военноморска мисия, която да защитава плавателните съдове. Военни експерти от 30 държави работят в Лондон по практическата реализация на операцията.

Какво би трябвало да обхване защитната мисия?

Обединеното кралство и Франция предлагат „строго отбранителна“ операция, в която акцентът да е върху защитата на търговските кораби от нападения. Предложението предвижда мисията да започне едва тогава, когато се установи трайно примирие или войната бъде приключена.

Задачата на тази мисия ще е да реагира на нападения, но не и да действа офанзивно, обяснява пред ДВ бившият германски контраадмирал Юрген Еле. На практика това означава да бъдат защитавани корабите, атакувани от ракети, дронове или скутери, а не да се извършват нападения срещу иранска военна инфраструктура или военни части в самия Иран.

Според експерта вероятно за операцията ще бъдат необходими фрегати или разрушители със системи за противовъздушна отбрана, както и дронове, които да могат да разкриват и обезвреждат морски мини.

Ролята на Германия, Франция и Великобритания

Три държави – Германия, Франция и Великобритания – по всяка вероятност ще поемат голяма част от военния ангажимент. Германия вече декларира готовност да се включи с миночистачи и разузнавателни самолети, ако бъде получено одобрението на парламента. Федералният канцлер Фридрих Мерц посочи като условие наличието на сигурни правни предпоставки, например под формата на резолюция на ООН. Министърът на отбраната Борис Писториус спомена, че един противоминен катер скоро ще се отправи към Средиземно море, за да бъде в готовност.

Франция вече разполага със значителни военноморски капацитети в региона, сред които осем бойни кораба, един самолетоносач и два нападателни кораба-амфибии. Част от силите, намиращи се в източната част на Средиземно море и в Червено море, биха могли да бъдат пренасочени в подкрепа на мисията, каза президентът Еманюел Макрон. Сред тях е и самолетоносачът „Шарл Дьо Гол“.

Великобритания до момента не е конкретизирала своето участие. Министър-председателят Киър Стармър заяви, че над десет държави са проявили интерес да съдействат на операцията, но не каза какво ще предостави Лондон. Великобритания разполага с най-модерни разрушители, но „тяхната готовност за действие и наличност остават неясни“, каза пред ДВ експертът по отбраната от лондонския Кралски колеж Бенс Немет.

Какви са рисковете за Европа?

Във времена на изострено напрежение в собствения регион обаче изпращането на военноморски сили в Персийския залив би могло да претовари европейските капацитети. Европа трябва да има предвид заплахите от Русия, особено в Балтийско море и в северната част на Атлантическия океан. „Европейците имат нужда от своите военноморски части, за да защитят самите себе си, а и вече не могат да разчитат на САЩ толкова много, колкото преди“, предупреждава Немет.

Освен това при мисията в Персийския залив се очертават значителни рискове. Бившият контраадмирал Еле отбелязва, че „възможностите за противовъздушна защита не могат да гарантират стопроцентова сигурност“, особено при мащабни нападения с дронове.

Може ли дипломацията да осигури стабилност?

Анализаторите са до голяма степен единодушни, че Ормузкият проток няма да може да бъде опазен само с военноморска мисия. „Само дипломатическо решение – при което Иран приеме суверенното политическо решение да се изтегли – предлага перспективата за пълно прекратяване на нападенията“, изтъква британският експерт по сигурността Дейвид Б. Робъртс.

Франция и Обединеното кралство се опитват да разширят коалицията и извън Европа, като привлекат държави като Индия и Южна Корея. Целта е да се повиши дипломатическото влияние и в крайна сметка отново да стане възможно търговското корабоплаване. Бенс Немет казва, че „държавите имат различни основания да се включат в тези преговори“. Най-честите са „свободата на корабоплаването, международното право и енергийната сигурност“. „Тези държави не искат да се нормализира ситуацията, в която една страна използва насилие или географски обстоятелства, за да контролира решаващо морско трасе“, подчертава той. „Това ще създаде опасен прецедент за световната търговия.“

Докато Европа работи по изграждането на коалицията, държави като Индия, Пакистан и Китай преследват сключването и на двустранни споразумения с Техеран, за да поддържат морските транспортни потоци. Макар обемът да остава „незначителен“, както отбелязва Робъртс.