Хамас: Отказ от власт или тактически ход?

Хамас смята да предаде гражданското управление в ивицата Газа, но не и оръжията си. А именно това е основната спънка пред мирния процес. Какво означава тогава намерението на Хамас: истински шанс или символика?

Колко сериозни са намеренията на Хамас? По-рано тази седмица групировката, която контролира ивицата Газа, обяви своите планове да разпусне правителството си и да предаде администрацията на преходен орган, съставен от експерти. Според нея този ход има за цел да проправи пътя за Националния комитет за управление на Газа (NCAG), който трябва да поеме задълженията на гражданската администрация съгласно мирен план, постигнат с посредничеството на САЩ.

Въпросът сега е дали това съобщение наистина бележи политически поврат или е просто символично. Израел реагира незабавно със скептицизъм. Министърът на външните работи Гидеон Саар заяви, че докато Хамас, определен като терористична организация от Германия, Европейския съюз, САЩ и други държави, запазва оръжията си, всяко гражданско правителство в крайна сметка ще действа според неговите указания. Пълното разоръжаване на Хамас и демилитаризацията на ивицата Газа остават предпоставки за всяко политическо преструктуриране.

Не е само символика, но не е и отказ от власт

Много наблюдатели разглеждат този ход нито като чисто символичен жест, нито като истински отказ от власт, а по-скоро като опит за даване на нов тласък на политически процес, който е в застой от месеци, без все още да е поет ангажимент за разоръжаване.

Още миналата година в рамките на американския мирен план беше предвидена нова администрация, съставена от независими технократи. В началото на тази година започна работа Националният комитет за управление на Газа (NCAG) – преходен орган, състоящ се от палестински експерти. Членовете му обаче все още се намират в Кайро и чакат разрешение да влязат в Газа.

За ислямоведът Симон Волфганг Фукс, преподавател в Еврейския университет в Йерусалим, решаващо значение има не толкова формалното разпускане на правителството на Хамас, колкото политическото послание, което то изпраща. С необичайно сдържаното си поведение Хамас иска да даде сигнал, че политическият процес не трябва да се провали заради нея, казва Фукс в интервю за ДВ. Изглежда организацията съзнателно се е отказала от всякакви войнствени пози и иска да създаде впечатлението, че се придържа към американския мирен план и е готова да го придвижи напред.

Експерт: опит да бъде даден ход на прехода към мир

Според постигнатия компромис технократичната преходна администрация трябваше да започне работа, а Израел – постепенно да изтегли войските си от ивицата Газа. „Всъщност се случи точно обратното“, казва Фукс. Днес Израел контролира по-големи части от ивицата Газа, отколкото преди няколко месеца. Ето защо той разглежда обявеното от Хамас като опит „да се преодолее тази блокада и отново да се даде тласък на политическия процес“.

Подобни аргументи излагат и други наблюдатели. Мозъчният тръст Вашингтонски институт за близкоизточни политики посочва, че прехвърлянето на гражданското управление на технократично преходно правителство е било част от американския мирен план още от самото начало. Вестник „Гардиън“ пък цитира експертите по Близкия изток Макс Роденбек и Мухамед Шехада, според които Хамас иска да лиши Израел от аргумента, че възстановяването на Газа се проваля заради тяхното управление, а в същото време да засили политическия натиск върху Израел и САЩ. Според тях вече не става въпрос толкова за това кой управлява Газа, колкото за условията, при които може да започне възстановяването.

Въпреки това остават сериозни съмнения, тъй като Хамас обяви готовност да предаде гражданското управление, но не и оръжията си. А именно това е основната спънка пред мирния процес. Друга тинк-танк група - Security Council Report, която подпомага обсъжданията в Съвета за сигурност на ООН – припомня, че пътната карта от 15 точки предвижда Хамас да се откаже от всички военни, полицейски и административни функции, а преходната администрация да бъде поета изцяло от технократичен орган.

Съгласно пътната карта, разработена от Съвета за мир, разоръжаването на Хамас и постепенното изтегляне на израелските сили трябва да протичат успоредно. Оценката на Security Council Report гласи, че досега всички тези взаимосвързани стъпки са затънали в застой и по този начин блокират преходния процес.

Предаване на властта без практически последствия

Също и Симон Фукс счита военния въпрос за решаващ критерий. От една страна, има признаци, че Вашингтон в момента иска да насърчи по-силно изграждането на гражданската администрация, отколкото незабавното разоръжаване на Хамас. От друга страна, точно това обяснява израелския скептицизъм. „Там съществува опасение, че Хамас, макар и да говори за граждански структури, отлага военното измерение за неопределено време“, казва той.

Към това се добавя и фактът, че обявеното предаване на властта досега не е последвано от почти никакви практически стъпки. „Засега разпускането на администрацията има предимно символичен характер“, казва Фукс.

Членовете на преходното правителство все още се намират извън ивицата Газа, липсват средства, персонал и сили за сигурност, а международните сили за стабилизация засега съществуват само на хартия. По всичко личи, че министерствата ще продължат да работят. „Засега всичко си остава както преди“, обобщава Фукс.

„Джерусалем Пост“ посочва още един възможен сценарий: Хамас би могла да разпусне правителството си и да се оттегли от пряката отговорност, но да запази влиянието си зад кулисите. Затова решаващият въпрос е дали организацията действително ще се откаже от властта или просто ще промени ролята си.

Открити въпроси

Остава отворен въпросът дали изявлението на Хамас действително ще доведе до политически пробив. То би могло да задвижи намиращия се в застой процес, но няма да разреши конфликта. Докато преходната администрация не може да започне работата си и няма напредък нито в областта на сигурността, нито в разоръжаването или възстановяването, тази стъпка вероятно ще остане преди всичко едно: политически сигнал с неясен изход.