Богати и образовани, но социалисти - защо в САЩ децата на капитализма се обръщат срещу него

Те имат добро университетско образование, работят престижни професии, израснали са с привилегии, но в един момент се обръщат срещу системата, която ги е създала. Защо образованата класа в САЩ започва да губи вяра в капитализма и залита към левите идеи?

Социализмът на привилегированите лицемерие ли е или прозрение? Да имаш пари не противоречи на желанието за по-справедлива икономическа система, пише Тайлър Остин Харпър, американски писател, журналист и щатен автор в списание The Atlantic.

Когато стана публично известно, че един от съпредседателите на нюйоркския клон на "Демократичните социалисти на Америка" (DSA) живее в къща в Бруклин на стойност 1,5 милиона долара, купена от баща му, критиците на DSA получиха златна възможност за атака. New York Post се нахвърли върху Густаво Гордийо, 38-годишен бивш студент от Йейл, подигравайки му се, че се е възползвал от щедростта на баща си, "докато е атакувал богатите и частната собственост". Критиките станаха още по-силни, когато Post съобщи, че Гордийо е прекъснал обучението си по електротехника и никога не се е квалифицирал напълно за професията. "Този комунист се е провалил в практическото си обучение, защото не си е вършил работата", написа в X Кейти Павел, водеща в NewsNation. Гордийо ми каза, че напускането на обучението за електротехник е било "труден избор", който той е направил, за да посвети повече време на ролята си в DSA. Гордийо е само последният пример на добре позната фигура от левицата, обвинена, че е част от сребърния елит, роден "със сребърна лъжичка в устата", който обаче се преструва на радикал, близък до работническата класа. Преди кампанията на Греъм Платнер за Сената в Мейн да се провали след скандал, Платнер многократно беше представян като привилегирован човек, който се преструва на работник, носейки дрехи на Carhart. Дядо му е бил известен интериорен архитект и дизайнер, ресторантът на майка му е бил основният клиент на фермата му, а баща му му е помогнал да си осигури дом - подобно на бащата на Гордийо. Зохран Мамдани също беше критикуван по време на кметската си кампания, че е социалист, въпреки че е роден в семейство на родители, свързани с филмовата индустрия в Холивуд, и собственици на имение в Уганда. Обвиненията в лицемерие само се засилиха, след като кандидатите на DSA спечелиха серия от първични избори на Демократическата партия в различни части на страната. Консервативните и умерени медии и политически кръгове описаха тези прогресивни успехи като движение, водено главно от бели, богати и високообразовани хора Тези твърдения не са само обвинения - те се подкрепят от национални и по-нови проучвания сред членовете на DSA. Те показаха, че 77% от членовете са бели, а повече от 80% от членовете над 25-годишна възраст имат поне университетска диплома. Ако демократите преживяват своето "Чаено парти", както наскоро предположи The New York Times, тогава това е революция, подхранвана главно от хора, които са разочаровани от висшето образование, много от които са сравнително добре финансово осигурени. Джей Каспиан Канг от The New Yorker нарече тези избиратели "социалисти със Subaru": хора с университетски дипломи, които печелят достатъчно, за да си позволят, да речем, да имат автoмобил от среден клас и вечери в добри ресторанти, но които може да нямат собствен дом или да не се чувстват напълно сигурни икономически. Републиканският сенатор Джон Кенеди предпочита по-язвителния прякор: "Лулу Ленини". Атаките срещу социалисти като Гордийо, които публично се застъпват за радикални политики, докато тайно насърчават облагородяването на Бруклин и чиито връзки с работническата класа изглеждат подозрителни, са разбираеми и често забавни. Но фокусирането върху многобройните противоречия на левицата, идваща от богати семейства, е и начин да се избегне един далеч по-интересен и потенциално по-поучителен въпрос: Защо толкова много привилегировани хора са привлечени от политика, която има за цел да разруши системата, от която самите те са се възползвали? В есе от 1977 г. за списание Medical America, Барбара и Джон Еренрайх въвеждат термин, за да опишат нарастващия брой американски работници с висше образование: "професионално-мениджърска класа" (ПМК).

Авторите отбелязват, че членовете на ПМК обикновено заемат позиции, които допринасят за формирането и поддържането на капиталистическата култура и свързаните с нея ценности. Те работят в области като изкуство, образование, медицина, развлекателна индустрия, правосъдие, реклама и технологии, сектори, които могат да се разглеждат като доказателство за способността на капитализма да осигурява културно богат, физически здрав, интелектуално стимулиращ и изпълнен с удобства живот.

