26 Декември, 2013 08:31 3 483 1

Горещите театрални дуети

  • театрални-
  • дуети-
  • спектакъл-
  • актьорите

Половинките на успешния актьорски тандем са като двете страни на монетата

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Спомням си, че на едно театрално награждаване, прибирайки заветната статуетката, актрисата Рени Врангова съжали на глас, че не е оценен и партньорът й в спектакъла „Дон Жуан“ - Филип Аврамов. В Русия например има отличие за театрален дует и съм сигурна, че ние щяхме да го спечелим, каза тя. Напук на подсещането, следващата година академията номинира актьора Йосиф Шамли за ролята на следователя Порфирий Петрович от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, а сякаш не забеляза екстатичното живеене на колегата му Иван Юруков като неговия философски антипод - студента убиец Родион Расколников... Независимо дали на сцената са любовници, духовни братя или интелектуални опоненти, актьорските дуети са като двете страни на една и съща монета, като енергиите „ин“ и „ян“, като палеца и показалеца в ръкавицата на кукловода. Техните герои не могат един без друг и без актьорско съучастие между двама просто „цялото“ на представлението не се получава.

Може би в битуването си българинът е прекален индивидуалист, „монологичен“ в отношението си към света, трудно се отваря за другите и слуша само вътрешния си глас, но на сцената силната взаимност често е възможна. Ако постигнат онова специално „сцепление“ помежду си, двете половини на актьорския тандем сякаш концентрират смисъла на посланието и флуидите почти зримо прелитат от тях към публиката. Понякога тази магия наистина се случва и хората безпогрешно я усещат. А и по Коледа стават чудеса...

На прима виста се сещам поне за десетина актуални театрални дуета: някои от тях току-що родени, други вече станали хит на отиващата си година, трети със стаж повече от сезон, но през този - достигнали връх на популярност и международно признание. В някои от тях се оглеждат реални личности, в други бесуват напълно измислени, а част от трети дори...не са хора. Общото между тях е – талант за двама! Можете да се убедите и сами в това през дългите зимни предпразнични и следпразнични вечери.

 

Пенко Господинов и Анастасия Лютова като сиамски близнаци в „Паякът”

Мъж и жена лежат във ваната, покрити до брадичките с пяна. Той е гневен от поредния й кулинарен провал, тя му отвръща с контраобвинения. Това обаче е само върхът на айсберга от натрупана взаимна неприязън. Затова и двамата с охота вдигат наздравица за бъдещия си развод, уговорен за следващата сутрин. И точно когато зрителят решава, че го въвличат в банален семеен скандал, идва първата от серия изненади, виртуозно замислени от авторите Йордан Славейков и Димитър Димитров, които са и режисьори на спектакъла. Всъщност Марта и Мартин не са изнервени съпрузи, а сиамски близнаци в навечерието на отдавна чакана операция за разделянето им. Цели 27 години те са живели в условия на принудителна заедност и невъзможна интимност.

В тясна близост актьорите разнищват цяло кълбо от екзистенциални проблеми: за съдбата на различните, за обречеността да сме с някого, без реално да се докоснем до същността му, за самоубийствената любов и здравословния егоизъм. Дилемата свобода или сигурност е на кантар до самия финал на този нестандартен психотрилър, в който нито за миг не се появява усещане за „дежа вю”. Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са двойка в живота, са идеалният избор за ролите: не само защото поотделно са отлични актьори, но и поради факта, че тяхната емоционална обвързаност ги прави изключително истински в образите - с копнежа им един по друг и с неизбежните на моменти изблици на взаимна непоносимост.

През лятото българската пиеса „Паякът“ се нареди на първо място сред 10-те най-добри спектакъла на нюйоркския Фриндж фестивал, в който с повече от 1200 представления участваха 185 театрални формации от 13 държави. Оценката е на авторитетния американски седмичник за култура и изкуство „Дъ Вилидж Войс“. „Актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова говорят на скорострелен български, но дълбочината на тяхното смело и сурово представление преминава отвъд езика”, пише в рецензията си Линда Лизман. Не остана по-назад и тежката артилерия на „Ню Йорк Таймс“: „Продукцията затваря двамата герои в една тясна вана, където Господинов и Лютова представят удивителни вариации на темата "обичай-ме-или-си-върви", докато им е почти напълно невъзможно да се погледнат в очите“, казва се в ревюто на критика Скот Хелър за престижното издание.

