Путин искаше да направи Русия отново велика, но направи Украйна новата звезда в Европа

Русия губи на бойното поле - и на световната сцена, тъй като САЩ и Китай се дистанцират от войната. Това пише в материал за онлайн изданието The Conversation Марк Еделе, професор по история от университета в Мелбърн.

Продължаващата война на Русия срещу Украйна често и подвеждащо се характеризира като конфликт на велики сили. Преобладаващият наратив е, че Русия е започнала война срещу Украйна, защото се е почувствала застрашена от разширяването на НАТО в Източна Европа след 1991 г. Истинският враг са Съединените щати, които са най-малкото "основно отговорни" за войната.

Това тълкуване следва тезите на Кремъл. То взема логиката на Студената война и я пренася в един фундаментално различен съвременен свят. То е опровергано както от политолози, така и от историци.

В действителност войната на Русия е пълната противоположност на конфликт на велики сили. Това е конфронтация между средни сили. Великите сили - Съединените щати и Китай - действат отстрани.

Русия вече не е велика сила

Русия престана да бъде велика сила след разпадането на Съветския съюз през 1989-1991 г. Както отбелязва Еделе в книгата си "Войната на Русия срещу Украйна", Русия е средна сила с комплекс за велика сила.

Тя успешно узурпира наследството на великите съветски сили, включително постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН и един от най-големите ядрени арсенали в света. Тя също така проектира визия за себе си като световен лидер, което ѝ спечели известна подкрепа сред консерваторите в глобалния север и критиците на хегемонията на САЩ в глобалния юг.

Но тя вече не може да докаже тези твърдения. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е съвсем малко по-голям от този на Южна Корея и по-малък от този на Канада или Бразилия.

Русия все още има една от най-големите армии в света, с приблизително 1,1 милиона действащи военнослужещи. Но за да я поддържа, тя трябваше да отдели 7,5% от икономиката си - или 190 милиарда щатски долара - за военни разходи през 2025 г.

Междувременно, често критикуваното недостатъчно харчене на европейските страни-членки на НАТО, нито една от които не харчи повече от 4,5% от БВП, се равнява на близо три пъти повече: 559 милиарда щатски долара.

Руският президент Владимир Путин започна война, за да обърне тази реалност и да направи Русия отново велика. Но руската армия не успя да надвие украинската армия във войната, въпреки че Киев има само 880 000 действащи военнослужещи.

Четири години и половина след пълномащабното нахлуване Русия претърпя функционално поражение в Украйна. Около 80% от Украйна остава в украински ръце зад до голяма степен статична фронтова линия. Активността на Москва вече е сведена до провеждане на въздушна атака срещу цивилни - престъпна стратегия на отчаяние с малко исторически примери за успех.

Международното ѝ влияние също намалява. От 2022 г. насам Русия загуби внимателно подбрани съюзници в Сирия, Венецуела и Унгария. Европа, някога доходоносен пазар за руски въглеводороди, се превърна в дългосрочна враждебна среда.

Междувременно Украйна се издигна от малка сила в покрайнините на Европа до дипломатическа и военна средна сила в сърцето на континента.

Макар че все още е финансово зависима от Европа, тя сега е световен лидер в производството на дронове. Неотдавнашната "дипломация на дронове" на президента Володимир Зеленски в Близкия изток - която завърши с десетгодишни споразумения с три държави - допълнително демонстрира как една страна може да се справи много по-добре от очакваното.

Украйна също играе централна роля в продължаващото самоутвърждаване на Европа - и тази седмица направи важна крачка напред към присъединяването си към Европейския съюз.

Защо великите сили се дистанцираха?

Тази война е война между средни сили, а не косвен конфликт между велики сили. Тя не може да се тълкува като някаква голяма игра за "Евразия".

Нито Китай, нито Съединените щати искаха война в Европа през този век. Китай остава фокусиран върху Тайван, докато САЩ се опитват да се справят с последиците от катастрофалното изтегляне от Афганистан и с опасенията си относно възхода на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. По време на ескалиращата криза, предизвикана от Русия през втората половина на 2021 г., администрацията на Байдън се опита да деескалира напрежението, да създаде дипломатически възможности и да осуети руските военни планове, като ги направи публично достояние.

След пълномащабното нахлуване в началото на 2022 г. Китай и САЩ останаха предпазливи да не превърнат войната на Путин в конфликт между велики сили.

Китай се възползва от изключително евтините руски енергийни доставки и от пазарите, изоставени от европейските и американските компании. Той се превърна в "решаващ фактор" за руската война, надявайки се да отклони вниманието на САЩ от Азия.

Но Пекин внимаваше да не доставя оръжия на Русия. Той също така публично се обяви против ядрена ескалация и потвърди подкрепата си за "суверенитета и териториалната цялост" на всички участващи страни.

По-важното е, че Китай никога не е налагал санкции на Украйна, която разчита на китайски компоненти и материали за бързо развиващата се индустрия за производство на дронове.

Междувременно Съединените щати се колебаеха в подкрепата си за Украйна.

Първоначално американското разузнаване прогнозираше, че Русия ще спечели войната до няколко дни. Докато Украйна оцеляваше, най-вече благодарение на собствените си арсенали, администрацията на Байдън започна да я подкрепя, макар и с уговорки. Оръжията, които изпращаше, идваха с определени условия, а доставките често се забавяха от страх да не бъде премината някоя руска "червена линия".

Тази война беше дори по-неудобна за Съединените щати, отколкото за Китай. Това усещане само се засили при администрацията на Тръмп. Тъй като САЩ постепенно се отдръпнаха, гъвкава коалиция от демократични средни сили се активизира, за да помогне на Украйна.

По този начин в Украйна сме свидетели на преструктурирането на глобалната система - от доминирания от Съединените щати световен ред след 1991 г. към многополюсен свят. В този свят средните сили играят много по-голяма роля, отколкото по време на Студената война или непосредствено след нейния край.

Лидерите на средни сили като Австралия и Канада постепенно осъзнават тази нова реалност.

За разлика от тях американският президент Доналд Тръмп все още не я е осъзнал. Дори и сега да насочи вниманието си към тази война, ще установи, че разполага с много по-малко козове, отколкото е предполагал.