"Не очаквам нищо добро за България от страна на Русия"

Не очаквам нищо добро за България от страна на Русия в следващите 20-30 години, казва пред ДВ Велизар Шаламанов. "Светът се променя, но ние сме актьор в тези промени и не можем да чакаме други да решават вместо нас."

Още новини от Украйна

Как според Вас ще приключи военната агресия на Путин в Украйна?

Велизар Шаламанов: С консолидация на Европа в ЕС и НАТО, приемане на Украйна и Молдова и изпадане на Русия в голяма зависимост от Китай. С по-силна Европа в НАТО и ново ниво на отношенията на Европа (и Канада) със САЩ, ново ниво на партньорството на НАТО с Япония, Австралия, Република Корея, Нова Зеландия.

А какво ще кажете на проруските "миролюбци" в България? На тези, за които "мир" означава нападнатата държава да се предаде и да отстъпи голяма част от източните си земи? И защо всички трябва да се страхуваме от "ядрения Путин" - сякаш няма негласна система на взаимно удържане?

Велизар Шаламанов: Залагат на погрешна теория за международните отношения, не разбират НАТО, а и ЕС, и САЩ. Надценяват Русия и подценяват Украйна. Мир в Европа ще има, когато се възстанови системата за възпиране на руската агресия чрез консолидация на Европа в НАТО и се постигне свобода за Украйна да избира бъдещето си. Това вероятно ще изтощи Русия и тя ще попадне под по-силна зависимост от Китай.

Консолидацията на Европа и отношенията със САЩ в НАТО от една страна, и т.нар. План 2049 на Китай от друга, вероятно ще ни защитят от ядрен сценарий от Русия, но трябва да сме много внимателни. Важно е да постигнем съгласие у нас за "България 2050" на базата на достоверна теория. През 2049 е 100-годишнината на НАТО и КНР, които ще са двата полюса на един – да се надяваме – по-стабилен свят, но това зависи и от нас.

Как се удържа руският агресор, при положение, че "колективният Запад" е оглавен от лидер като Тръмп? 123-та украинска танкова бригада няма да реши въпроса. Нито влиятелният Т. Р. Ференбах, военен експерт от средата на 20-ти век, според когото можеш да бомбардираш като бесен с авиация (в случая – с дронове), но докато не влезеш с пехота на терен, не става.

Велизар Шаламанов: Руският агресор се активира, защото има доктрина с етапи и мина през дестабилизация и криза в Украйна, за да опита "подчинение" чрез бърза военна операция. Тази операция се превърна във война на изтощение, но както казва австрийският полковник и военен историк Маркус Райзнер, Русия продължава да опитва деморализация и дестабилизация, предизвикване на криза в ЕС, в страни от НАТО (вкл. България), с цел нови вълни на агресия. Въпросът е колко бързо ще се изтощи Путин, за да няма ресурс да продължи този сценарий. Тук подкрепата за Украйна е критично важна за нас - в защита на Европа от руска агресия. В крайна сметка връщането на завзетите 20% от територията на Украйна ще е дълъг процес, но най-важно е да се спре бъдеща агресия от Русия, да се защити Украйна като бъдеща част от ЕС, а и възстановяването ѝ, вкл. териториално с преговори, от които Русия ще има нужда пък за собственото си възстановяване. Най-обхватна е информационната война и тя не се свежда до пехота на терен, а до доминиране в информационното пространство, в ума и сърцата на хората чрез убедителни наративи. Оръжията се използват не само за физическо унищожение, но и за влияние в информационното пространство, за насаждане на страх и сломяване на волята за съпротива. Засега Украйна се справя отлично с това предизвикателство и ние можем да се поучим, ако искаме да спрем руската агресия в Европа.

Какви са реалните опасности за нас? Иран? А какво ще кажете за Тръмп и Нетаняху?

Велизар Шаламанов: Основната опасност за нас е разделението на обществото и агресивната инфовойна на Москва срещу българите и България (както посочихме по време на служебното правителство 2014 във "Визия 2020"). Иран е заплаха за Израел и региона, а подкрепата му от Русия и Китай прави въпроса много по-сериозен от само регионална заплаха. Ангажирането на президента на САЩ в подкрепа на Израел и общия въпрос за недопускане на ядрен Иран с множество далекобойни балистични ракети и мрежа от прокси терористични организации е важно, но изисква консултации в свободния свят и общо решение в съгласие със страните в региона. Този конфликт е риск за България, но не е основният.

По принцип не коментирам лидери на съюзници в НАТО, макар да не съм вече на позиция в Алианса - просто вярвам, че това е добре за НАТО, а от там и добре за България. Израел, макар и извън НАТО, е приятелска демократична страна и израелците имат думата – т.е. нито САЩ, нито Израел са заплаха за България.

Ставаме ли в момента свидетели на огромна технологична революция в бойните действия, а именно – дроновата война, плюс наземните безпилотни машини и т.н.?

Велизар Шаламанов: По-голямата технологична революция е в сферата на изкуствения интелект и като цяло автономните системи – в частност проявата на тези две технологии в дроновата война, но предстоят много по-сериозни промени. Това означава, че се налага преосмисляне на доктрини, програми за развитие на въоръжените сили и оборудването им, а в нашия случай – висока оперативна съвместимост и многонационални сили/проекти със съюзниците. Ние изоставаме драстично във всички тези области и това само по-себе си е заплаха, сравнима с руската агресия в Европа.