По-рано, на Международния фестивал на камерните театри и малките форми в Санкт Петербург Анастасия Лютова получи награда за най-добра женска роля, постановката бе отличена като най-добро представление и най-силен театрален експеримент, а на фестивал на камерните театри в Москва двамата партньори грабнаха приза за най-добър актьорски дует.

Паякът се играе на 14 януари в Театрална работилница „Сфумато“

 

Калин Врачански и Теодора Духовникова като брат и сестра в „Гарванът“

Харизматичните актьори Теодора Духовникова и Калин Врачански дават плът и дух на героите в мрачния психотрилър с уклон към мелодрама на дебютантката Калина Попянева, който дочака своята щастлива реализация на сцената на Театър 199, след като преди близо 3 години спечели организирания от него драматургичен конкурс на името на Славка Славова. По някаква странна случайност казусът в пиесата „Гарванът“ - класирана на първо място във второто издание на конкурса, доста напомня този от пиесата „Паякът“ - поставена втора в първото му издание.

В „Гарванът“ обаче не физическа свързаност, а травма от миналото прави брата на инвалидна количка (Калин) и неговата сестра счетоводителка (Теодора) болезнено и неразбиваемо зависими взаимно. В техните отношения на любов-омраза се намесват чувството за вина, страхът от възможната загуба на другия, опитът за пълно обсебване на неговия ден и неговата нощ, играта с чуждите страхове и манипулациите, целящи тоталното подчинение на единствения близък човек.

Като на детската люлка, изиграла някога фатална роля в живота им, ту единият взема надмощие над другия, ту обратно, и всеки е осъден да влачи своето почти затворническо битие, доминирано от умора и самота. И все пак взаимната грижа и простичката радост да си жив надделяват - сякаш зрънце светлинка на перваза, на който гарванът каца заедно с лошите предчувствия. Бурен рокендрол на аплодисментите в края ни подсеща, че в този случай тъжната съдба на двама красиви млади хора е само театър. Макар че Калин и Теодора са толкова убедителни и истински, че на моменти забравяш това.

Теодора Духовникова е завладяваща, силна и нюансирана като потиснатото момиче, отдадено на властния си брат. За превъплъщението си актрисата получи награда за женска роля на Международния фестивал Друмеви театрални празници "Нова българска драма" - Шумен 2013. Калин Врачански пък не само за пореден път е убедителен в ролята на мрачен романтик, но се проявява и като същински акробат, докато обяздва халките, шведската стена и всевъзможните гимнастически предизвикателства в „съня“ на своя герой.

Гарванът“ се играе на 12 януари в Театър 199

 

Христо Мутафчиев и Валентин Танев като Стефан Стамболов и Захарий Стоянов в „Духът на поета“

„Духът на поета“ в камерната зала на Народния театър е аскетичен спектакъл, който няма нужда от никакви постановъчни фльонги, след като има мощния полемичен текст на Стефан Цанев и жертвената игра на Христо Мутафчиев, завърнал се на сцената в сложната и емоционално изцеждаща роля на Стефан Стамболов с дързост, присъща за характера му. Негов по-мек и интелектуален вариант е хронистът на въстанието Захарий Стоянов, също влязъл от революцията във властта. Той е актьорът Валентин Танев, съратник на Мутафчиев и на кормилото на Съюза на артистите, така че партньорството на двамата е изпитано и закалено.

Пиесата на поета драматург, поставена от проф. Маргарита Младенова, стъпва на битуващи почти до наши дни градски легенди около версиите за гибелта на Ботев, за възможното му оцеляване и въображаемо завръщане, за да се оттласне от биографичните догадки и се превърне в дискусия за историческата ни съдба, за прагматизма и идеализма в политиката, за смъртта на поборниците и поетите и възкръсването им като диктатори.

Гръбнакът на историята е организираната „на пожар“ среща на премиер-министъра Стамболов с председателя на Народното събрание Захарий Стоянов по повод на едно „чрезвичайно произшествие“: на вратата на първия мъж в държавата, 16 години след общото им революционно минало, е похлопал Ботев - „онзи от корицата на читанката“: той чака отвън и вероятно ще поиска сметка. А вътре, между двамата силни на деня, избухва спор с висок интелектуален градус, с много исторически и философски препратки: дали появата на българския Христос няма да е крайно изпитание за политическия им комфорт; дали да го посрещнат с подобаващи почести, за да го приобщят към новото време, или да го убият, защото си „знаят човека“, нетърпящ компромиси. Непосилно труден избор, по пътя към който звучат прозрения за сегашното.

