Украйна 2014 г. – Жребият е хвърлен

Ако вярваме на летописците сутринта на 10 януари на 49 г. пр. н. е. е била студена и мъглива. Легионите на Гай Юлий Цезар са строени и очакват своя пълководец. Пред редиците от новобранци и ветерани верен на стила си пълководецът произнася: „Жребият е хвърлен”. Минути по-късно Цезар преминава малката гранична река между Галия и Италия – Рубикон, за да предопредили съдбата не само на Рим, Западна Европа, а на цялото Средиземноморие. Без тази кратка фраза на Цезар и последвалите събития Европейската цивилизация може би поела по друг път...

Над 2 хилядолетия по-късно хиляди украинци показаха, че са готови на всякакви саможертви, за да гарантират интеграцията на страната си в Европейския съюз.

Всичко започна през вечерта на 21 ноември 2013 г. Десетки жители на Киев се събираха на Площада на независимостта (Майдан Незалежности – известен в България като Майдана).

Причината е, че броени дни преди срещата във Вилнюс на ЕС за Източното партньорство с бившите съветски републики правителството на тогавашния премиер Никола Азаров внезапно обявява, че

Украйна замразява подготвеното за подписване Споразумение за интеграция с ЕС

и ще търси по-близки отношения с Русия.

Организирани през социалните мрежи, тогава на площада излизат близо 2 000 души. Мнозина започват да им носят топли дрехи и одеяла, започват да пристигат журналисти и обществени дейци.

Протести не стихват седмици по-късно. В студените януарски дни на 2014 г. над Майдана се носи усещането, че „Жребият е хвърлен”.

Западните медии предават репортажи с обикновени украинци от протестите, от които става ясно, че те са излезли на протест, защото са избрали европейското бъдеще на Украйна.

Никой не подозира, че в края на февруари

Майдана ще се окъпе в кръв,

а бягството на тогавашния президент Виктор Янукович в Москва с помощта на руската армия, Украйна ще навлезе в най-критичната фаза от съществуването си като независима държава от 1991 г. насам.

Над сто души бяха убити, повечето от които от полицейски снайперисти, в Киев по време на демонстрациите на 21 - 22 февруари за оставка на президента Виктор Янукович. Мнозина украинци смятат, че отговорността за тези убийства пада върху силите за борба с масови безредици „Беркут”, които бяха създадени от бившия президент Виктор Янукович.

В памет на жертвите улица „Институтская”, която излиза на Майдана, беше преименувана неофициално на „Героите от небесната стотня”.

Украинците обаче показаха, че са готови за ЕС. След консултации между политическите сили и протестиращите беше начертана пътна карта за изход от кризата, която включваше избиране на нов държавен глава и парламент.

В средата на март с

подкрепата на изпратени от Кремъл специални части в Крим се проведе референдум,

на който живеещите на полуострова руснаци гласуваха за отделянето от Украйна. По този начин Москва анексира Кримския полуостров с малко над 2 милиона души население.

Референдумът беше заклеймен като незаконен от целия Западен свят. Президентът на САЩ Барак Обама обяви, че никога няма да признае легитимността на вота.

Този референдум не може да се тълкува като израз на свободната воля на хората, обитаващи Крим - поради простата причина, че това допитване нито беше законно, нито пък независимо и свободно. Набързо спретнатият референдум не бе предходен от обществено-политическа дискусия по темата, затова пък се проведе в присъствието на въоръжени руски армейски части и свързаните с тях "сили за самозащита" на Крим, коментира АП.

Гласуването се проведе по добре познатия ни сценарий, приложен от Сталин

след Втората световна война в окупираните Източна и Централна Европа - верни на Кремъл хора, разчитащи на военната мощ на Москва, инсценираха някакви подобия на избори, които трябваше да легитимират експанзионистичната политика на Кремъл, коментира „Дойче веле”.

Не на последно място германският канцлер Ангела Меркел определи допитването като "анексия" от Русия. Русия "задигна" Крим от Украйна, допълни тя. Не трябва да позволяваме това да продължава, категорична бе Меркел. Тя заедно с президента Барак Обама постави активна политика за налагане на санкции на Русия и подкрепа на Украйна.

Путин не спря с Крим и продължи да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.

В богатия на въглища и стомана район на Донбас се води въоръжен конфликт, в който само по официални данни загиналите са почти 5000 души, а ранените наближават 10 000 души.

На 17 юли 2014 г. над Донбас е свален самолет на „Малайзия еърлайнс“.