Според Еренрайх, професионалната класа от 19-ти век е играла решаваща роля косвено, а понякога и съвсем пряко, за запазването на общественото доверие в икономическата система. Но днешното нарастващо залитане на професионалната класа към левите политики предполага, че ПМК вече не е особено ентусиазирана да изпълнява тази мисия.

Проучване на CBS News/YouGov, публикувано този месец, показа, че демократите - членове на партия, в която професионалната класа е доминираща - са почти два пъти по-склонни да изразят положително мнение за социализма (58%), отколкото за капитализма (32%). Сред демократите с университетско образование социализмът е подкрепен от 71%. Това не е напълно ново явление. Още през 1977 г. семейство Еренрайх отбелязва, че радикализмът, дори антикапитализмът, може да се срещне сред някои образовани професионалисти, особено в академичните среди. Но сегашното обръщане на ПМК наляво е безпрецедентно в американската история. До средата на 2000-те години избирателите с университетско образование са по-склонни да бъдат републиканци, отколкото демократи.

През 1984 г. хората с бакалавърска степен гласуваха за Роналд Рейгън с разлика повече от две към едно. Това, което отличава професионално-мениджърската класа на XXI век, е, че самите хора, които по един или друг начина представят капитализма на обществеността като успешна система, са загубили вярата си в него. Много представители на днешната професионална класа са се превърнали в отстъпници от системата. И това отстъпничество заслужава да бъде взето на сериозно като знак за икономически ред, който сякаш вече не е в състояние да се оправдае дори пред собствената си "армия от специалисти по връзки с обществеността".

Когато мениджър на средно ниво в тютюнева компания откаже да пуши, когато директор на технологична компания изпрати децата си в училища без екрани или когато работник в месопреработвателната промишленост стане вегетарианец, много хора осъзнават, че подобни избори произтичат не само от лицемерие, но и от знанието на някой, който е видял системата отвътре. Според демографско проучване DSA е пълна с хора, които работят или се подготвят за традиционни професионално-мениджърски професии: учители и професори, социални работници, здравни специалисти и държавни служители. Това, че някои хора в тези сектори, включително добре платените, гледат към нашата икономика и търсят различни начини за нейното организиране, не е нито лицемерно, нито изненадващо. Учител, който трябва сам да си купува учебните материали; професор на временни договори, който работи в три университета, за да свързва двата края; социален работник, който ежедневно се грижи за нуждаещи се хора; медицинска сестра в болница, купена от частен инвестиционен фонд; федерален служител, който вижда как лобистки групи орязват правилата за безопасност; инженер по данни, който помага за създаването на продукт и който дава съвети на тийнейджъри за самоубийство; студент, вземащ големи заеми, за да получи диплома, която вече не е гарантиран билет към живота на средната класа - какво трябва да мислят тези хора за капитализма в сегашната му форма? И защо се счита за лицемерие, а не за морално отношение, което може да бъде защитено, когато някои членове на професионално-мениджърската класа стигат до заключението, че безобразията, с които се сблъскват на работното си място, в корпоративни офиси и в ежедневието, са симптом на система, която заслужава дълбоки, дори системни реформи?

Разбира се, някои от "социалистите със Subaru" може да са привлечени от прогресивни политически движения, просто защото така правят приятелите им или защото се чувстват виновни заради собствените си привилегии. Но много социалисти от професионалната класа несъмнено правят честна морална преценка, породена от прекия им опит:

Съвременният капитализъм има дълбоки недостатъци. Обяснявайки причините си за участието си в DSA, Гордийо ми написа: "Преживял съм икономическия живот в тази страна от много различни позиции и знам, че често съдбата определя дали някой ще има финансова стабилност. Това е погрешно". От Мамдани може да бъде извлечен политически урок. Със своите елегантни костюми и естествено красноречие, той не полага никакви усилия да прикрие социалното си положение или престижната си диплома по хуманитарни науки. Вместо да издигат лидери, които се преструват, че принадлежат към работническата класа, социалистите и левите популисти вероятно биха постъпили по-добре, ако се показват без извинения такива, каквито са: загрижени, разочаровани и често ядосани членове на образованата професионална класа.

Източник: news.bg