Смешен лобистки плач

Коментарът на журналиста Петър Волгин от предаването "Деконструкция" на БНР е публикуван първо в сайта avtorski.pogled.info.

Един изключително смешен плач се носи тези дни из родината ни. Няколко либералстващи лица обикалят неуморно от телевизия на телевизия, за да обясняват с гробовни физиономии как България е изправена пред катастрофа, как се готвела някаква страховита национализация, как държавата искала да ни открадне парите и как трябва да се хвърлим на амбразурата, за да защитим свободата, т.е. в настоящия случай частните пенсионни фондове. Тези очевидни бълнувания от една страна, а от друга очевадни лобистки напъни, можеха да бъдат оставени без внимание, ако не се вписваха в до болка познатия неолиберален консенсус на прехода. Според този консенсус държавното е задължително и винаги ужасно, а частното е също винаги и също задължително прекрасно.

Откакто е започнал този глупав плач по повод промените в пенсионните промени, си мисля за Джордж Оруел и за прословутия цитат от книгата му "1984" - "Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила". Злоупотребата с думите, която извършват либералстващите защитници на частните пенсионни фондове е също толкова огромна, колкото и тази, която Оруел описва в своята антиутопия. Как е възможно да наричаш национализация правото на хората да избират как да се осигуряват - дали изцяло да разчитат на държавата или и на частен пенсионен фонд. Извинете, обаче именно сегашният модел ограничава свободата ни, защото ни принуждава да се осигуряваме в частен фонд. Няма значение искаш или не. Задължен си да го направиш.

Много ми е интересно защо нито един либерал не е протестирал досега срещу това класическо ограничаване на свободата? Защо протестират точно когато задължението отпада и действително имаме свобода да избираме?
Отговорът на този въпрос не е особено сложен. Голяма част от т.нар. български либерали са откровени лобисти. Те открито защитават интересите на капитала, защото именно капиталът финансира дейността им. Разбира се, това не е незаконно, но е, как да се изразя по-точно, не особено почтено. Да защитаваш преди всичко интересите на спонсорите си и в същото време да твърдиш, че ужасно те е грижа за обществения интерес, си е лицемерие в най-чист вид. И това лицемерие го гледаме повече от двайсет години. Повече от двайсет години ни обясняват как трябва да заклеймяваме всичко, което е свързано с държавата, и да се хвърлим с песен на уста в обятията на пазарните стихии.

Ето и сега - държавата, казват ни, много лошо управлявала парите ни за пенсия и затова трябвало да си ги даваме в частните фондове. Въпросните фондове се ръководели от едни безкрайно почтени и безкрайно талантливи бизнесмени, които така хубаво щели да развъртят нашите пари, толкова успешно щели да ги инвестират и умножат, че когато се пенсионираме просто няма да знаем какво да правим с пенсиите - толкова големи ще бъдат. Това наистина е великолепно. Само че има една малка подробност. Ами ако въпросните бизнесмени не са нито толкова почтени, нито толкова талантливи? Ако в резултат на някакви неразумни инвестиции фондът фалира, както се случва в други държави? Ако парите ни за пенсия се изпарят като реформаторски обещания? Тогава какво, пак ли държавата ще е виновна? Сигурен съм, че при подобен песимистичен сценарий либералстващите проповедници ще излязат именно с подобна теза. Според тях държавата е виновна за всичко. И най-вече е виновна за провала на "честните частници".

А докато ние се занимаваме с някакви несъществуващи национализации и ограбвания, в парламента ще бъдат гласувани закони, които носят откровено лобистки характер и които отново имат за цел облагодетелстването на една малка група хора за сметка на всички останали. Имам предвид новия закон за образованието, според който държавата, т.е. всички ние, ще даваме пари и за частните училища. Ето това е класическо ограбване. Защото един път плащаме за държавните учебни заведения, а сега искат да ни накарат да плащаме и за частните. Ако подобни текстове наистина бъдат приети, нито образованието ще стане по-добро, нито ще бъде по-достъпно. Единствените печеливши ще бъдат собствениците на частните училища, които вече ще могат да разчитат и на държавна субсидия. Всъщност един подобен ход на нещата ще бъде съвсем естествен. Защото радетелите на "абсолютно свободния пазар" много обичат да плюят държавата, но с огромно удоволствие прибират държавни субсидии, стига да имат тази възожност, и заемат държавна служба, стига някой да бъде достатъчно глупав, за да им я предложи.