Христо Мутафчиев показва и двете лица на сложната личност на Стамболов – строител на съвременна България, но и груб циничен тиранин, а у героя на Валентин Танев все още живее някогашният идеалист, когото комфортът на властта е на път да корумпира.

Духът на поета“ се играе на 19 и 23 януари в Камерната зала на Народния театър


Мария Каварджикова и Бойка Велкова като Елисавета Багряна и Дора Габе в „Две“

Модерната градска легенда донася, че пиесата на актрисата Таня Шахова за двете гранддами на родната поезия дълго е отлежавала в чекмеджетата на Народния театър - може би за добро. В по-стар вариант за реализация Татяна Лолова е трябвало да се превъплъти в един от образите, но в даден момент тя се отказва. После в друга конфигурация пък е включена Илка Зафирова, обаче тя също дава заден. Наистина, изпитание е за всяка актриса да се докосне до тези реликвите на българската литература, за които всеки пази своя представа в сърцето си. Мария Каварджикова и Бойка Велкова дръзват. Не се опитват да се „надиграят“. И според познавачите правят най-силните си роли от сезони насам, а от години те имат безчет номинации и награди като безспорни прими. Това говори достатъчно само по себе си.

Интригата в пиесата поставя двете достойни съперници Багряна и Габе в принудително съжителство в Дома на писателите в Хисаря, където навред са пръснати техните книги и романтични капели... „Какво се случва с човека, когато усети, че неговото време се оттегля назад? В какво се вкопчва и как противостои на зимата, която пропълзява в едно хисарско лято?“, размишлява режисьорът на спектакъла Юрий Дачев.

Дали Дора Габе може да прости на Елисавета Багряна? Дали Багряна ще признае таланта на Дора? Колко мъже ги разделят? За кого никога няма да се разберат? Кой ще отсъди коя е по-красива, коя е по-талантлива, коя е по-обичана, коя е способна на повече любов?

Вярно ли е, че „Две хубави очи“ на Яворов е посветено на Дора? Дали наистина Багряна е виновна за смъртта на Вапцаров? В какви отношения е била с бащата на Дилма Русев? Вярно ли е, че и в двете поетеси е бил влюбен чешкият поет Витезслав Незвал? (Бохемистите знаят, че на Дора Габе е посветен неговият роман "Като две капки вода", излязъл неотдавна и на български). Може ли само с думи да промениш съдбата си? И дали двете невероятни жени ще се съгласят да отговорят на тези въпроси? От тяхно име ще се опитат да го направят двете невероятни актриси.

Две“ се играе на 29 декември и 18 януари на Сцена на IV етаж в Народния театър 

 

Свежен Младенов и Георги Златарев като Фреди Меркюри и Рудолф Нуреев в „Последната тайна на Фреди Меркюри“

Един ден на вратата в лондонския дом на Рудолф Нуреев – магнетичния бог на танца, потропва един крал на роксцената – Фреди Меркюри. Фреди е дошъл при кумира си от младини с една ужасяваща тайна и с една неизпълнима молба. Той е като оголен нерв; той е гневен, уязвим, изискващ, умоляващ, абсолютно различен от образа си пред публиката... Руди на свой ред е арогантен, мнителен, агресивен и свенлив едновременно, ироничен и чувствителен. Ще изпълни ли той молбата на Фреди, ще влезе ли в една от многото лъжи, с които без друго е преплетен животът и на двама им?

На сцената на Театър „Възраждане“ актьорите Свежен Младенов (рокаджията Фреди) и Георги Златарев (балетистът Руди) имат не по-малко обсебващата задача да направят „свои“ две легенди в световната поп култура, да проникнат зад защитната броня на две личности, осъдени приживе да са винаги на показ, но почти никога себе си. Тяхната слава и успех се приемат за даденост, но всъщност са пирова победа на двама чужденци, емигранти, победили системата.