Украйна вече поразява цели на 3000 км навътре в руска територия. Доколко това влияе на изхода на тази война? Възможно ли е тя да се превърне в "синдром на безкрайната битка", по Сун Дзъ? И още по-важно – възможно ли е това да е "мръсна" война, в която има отровен газ, най-нови огнехвъргачки, подводници в Черно море и т.н., за които ние не знаем, жестокости, за които никой не подозира?

Велизар Шаламанов: Със сигурност тази война е вече война на изтощение. Ние пропуснахме момента да помогнем по-решително на Украйна (както САЩ и Западът помогнаха на СССР в началото на нацистката агресия) и сега ще е по-трудно, с повече рискове за нови заплахи, които трудно можем да предвидим. Определено Москва се фокусира върху тероризиране на цивилното население – язовири, пожари, жилищни сгради, училища, театри, пазари, енергийна и водоснабдителна инфраструктура. Украйна се въздържа и удря само петролна индустрия, за да прекрати паричните потоци към войната, но ако не се стигне до прекратяване на огъня, ескалацията може да е трудно управляема.

Защо не се говори достатъчно за огромната западна помощ за СССР и американския "Ленд-лийз" през Втората световна война, без която на Източния фронт те вероятно нямаше да спечелят само с героизъм и себеотрицание при Сталинград и особено Курск, когато обърнаха хода на войната?

Велизар Шаламанов: Говори се, но може би наистина недостатъчно, а и сега необходимата помощ за Украйна е много по-различна – количество, но и ново качество, както и постоянен риск от излизане на руската ескалация извън контрол. Понеже в голяма степен Русия налага война на изтощение и разделение на Европа, то трябва да сме иновативни, за да избегнем пряка конфронтация, но и да не изоставим Украйна.

Може ли съвсем хладно да очертаете момента, в който се намираме по отношение на войната в Украйна? "Де е България", така да се каже?

Велизар Шаламанов: Намираме с в период на война на изтощение, както споменах, с продължаваща ескалация от Москва на терористичните удари срещу цивилни граждани и инфраструктура. Подкрепата на свободния свят се усилва, както и санкциите за възпиране на Русия. Но България сякаш някак постепенно се разграничава от ЕС и НАТО и сякаш се създава впечатлението, че защитава интереси на Москва, което в един момент може да доведе до сериозни щети за страната и до преки заплахи за суверенитета и териториалната ни цялост.

А по отношение на конфликта САЩ-Иран?

Велизар Шаламанов: Това е преди всичко конфликт между Иран и Израел, а и другите страни в региона, в който САЩ се ангажираха за защита на свои интереси и съюзник като Израел. Този конфликт влияе негативно на Европа и ние рано или късно ще трябва да вземем трудни решения, но ми е трудно да коментирам повече, защото не познавам региона.

Каква външна политика трябва да водим при това сложно международно положение?

Велизар Шаламанов: Външна политика, базирана на национално съгласие, активно участие при вземане на решения в ЕС и НАТО при стратегическо партньорство със САЩ, подкрепа за Украйна в рамките на ЕС и НАТО. Плюс засилване на устойчивостта ни срещу руски и други зловредни неприятелски влияния. Светът върви към прегрупиране около НАТО и Китай, ние сме в НАТО и успехът на НАТО е ключов за нашия успех.

А каква Русия ще дойде след Путин?

Велизар Шаламанов: Бях курсант по времето, когато починаха Брежнев, Андропов, Черненко, после дойде Горбачов, Варшавският договор се разпусна, СССР се разпадна. После Елцин пое Русия, а след това той предаде властта на Путин. Бурен период. Дали ще се развие подобен сценарий, ми е трудно да преценя. Една от опциите е да бъде наследен от още по-брутален лидер от специалните служби, но може и да има период на отслабване на централната власт, евентуален разпад. САЩ и Европа едва ли ще се спуснат да спасяват Русия както през 80-те и 90-те години на миналия век. Според мен най-важно е какъв е планът на Китай за Русия. Не очаквам нищо добро за България от страна на Русия в следващите 20-30 години, така че за нас е важно да възпираме хибридната и евентуална конвенционална агресия, както и да укрепваме нашите способности плюс силата на ЕС и НАТО. Руснаците ще намерят решение за своята страна, но едва ли могат да възстановят империята или СССР – по-вероятно е да бъдат "поети" от друга сила, след изтощението във войната срещу Украйна. Все пак предният срив бе след войната в Афганистан, която бе далеч по-щадяща за СССР. Ген. Громов стана командващ Киевски военен окръг след войната, по времето на докторантурата ми в Киев – така че познавам много добре кризата с "афганците" в СССР.

А иначе е дошъл моментът за "Визия 2050" за България в НАТО и ЕС, защото светът се променя, но ние сме актьор в тези промени и не можем да чакаме други да решават вместо нас. А и след 150 години Трета българска държава трябва да продължим без постоянния опит за контрол от страна на Русия – т.е. да бъдем свободни и равни с другите европейски народи.