Тръмп, Путин и факторът Иран в дилемата между война и дипломация

Според Ушаков Путин и Тръмп си говорили по телефон близо час /точно 55 минути, казва Тръмп/ и разговорът бил "сърдечен". Пръв от чуждестранните лидери, казал Тръмп, Путин поздравил американския президент за 80-тия му рожден ден. И то със "скъпи, Доналд, ти си брилянтен политик", а Тръмп доверил, че не харесва числото 80.

Американски хумор, ама и Путин влиза в тон със "защото си пълен с енергия и жизненост". У нас на жаргон в такива случаи казват "тези двамата сериозно си ходят", но става въпрос за геополитически играчи от най-висок ранг, които взаимно се уверяват, че като спрат военните действия ще работят заедно за глобалната сигурност и за изграждане на руско-американските отношения. Тръмп не пропуска да поздрави с Деня на Русия, честван на 12 юни и говори за "общия принос за победата във Втората световна война, което не трябва да се забравя".

Факт, Русия и САЩ никога не са воювали помежду си, били са съюзници в двете световни войни, а руснаците имат своя принос в битките на американците за независимост и то в борба с воините на Кралството. Сега обсъждат Иран, Персийския залив, ситуацията в Украйна и взаимно си благодарят за "отправянето на предложения за конструктивни решения", което допълват с "готовност да работят по въпросите в бъдеще".

Тръмп повтаря, че "конфликтите трябва да бъдат прекратени най-скоро, което ще доведе до изграждане на руско-американски отношения", а Путин доверява, че "опитите на Киев да започне атаки няма да променят критичната ситуация за Украйна". Но не пропуска да каже, че "атаките на Украйна срещу цивилни цели на руска територия е пречка за разрешаване на проблемите". Подчертава, че "Зеленски не трябва да забравя трагедията на Холокоста" и е поискал това да му бъде предадено на срещата на Г-7 във Франция. Ако искал да се срещне с Путин, трябвало да отиде в Москва. Там след дни щели да бъдат отново Уиткоф и Джаред Кушнер, зет на Тръмп.

Няма как Путин да не пожелае "успешно провеждане на световното първенство по футбол" и между другото да поднесе благопожелания за Мелания Тръмп, която допринесла за "връщането на руски и украински деца при семействата им". Дипломатическата топка е съвсем в унисон с класическите правила и това никак не е малко на фона на тревожния и милитаризиращ се свят, в който живеем. Нито конфронтацията е загърбена окончателно, нито дилемата между война и мир ще бъде за сметка на собствени интереси.

И атаки ще има, и задкулисни болезнени удари ще се нанасят в най-малко очакван момент, и нелицеприятни слова ще се довеждат до знанието на "приятеля.....". Защото това е теренът на големите, които редят фигурите на световния шахмат и се дебнат кой пръв ще каже мат, за да запази водещи позиции, да диктува правилата и другите да се съобразяват. Ако искат да ги има.

Но тези, които поназнайват история знаят, че дори и съюзници, европейските сили, които воювали с Наполеон заедно с руснаците са ги оставяли дни наред сами да се бият с войската на Наполеон и са забавяли подкреплението на европейска територия, почти пред Париж. Същото като с откриването на втори фронт срещу Хитлер при Нормандия. До последно са го забавяли и Сталин е трябвало доста да се моли, защото 27 млн руски граждани са загинали в тази война. Въпрос на интереси и те не са променени. Видно е.

Тръмп ликува с обявяването на меморандума за разбирателство с Иран, защото измъква от демократите във Вашингтон някои от козовете им за удари по неговия имидж. А е възможно и да обърне в своя полза резултатите от междинните избори на З ноември. Без значение, че демократите наричат сделката с Иран "капитулация". Глътка въздух и за честването на 250 години САЩ. Най-после миротворческа изява, въпреки гневните реакции в Тел Авив. Израел е оставен настрана от преговорния процес, защото "пречи". А "трябва да е благодарен, в негова полза е" казва Тръмп. И не си спестява грозни думи по адрес на Нетаняху. Сделката, ако се подпише в Женева в петък, предвижда Израел да напусне Ливан, а атаките там да спрат незабавно. Ливанският въпрос обаче е тема, която пряко засяга и Дамаск в Сирия.

Напоследък са наблюдават очевидни разногласия между Вашингтон и Дамаск. Не е много сигурно и че ще се осъществи предвиденото посещение на Шараа, и.д.президент на Сирия, във Вашингтон. Той категорично е отхвърлил твърденията, че ще изпраща войски в Ливан, наричайки ги слухове. Искането е било от страна на САЩ. След отказа следват нови условия към Сирия. В проекта за бюджета за отбрана, изготвен от Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, отбранителната подкрепа за сирийското правителство се свързва с разоръжаването на чуждестранните бойци в страната.

