Денят, който промени Европа

Преди десет години кампания, белязана от полуистини и лъжи, приключи с гласуване за излизането на Великобритания от ЕС. Резултатът свари Лондон неподготвен за последиците. Този ден промени Европа.

Преди точно 10 години във Великобритания се проведе референдумът за излизане от Европейския съюз (ЕС). Рано сутринта на следващия ден, когато беше обявен резултатът, мнозина бяха изненадани, припомня германската обществена медия АРД. Тогавашният председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер дори се беше обзаложил с британския комисар Джонатан Хил, че британците ще гласуват за излизането от Общността. Той беше заложил едно евро, а Хил - една лира. Той вярваше, че сънародниците му ще гласуват за оставането в ЕС. "Лирата все още я пазя, а той никога не е държал еврото в ръцете си", казва днес Юнкер.

Десетилетия наред ругатни по адрес на ЕС

"Този резултат не беше никаква изненада, след като всички правителства в Лондон в продължение на 40 години не казаха нищо хубаво за ЕС", казва бившият шеф на ЕК. В тази връзка той припомня, че Лондон винаги е възприемал ЕС единствено като икономическо пространство, като пазар. "Всичко останало всъщност никога не е интересувало британците. Те го смятаха за романтична глупост", цитира АРД думите на Юнкер.

Обединеното кралство никога не е искало еврото, а при всяка по-нататъшна стъпка към интеграция Лондон винаги затваряше вратата. Тази фундаментално скептична нагласа спрямо ЕС беше плодородна почва за кампанията на "брекзитърите", водена от десния популист Найджъл Фараж и бъдещия премиер Борис Джонсън от консервативната партия на торите. Take back control - това беше слоганът на Джонсън – британците трябваше да си върнат контрола над собствените си дела. Обещанието беше, че ще миграцията ще спадне. Както и че лондонското правителство би могло да инвестирапарите, които се изливат в гърлото на ЕС, в Националната здравна служба – британската система на здравеопазване.

Нищо от това не се случи. Полуистини и отчасти дори лъжи белязаха кампанията, посочва по-нататък АРД.

Трябваше ли Брюксел да се намеси?

Кампанията на привържениците на оставането в ЕС, от друга страна, се характеризираше с икономически и рационални аргументи. Представени бяха модели, изчисляващи потенциалната цена на Брекзит. Мартин Шулц, тогавашният председател на Европейския парламент, казва, че той, Юнкер и тогавашният председател на Европейския съвет Доналд Туск са обсъждали дали трябва активно да се намесят и да присъстват на прояви по време на кампанията в Обединеното кралство. Но са били посъветвани да не го правят.

Референдумът беше последван от години на тежки преговори относно процеса на отделяне. Юнкер, който ръководеше преговорите от името на Комисията, твърди, че ЕС е бил подготвен за оттеглянето, докато Лондон – не. "Британският преговарящ екип беше изумен от всеки въпрос, който задавахме, и всяко предложение, което правехме, защото те изобщо не бяха предвидили до какво в крайна сметка ще доведе всичко това."

Бавно сближаване

Обединеното кралство и ЕС оттогава сключиха не само споразумение за излизане (на Великобритания от ЕС – бел. ред.), но и Споразумение за търговия и сътрудничество от 1200 страници. Има много области, в които европейците и британците разчитат един на друг: сигурност и отбрана, миграция и икономическо сътрудничество.

Съвсем наскоро беше обявено, че Великобритания ще се присъедини отново към програмата Еразъм+. Очаква се това да се случи през 2027, което е огромен успех за Дейвид Макалистър – член на Европейския парламент (от германския ХДС). Самият той е с двойно гражданство - германско-британско, и ръководеше преговорите. Бившият министър-председател на Долна Саксония е израснал в британския сектор на Западен Берлин. Той смята, че референдумът за Брекзит е показал на какво са способни политическите шарлатани: "Нищо от обещаното от тях не беше изпълнено впоследствие".

АРД цитира британския журналист Джеф Мийд, според когото много британци и до днес не виждат никаква полза от Брекзит. Пред германската медия той казва, че днес му се налага да плаща около 170 лири всеки път, когато води кучето си от Англия в Брюксел, което той приема с чувство за хумор.

Дали Обединеното кралство някога отново ще стане член на ЕС? Това може да стане най-рано след десет до 15 години. А Юнкер, Шулц и Макалистър са още по-скептични по този въпрос, пише още германската обществена медия.