Актьор в рокля бичува 7 гневни жени

Висококаратен режисьорски театър, който би украсил достойно всеки фестивален подиум в Европа, е новият спектакъл на Диана Добрева „Къщата на гнева“ по една от най-известните драми на Федерико Гарсия Лорка - „Домът на Бернарда Алба“. Това бутиково представление за ценители е като изящно бижу и в миниатюрното пространство на Театър „Възраждане“, разсечено от полегнал обемен черен кръст, под чиято повърхност дебне и избуява женско съперничество, плетат се сестрински интриги, кипят и бълбукат смъртоносни страсти, потъват животи... Това е тежкият кръст, „залостил“ живота на вдовицата Бернарда Алба и нейните пет неомъжени дъщери, обречени на 8-годишен траур след смъртта на стопанина. Един мъж, присъстващ задочно в копнежите и страховете на самотните жени – Пепе ел Романо, превръща застиналия печален свят, в който в началото всичко монотонно и тягостно се повтаря, в арена на забранени желания, омраза и любов. Защото една от тях е наречена да се омъжи за него, но друга ще го има.

За да „втвърди“ още повече образа на деспотичната Бернарда Алба, Диана е избрала мъж за ролята: без ни най-малък опит да присади нежност върху окастрената женска природа на героинята, Георги Златарев е достолепен матриарх: толкова убедителен, че след първите минути на спектакъла едва ли някой се пита защо актьор играе женска роля. Без да преекспонира на висок тон властта, която има - достатъчно е само на моменти да размаха като бич черната траурна кърпа, която държи в ръцете си...

Равностойна нему по мощ на овладяна ярост е гост-актрисата Жана Рашева като слугинята Понсия, която подмолно дърпа конците. Ключова сякаш в тази версия на пиесата е нейната реплика към Бернарда: „Гордостта слага на очите ти превръзка“. Социалните и религиозни табута, принудата на обществото над свободната воля на индивида са онези вериги, в които някои се чувстват комфортно, освободени от нуждата да се бунтуват, а други – като младата Адела – (се) разкъсват. Силна, с дълбок подтекст, е почти безмълвната сцена между Бернарда-Златарев и Понсия-Рашева, когато двете в миг на привидно спокойствие запалват цигари в полумрака: уж нищо човешко не им е чуждо, но истинските сърдечни трепети на другите остават неусетени, пренебрегнати, разтерзани, стъпкани или заметени под килима, за да бъде всичко на повърхността, за хорските очи, наред.

Великолепни актьорски изпълнения се раждат с песенния речитатив и стилизираното, но не уеднаквено присъствие на момичетата Алба – Донка Аврамова-Бочева, Филипа Балдева, Николина Янчева, Яна Кузова, Лиляна Шомова. Ивет Радулова е лудата майка на Бернарда – Мария-Хосефа, чието безумие е посято в дъщеря й и внучките. А може би то е копнежът по отсъстващия мъж.

В своята работа, която се доближава до живопис в театъра, режисьорката проектира вътрешната идентичност във видимия свят, тя визуализира същността на персонажите не само с избора Бернарда да е мъж актьор: Понсия е вярното куче, което злостно лае и нарежда, само когато господарката отсъства; кръстът догма прорязва дрехите; ангел (малката Алесия Йосифова) раздипля и дърпа нишката на живота и т.н.

Автор на костюмите е самата Добрева. Неин е и уникалният грим, който буквално дорисува състоянието на образите: когато затворят очи, героините сякаш ги подбелват в транс на удоволствие или в предусещане за смърт. Със силата на отделен персонаж е и музиката на Петя Диманова.

В спектакъла са използвани и стихове на Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и самата Диана Добрева. Естетстко творение, което би оказало чест на всеки фестивален подиум по света, продължавайки смислово и като форма изящната „Йерма“ на Лорка-Добрева в Театър „Българска армия“, удостоена с Голямата награда за най-добро представление на Междунадорния театрален фестивал в Скопие 2014 г., но оказало се недооценено от комисията за номинациите „Икар“, откроила в своята почетна тройка други, далеч по-спорни като послание и реализация постановки.