Сърбия срещу Вучич: историческа победа, но трудното предстои

В неделя късно вечерта стотици млади мъже напускаха парка между президентския дворец и парламента в центъра на Белград. Те носеха качулки и маски, както по време на пандемията. Еуфоричната тълпа около тях им викаше: „Къде отивате? Партито все още продължава!“.

Само минути по-рано Александър Вучич призна поражението си на изборите. Човекът, който управляваше Сърбия с твърда ръка повече от 14 години, загуби властта си. И то убедително: „Студентската листа", подкрепена от протестното движение, което разтърсва страната от две години насам, събра около 53 процента от гласовете. За коалицията около Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич, свикнала с убедителни победи, гласуваха приблизително 39 процента. Никоя друга листа не преминава трипроцентовата бариера. Единствено представителите на националните малцинства, за които тази бариера не важи, също влизат в парламента.

Напрежение и в деня на изборите

По време на предизборната кампания и дори в самия изборен ден постоянно се появяваха съобщения за купуване на гласове и натиск над служителите в държавния сектор да гласуват за партията на Вучич. От години критиците го обвиняват в корупция, измами с големи държавни поръчки и почти пълен контрол над медиите. В студиото на телевизионния канал „Информер“, който от много години е неофициален рупор на Вучич, до последния момент цареше празнично настроение – допреди той да признае поражението си.

„Чувствам се чу-де-сно“, казва за ДВ Алекса, мъж на около 40 години, който е излязъл пред парламента да празнува победата. Млада жена и млад мъж споделят, че са очаквали победа, но не и чак толкова категорична. А една видимо щастлива жена казва, че не е очаквала Вучич да признае толкова лесно поражението си. Тя обаче оценява това като добър жест от негова страна - за да няма сблъсъци и безредици.

А напрежение все пак витаеше във въздуха в деня на изборите. При няколко инцидента бяха нападнати мотоциклетисти, подкрепящи студентите, както и други граждани. Още от вечерта паркът до парламента се изпълни с мъже в черно. От почти две години мястото служи като своеобразен сборен пункт за привържениците на Вучич. Оттам те неведнъж са нападали поддръжници на „Студентската листа".

В крайна сметка Вучич поздрави студентите, но също така повтори и обвинението си, че разрушавали държавата и били „изпълнители на мръсни дела, измислени от някой друг“. Вучич вече се държи като човек, на когото му предстои да излезе в опозиция. Ако зависи от победителите на изборите обаче, мястото на Вучич не трябва да е в опозиция, а на подсъдимата скамейка.

Идеологически разнородна листа

В листата на победилите студенти, освен активисти, влизат и уважавани професори. В нея фигурират хора, които виждат Сърбия в Европейския съюз (ЕС), но и такива, които са по-близо до Русия. Леви и десни, социално прогресивни и консерватори. Това, което ги обединява, е желанието да върнат в Сърбия в коловозите на правовата държава.

Студентското въстание започна, след като в края на 2024 г. се срути козирката на наскоро ремонтираната жп гара в Нови Сад - втория по големина град в страната. Тогава загинаха 16 души. Бързо се разкри, че при ремонта на гарата очевидно е имало корупция – възлагането на строителните поръчки и ролята на подизпълнителите повдигнаха въпроси за прозрачността и възможни връзки с властта. Освен това властите вероятно са пренебрегнали предупрежденията за пропуски в безопасността.

„Корупцията убива!“, гласеше един от лозунгите на студентските протести. В продължение на две години студентите обиколиха Сърбия, разговаряха с хората и организираха едни от най-големите протести в историята на страната.

Истинската работа обаче тепърва предстои, казва за ДВ философът и политически коментатор Иван Миленкович. „За това е необходима известна доза решителност. Защото да запазиш властта е по-трудно, отколкото да я спечелиш. Трябва да се отрежат всички пипала на октопода, но и да се спазват законите. Само законите гарантират, че Сърбия има шанс", посочва той.

Колко дълго ще остане единна "Студентската листа"?

В изборната нощ все още никой не мислеше за утрешния ден. А Сърбия има да решава редица важни въпроси: какъв курс ще поеме спрямо Европейския съюз, Русия и Косово? Доколко силно ще я възпрепятства съществуващият властови апарат? Каква свобода на действие ще има, докато градовете и общините остават в ръцете на Сръбската прогресивна партия? На този фон мнозина се питат колко дълго „Студентската листа“ с нейните разнородни политически течения ще успее да остане единна. И какво наистина ще успее да постигне?

Все още не е ясно кой ще оглави новото сръбско правителство. Често обаче се споменава името на Деян Соскич, бивш управител на Централната банка и професор по икономика. До края на годината трябва да бъде избран и нов президент. Вучич наскоро се отказа от поста, за да се кандидатира на тези парламентарни избори и да стане министър-председател. След тези парламентарни избори никой не се съмнява, че студентите ще спечелят и президентските избори. Това поне е сигурно.

Източник: www.dw.com