САЩ искат Сирия да играе важна роля за разоръжаване на Хизбула.И дори се разглежда вариант за разполагане на сирийска армия в Източен Ливан. От Дамаск заявяват, че пряко участие на Сирия в регионален конфликт би създало нови рискове и би могло да увеличи междуконфесионалното напрежение. Шараа се е срещнал с лидера на ливанските друзи, Джумблат, и е потвърдил, че Сирия няма да се намесва във вътрешните работи на Ливан. Изпраща "послание за нова ера", защото "напрежението с Хизбула и шиитите в Ливан отдавна е преминало".

Точните думи на Шараа са "ако Иран беше претърпял поражение, израелската армия щеше да влезе в Дамаск днес и аз трябваше да отида в Идлиб". Допълва, че "пълното елиминиране на Иран би изместило баланса на силите в региона в полза на Израел". Обяснение за позицията на Тел Авив относно подготвеното и вече съгласувано споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия, отваряне на Ормуз и "нека петролът да потече", както пише Тръмп. Става известно, че Сирия в лицето на Шараа за последните седмици 3 пъти е заявила, че "не е склонна да поема пряка военна роля в Ливан".

В тази връзка, казват, Анкара е провеждала "дипломация от задната врата" т.е. полагала е интензивни усилия, за да задържи Шараа далеч от войната срещу Хизбула в Ливан. За неудоволствие на Израел. Анкара определено смята, че пълното елиминиране на Хизбула би направило Израел по-силен в региона. Водели се преговори и за руските бази в Сирия, които вече се обновяват и Шараа така намира начин да поддържа баланс между Изтока и Запада.

Том Барак, посланик на САЩ в Анкара и специален представител за Сирия и Ирак, е заявил, че "на Дамаск се отрежда специална роля в ливанското досие по отношение на регионалния баланс". Вашингтон щял да увеличи натиска над Шараа за чуждестранните бойци и Русия. Докато Дамаск, не без подкрепата на Турция, се опитва да управлява процеса според собствените си приоритети и не иска да прекъсва връзките с Москва. Но наскоро дискусии в Конгреса засегнаха точно въпроса за руските бази Тартус и Хмеймим в Сирия. Толкова за "приятеля Тръмп". И за отношенията Израел/Турция, които често минават на вълна "след Иран следва Турция".

И на този фон Хакан Фидан, външен министър на Турция, пътува за Москва по покана на Лавров. Предполага се, че ще има среща и с Путин. Очакванията са дискусиите да обхванат дипломатическите процеси, свързани с конфликта между Русия и Украйна, текущите развития в Черно море, Азербайджан, Палестина и Близкия изток. Фидан ще се срещне и с турски бизнесмени в Русия. Анкара очаква Фидан да потвърди ангажимента на Турция за продължаване на дипломатическите усилия за постигане на траен мир в руско-украинския конфликт и да изрази готовността си да бъде домакин на нов кръг преговори между Русия и Украйна, както през 2022 и 2025г.

Ще се обсъждат и последните събития в Черно море /София, внимавай!/, защото Фидан вече нееднократно заявява, че "нарастващото напрежение в региона представлява риск за глобалната сигурност". Анкара е заинтересована от прекратяване на огъня, обхващащо сигурността на корабоплаването, енергийната инфраструктура и пристанищата, което трябва да се поставя на масата на преговорите за обсъждане. Фидан щял да заяви на Лавров, че Турция подкрепя установяването на траен мир между САЩ и Иран, ще посочи важността на връщането към предвоенната ситуация в Ормуз и защитата на свободата на корабоплаването.

Фидан ще настоява в тези разговори международната общност да продължи да подкрепя администрацията на Дамаск за осигуряване на стабилност в Сирия. Друга тема на разговорите се предвиждала да бъде ситуацията в Газа. Според Анкара "агресивната и експазионистична политика на Израел в Газа заплашва регионалната сигурност и стабилност. Необходимо е да се прекрати огъня от страна на Израел в Газа, стъпките му за разширяване на незаконните селища на Западния бряг и окупацията на Ливан. Фидан щял за подкрепи мирния процес между Азербайджан и Армения, въпреки оспорването на резултатите от изборите на опозицията в Ереван.

Според Фидан трайният мир в Кавказ би бил в интерес както на Турция, така и на Русия. А иначе обемът на търговията между Русия и Турция бил достигнал 49 млрд през 2025г.Броят на руските туристи бил 7 млн и се очаквало първият реактор на АЕЦ "Акую" да заработи тази година. Анкара гледа към Вашингтон, активно подготвя срещата на върха на НАТО през юли и то с присъствие на Тръмп, но връзките с Русия се поддържат енергично и с нескрито желание за нови дивиденти. Както се казва, турски майсторлък и много опит в отстояване на собствени интереси. Преди всичко суверенитет и независимост. Решенията да се взимат в Анкара, но винаги с едно око и на Изток, и на Запад. Струват си усилията.