Той извършва редовен международен полет по линията Амстердам - Куала Лумпур. Загиват всички 298 души на борда (283 пътници, 15 членове на екипажа). Малко по-късно е съобщено, че са открити останките на самолета близо до село Грабово в Донецка област. Районът е под контрола на руските сепаратисти. Първоначално в руските социални медии се появяват клипчета, които показват радващи се местни хора от свалянето на украински самолет. След като се появяват съобщенията, че сваленият самолет е пътнически и не е украински се правят опити клипчетата да бъдат свалени от глобалната мрежа.

Останките и телата на загиналите се намират на територия, контролирана от проруските бунтовници. През първите дни след инцидента те не дават възможност да се изследват черните кутии и въобще да се направи независимо международно разследване за свалянето на самолета. На 22 юли черните кутии все пак са предадени на холандското правителство.

Междувременно в западната преса се появиха информации, че пари, кредитни карти и други ценни вещи на мъртвите пътници са разграбени от бойци на терористичните проруски формирования, които контролират района.

Според Съвета по национална сигурност на САЩ самолета е свален от проруските въоръжени формирования. Москва отхвърля обвиненията и опитва да стовари вината на Киев. Според разследване на Федералната служба за разузнаване на Германия, самолетът е бил свален от проруските сепаратисти.

Порошенко като символ на интеграцията на Запад

Украинците обаче дадоха ясен сигнал, че „жребият е хвърлен” и техният път е към по-тясна интеграция със Запада. На проведените в края на май президентски и местни избори в Украйна Петро Порошенко спечели вота за държавен глава на първия тур. На второ място е Юлия Тимошенко с 12,4%. Трети е кандидатът на Радикалната партия Олег Ляшко с 8,7%. Гласуването се проведе при ясните демонстрации на провокации на проруските сепаратисти, които се опитаха да затворят със сила избирателните секции в Донецка област.

От своя страна Виталий Кличко спечели убедителна победа в кметските избори в Киев. 57,4% от гласувалите в столицата на Украйна избраха бившия боксьор и лидер на партия УДАР за градоначалник.

Парламентарният вот през октомври отново препотвърди волята на украинците за интеграцията в ЕС.

Блокът на президент Петро Порошенко получи 132 мандата. От тях 63 са по пропорционалната система, а 69 по мажоритарния вот. Народният фронт на премиера Арсений Яценюк - с 82 мандата: 64 пропорционални и 18 мажоритарни. Самопомощ на кмета на Лвов Андрий Садовий е представена с 33 мандата от тях 32 пропорционални и 2 мажоритарни, проруският Опозиционен блок на Юрий Бойко - 29 (27 пропорционални и 2 мажоритарни), Радикалната партия на Олег Ляшко ще има само 22 пропорционално избрани депутати и Отечество на Юлия Тимошенко 19 (17 пропорционални и 2 мажоритарни). Резултатите показват, че силната само преди година проруска Партия на регионите на Виктор Янукович вече е само блед спомен, отколкото активен играч.

Изборът на Арсений Яценюк за премиер и формираната от него коалиция само препотвърди готовността за реформи и оттласкване на Киев от орбитата на Москва.

В края на декември украинският парламент –

Върховната Рада, реши страната да се откаже от своя статут на „необвързана" с военни

и други блокове, като с това трасира пътя за бъдещо членство в НАТО.

Приетите промени бяха гласувани от 303-ма депутати, със 77 повече от минимума, необходим да бъде приет закона. Законопроектът беше внесен от президента Петро Порошенко, коментира „Ройтерс”.

Радата измени законите „За основите на вътрешната и външната политика" и „За основите на националната сигурност на Украйна".

С това Украйна се отказва от неутралитета, който Украйна прие през 2010 г. след натиск от Москва, когато президент беше Виктор Янукович.

Руският външен министър Сергей Лавров нарече решението на Радата „контрапродуктивно” и заяви, че то ще засили напрежението.

Решаването на конфликта в Източна Украйна е възможно единствено въз основа на мирния план, съгласуван в Минск. Това заяви украинският президент Петро Порошенко.

Планът беше изработен през септември от Контактната група за Украйна, в която влизат Украйна, Русия, ОССЕ и представители на югоизточните региони. Той определя механизма за прекратяване на огъня между Киев и сепаратистките региони. Неговото изпълнение е възложено на ОССЕ. Споразуменията се съботират от Москва, която продължава да въоръжава и подкрепя сепаратистите.

Все още не е ясно кога Украйна ще подаде молба за членство в НАТО. Междувременно Киев подписа Споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Беше договорено зоната за свободна търговия да влезе в сила от 1 януари 2016 г.