Арх. Росица Николова пред ФАКТИ: София не трябва да се управлява като сделка с имоти, а като град за хората

Скандалът около проекта за 22-етажна сграда в столичния квартал „Младост“ отвори отново темата за презастрояването, липсата на инфраструктура и начина, по който се взимат ключови решения за развитието на София. След като кметът Васил Терзиев върна решението на Столичния общински съвет за ново разглеждане, общественото напрежение около казуса се засили още повече. Пред ФАКТИ говори арх. Росица Николова от „Спаси София“.

- Арх. Николова, „Спаси София“ нарече проекта в „Младост“ „22 етажа корупция“. След като Васил Терзиев върна решението за ново разглеждане, смятате ли, че това е признание, че СОС е допуснал сериозна грешка?
- Да, според мен това е признание, че темата не е била достатъчно добре защитена и аргументирана пред обществото. Когато имаш толкова сериозно обществено напрежение, протести и съмнения за несправедлив модел на застрояване, институциите трябва да спрат и да преразгледат решението. По-важното е, че този случай отвори много по-голям разговор, а именно как се планира София и в чий интерес се развива градът.

- Какви функции иззе кметът Терзиев от правомощията на главния архитект, когато бе отстранена Богдана Панайотова?
- Важно е да се знае, че по ЗУТ (Закон за устройство на територията) отговорността за градоустройството е на кмета, но през годините голяма част от тези функции бяха оставени на главния архитект. Още през февруари миналата година кметът Терзиев си върна тези правомощия, но засега не виждаме реален ефект или ясна визия за развитието на града. Това, което видяхме, е само прехвърляне на ключови процеси по градоустройство и планиране към нови административни структури и заместник-кметски ресори. Точно този казус е моментът, в който кметът може да покаже реална грижа за града и за хората в район „Младост“. Той има възможност да възложи служебно изменение на плана за имота, така че да се преосмислят както отреждането, така и параметрите на застрояване. Това зависи само от една заповед на кмета на София.

- Как е възможно да се стигне до предложение за 22-етажна сграда в район, който от години е символ на презастрояването и недостига на инфраструктура?
- Това е резултат от стари устройствени планове и модел на градоустройство, в който години наред се е гледало основно какво може да се построи, а не как ще живеят хората след това. В „Младост“ имаме сериозен дефицит на детски градини, училища, места за паркиране, зелени площи и транспортен капацитет. Не може районът безкрайно да поема все повече застрояване без паралелна инфраструктура.

- От ръководството на общината твърдят, че икономическият интерес е защитен и че София ще получи над 26% обезщетение от бъдещата сграда. Според вас това добра сделка ли е, или става дума за подмяна на обществения интерес с финансов аргумент?
- София не трябва да се управлява като сделка с имоти, а като град за хората. Беше прието обезщетение 30% от бъдещата сграда, но общественият интерес не може да се измерва само в квадратни метри и проценти, а как тази инвестиция подобрява живота в квартала. Въпросът е какво получават живеещите в района - дали получават по-добра среда, или още трафик, засенчване и натоварване на инфраструктурата. Отделно, дори 30% може да се окажат много малък процент обезщетение с оглед изключително атрактивната локация и огромната бъдеща печалба от подобен обект.

- От „Спаси София“ смятате, че става дума за „една от най-скандалните и корупционни сделки“ в СОС. Имате ли конкретни съмнения за лобизъм или зависимости около този проект?
- Това, което буди огромни съмнения, е начинът, по който подобни проекти се придвижват в СОС, а именно без достатъчно публичност и без реален обществен дебат. В случая видяхме и гласуване в пълен синхрон между различни партии в СОС, както и пренебрегване на възможността темата да мине през експертен дебат в комисията по архитектура и градоустройство. Имаше усещане за сериозно бързане тази сделка да бъде приета. Когато виждаме 22-етажна сграда в район с натрупани проблеми, е напълно нормално хората да се питат чий интерес всъщност се защитава.

- Жители на „Младост“ излязоха на масови протести срещу застрояването. Защо според вас гражданите вече не вярват, че институциите защитават интереса на кварталите?
- Защото хората години наред виждат как кварталите се уплътняват, а качеството на живот не се подобрява. Нови сгради се появяват много по-бързо от нови улици, паркове, училища и детски градини. Когато гражданите усещат, че никой не ги чува навреме, протестът остава единственият инструмент за реакция.

- В казуса се появи и напрежение между районната администрация, СОС и кмета Терзиев. Има ли разнобой в управлението на София по темата за градоустройството и презастрояването?
- Очевидно има различни виждания как трябва да се развива София. Според мен това не е просто политически конфликт, а сблъсък между стария модел на застрояване „парче по парче“ и нуждата от дългосрочна визия за града. София има нужда от ясна политика, трябва да се изясни къде може да се строи високо, къде се пази кварталният характер и как инфраструктурата върви преди застрояването, а не след него.

- От „Спаси София“ настоявате за по-ниско и балансирано застрояване. Каква е вашата конкретна алтернатива за този терен - обществена сграда, парк, смесена функция или друг модел на развитие?
- Според мен най-важното е решението за този терен да не се взима „на тъмно“ между институции и инвеститори, а с реално участие на хората от „Младост“. Гражданите трябва да бъдат информирани какви са възможните варианти за развитие на имота и да има широко обществено обсъждане с пълна публичност. Именно живеещите в квартала най-добре знаят от какво има нужда районът - дали от повече зелени площи, от нова обществена функция, по-ниско застрояване или смесен модел.

- Този случай показва ли по-голям проблем - че действащите устройствени планове в София позволяват прекомерно строителство, без да се отчита реалният капацитет на транспортната, социалната и зелената инфраструктура?
- Абсолютно. Това е един от най-големите проблеми на София в момента. Липсва реална оценка дали инфраструктурата (транспортна, социална, образователна) може да понесе новото строителство. Ако не започнем да променяме този модел, ще продължим да произвеждаме квартали с все повече сгради и все по-малко качество на живот.