Защо срещата между Тръмп и Си е важна за САЩ, Китай и света

Тръмп ще посети Китай тази седмица и определено му трябват положителни новини на външнополитическия фронт. Какво могат да се договорят Пекин и Вашингтон?

Доналд Тръмп ще посети Китай този седмица, след като първата визита през април бе отменена. САЩ са най-голямата икономика в света, а Китай - втората по големина. В същото време Китай е най-големият, а САЩ - вторият по големина емитент на парникови газове.

От тази гледна точка срещата между президентите Си Дзинпин и Доналд Тръмп не бива да се проваля - в това са убедени и в Пекин, и във Вашингтон. Очакваните договорки между тях ще имат глобално измерение. В същото време двамата амбициозни държавни глави искат да представят на собственото си население, а в случая със САЩ и на избирателите, резултати, които да ги представят в добра светлина.

От какво се нуждае Тръмп

Тръмп разчита на комунистически Китай. Той знае отлично, че може да разчита на добри новини, ако Китай направи съответните обещания. Пекин не иска с евентуален провал на срещата да постави в неудобно положение своя президент, който е на власт вече 13 години. Въпреки това Тръмп трябва да поддържа запас с компромиси.

"Тръмп спешно се нуждае от положителни новини на външнополитическия фронт", казва Чу Ин, политолог от мозъчния тръст "Пангоал" в китайската столица и бивш професор в Пекинския университет за международни отношения. "Доверието към Тръмп в проучванията е на дъното преди междинните избори през ноември. Явно планът му чрез военни удари да постави бързо на колене съюзника на Китай - Иран, и да отпразнува победния си поход в Пекин, което да използва като коз в преговорите, не е сработил", добавя той.

Сега Тръмп трябва да заложи на надеждата, че ще постигне поне частично споразумение в търговската война относно наказателните мита, продължава Чу. Още преди срещата преговарящите от двете страни ще се опитат да постигнат споразумения в Сеул във вторник и сряда.

Това би било успешен старт на предизборната кампания за междинните избори за републиканеца Тръмп. На 3 ноември ще бъдат разпределени наново всичките 435 места в Камарата на представителите на САЩ, както и 33 от всичките 100 в Сената. В момента републиканците имат крехко мнозинство и в двете камари. Освен това по същото време ще се проведат избори за губернатори в 36 щати и три територии на САЩ.

Тайван като червена линия

В очите на Пекин обаче въпросът за правния статут на Тайван е червената линия, която не трябва да се преминава в дипломатическите отношения със САЩ. Пекин разглежда Тайван като отцепила се провинция на Китайската народна република (КНР), провъзгласена през 1949 г. от основателя на държавата Мао Дзедун. Демократично управляваният остров обаче все още следва конституцията на Република Китай, основана през 1911 г.

Пекин възприема Тайван като част от територията си и следва "принципа за единен Китай". В Шанхайското комюнике от 1972 г., което заедно с два други документа се счита за основа за възобновяването на дипломатическите отношения между САЩ и Китай, американското правителство просто "взема под внимание" този принцип.

Въпреки това "Законът за отношенията с Тайван", който е приет в САЩ през 1979 г., упълномощава американското правителство да "доставя на Тайван оръжия за отбрана" и да "се противопоставя на всяко използване на сила или други форми на принуда, които биха застрашили сигурността или социалната и икономическата система на населението на Тайван."

Само през втория мандат на Тръмп досега Тайван е поръчал от американски фирми оръжейни системи за рекордните 11,1 милиарда долара. На 8 май 2026 година тайванският парламент прие закон за закупуване на въоръжение. До 2033 г. островната република планира да закупи още оръжейни системи от САЩ на стойност до 25 милиарда долара.

Пекин вижда, че американският президент Тръмп разполага с голяма свобода на действие в рамките на законовата уредба. Очаква се, че затова Пекин ще използва всички възможни средства, за да накара Тръмп да направи изявление по въпроса за Тайван, което да е благоприятно за Пекин.

Войните в Иран и в Украйна

"САЩ се нуждаят от китайска подкрепа във войната в Иран", казва Питър Кю, председател и основател на Центъра за глобализация в Хонконг. Китай играе ключова роля за прекратяването и на руската агресивна война срещу Украйна. Защото след Тръмп се очаква и руският президент Владимир Путин да посети Пекин - най-късно през юни.

В двете войни Китай не е страна в конфликта и твърди, че е спазила стриктно всички международни санкции на ООН. Пекин обаче е активен и зад затворени врати той води интензивни разговори с Техеран и Москва.

Така миналата седмица иранският външен министър Абас Арагчи посети Пекин. Неговият китайски колега Уан И изрази загриженост, че войната в Иран сериозно застрашава регионалния и световния мир. В същото време Китай подкрепя Иран в мирното използване на ядрената енергия в гражданската сфера, което е право на всяка суверенна държава.

Освен това Уан изрази надежда, че "всички участници във войната в Иран ще реагират положително на очакванията на международната общност да се осигури безопасно корабоплаване през Ормуз". В интерес на експортно ориентираната китайска икономика е Иран да не блокира повече протока, посочи държавният секретар на САЩ Марко Рубио миналата седмица. "Иран не трябва да поставя мини. Не трябва да взема световната икономика за заложник", допълни той.

Все още не е ясно дали Рубио ще пътува с американския президент Тръмп до Пекин. Заради критичните си изказвания относно ситуацията с правата на човека в специалния административен район Хонконг и уйгурската провинция Синцзян той фигурира в китайския списък със забрани за влизане в страната.

Ще продължи ли търговската война?

Посланието на Тръмп към китайското ръководство е ясно: светът не трябва да купува само китайски продукти. А Китай трябва да купува и американски продукти, за да компенсира небалансираната търговия. Преди една година Тръмп наложи високи наказателни мита върху китайските продукти. Някои от тях впоследствие бяха отменени. Досега обаче преговарящите от двете страни не са успели да постигнат значимо споразумение.

Въпреки митата по данните на Американската статистическа служба за 2025 г. Китай все пак е имал търговски излишък от почти 202 милиарда долара. Това е приблизително колкото целия брутен вътрешен продукт на Унгария.

"Китай е готов да купува американски продукти", смята Питър Кю. "Но Китай иска да види и нещо в замяна, например облекчаване на забраната за износ на специални американски полупроводници за изкуствен интелект."

САЩ въведоха строги експортни ограничения за съвременни чипове за изкуствен интелект. Китай е на път да се сдобие с технологията за тяхното производство, но поради американските ограничения този процес протича много бавно.

Що се отнася до предстоящата визита на Владимир Путин в Пекин, Кю очаква да бъде обсъдено при какви условия може да бъде прекратена войната в Украйна. Смята се, че това е друго от исканията на Тръмп към Китай. А Путин вече даде сигнали в тази посока, без да навлиза в подробности.