Какви са те един за друг? Любовници, приятели, съперници, братя по съдба, светъл пример, последен пристан или рамо, на което да се облегнеш? А може би всичко това заедно? Спектакълът на Съни Сънински по пиесата на Ирина Гигова е сякаш метафора на съдбата на артиста въобще, той е за самотата на твореца и за манипулациите, на които е подложен известният. Но „Последната тайна“ е и за пътя на едно човешко същество към друго. Между актьорите прехвърчат искри, като извървяват тоя път на всяко представление отново и отново заради героите си. При Свежен Младенов и Георги Златарев просто има дуенде: не само в ироничния пинг-понг на техния диалог-игра, но особено - когато помежду им лъсне пистолет... Когато Меркюри предлага този път, вместо да живеят по законите на другите, те двамата с Нуреев да манипулират медиите и обществото, за да сътворят собствената си легенда.

Последната тайна на Фреди Меркюри“ се играе в театър „Възраждане“ на 27 декември и 12 януари


Мариан Бачев и кучето Дъдли в „Операцията“

Тази двойка е най-странна от всички останали, и то – не защото куче рядко се появява на театралната сцена. Е, имаше едно в ложето на Владо Карамазов в „Казанова“ на Диана Добрева, но май защитниците на животните възроптаха срещу „принудата“. В комедийния (ама много черно комедиен по български) спектакъл „Операцията“ под режисурата на Борис Панкин в Сатиричния театър случаят е съвсем друг, пък и ретривърът Дъдли хич не се чувства некомфортно, докато чака реда си зад кулисите.

Всъщност Дъдли се появява за кратко в компанията на Мариан на самия финал и сякаш преобръща посланието на цялото представление. Заради това можем с известна уговорка да му простим доста неща – не на животинчето, а на представлението. То наистина ни разсмива, но с оня неловък смях, примесен с потрес, когато пред очите ти се гаврят със "свещени" табута, заиграват със страховете ти и прелитат човешки вътрешности. На сцената даже са доставили труп за дисекции от Америка – съвсем като истински. Като се замислим, текстът на Иво Сиромахов май е паническа реакция на човек, уплашен до смърт от белите престилки, а не брутална сатира на злочестата ни здравна система. В неговата глава препатили пациенти биват изоставяни на операционната маса от пияни лекари, докато чакат „рекет“ от близките или поредния футболен мач, а разпищолени медицински сестри се хвалят със силиконови цици или обслужват орално докторите.  

В тази „реалност“ персонажът на Мариан Бачев не е в тандем с никого, той е разочарован, самотен и алкохолизиран хирург, който не може да приеме поредния абсурд („Е, няма такава държава“, е коронната му реплика), макар сам да създава част от зловещите нелепици.

В другата реалност – на финала, обаче Мариан се появява по шарени ризка и бермуди и волно тича с Дъдли на фона на декор, напомнящ за екзотичен фототапет. В този друг „наш възможен живот“ хората са добри един към друг, успешно реализирани, обичат професията си и помагат на ближния. Връзката между човека и четириногото е сякаш символ на тази хармония. Значи такъв живот все пак е възможен? А може би другият е само кошмарен сън? Зависи и от нашите решения и избори дали ще се събудим... За всеки случай, след аплодисментите Бачев се извинява на цялото медицинско съсловие за пресолената гротеска.

Операцията“ се играе на 28 декември и 17 януари в Сатиричния театър


Владо Пенев и Силвия Лулчева като 4 чифта герои в „Дуети“

Да, любовта е възможна. Дори когато героите, въвлечени в интригата, далеч не са класически Ромео и Жулиета и когато нито трагедията, нито хепиендът в чистия им вид не са предвидени за финал. Такова е посланието на спектакъла „Дуети” в Театър 199 по пиесата на нашумелия британец Питър Куилтър, режисирана от Влади Люцканов.

Очарователната романтична комедия се състои от 3 миниатюри – три възможни типа отношения между мъж и жена, „рамкирани” от четвърта история, която върви на видеоекран – похват, обикнат от Люцканов още в „Красиви тела”. И в четирите двойки на различна възраст се превъплъщават брилянтните Владо Пенев и Силвия Лулчева. В началото актьорите влизат в характерите на застаряващ гей от шоубизнеса и асистентката му, явно отдавна влюбена в него. В навечерието на рождения му ден, както винаги в неделя, от близката църква кънтят сватбени камбани, а като капак на всичко единствената останала за празника торта се случва сватбен модел. Подобна комбинация докарва мигрена на префинения Бари, но пък вдъхва надежди на секретарката му Джанет. Та нима няма толкова семейни съюзи, в които сексът не е най-важното, стига партньорите да са доказали се в годините сродни души?! Защо не...

Втората новела отвежда героите в Испания, но не на еротичен меден месец, а за да финализират развода си. Взаимни обвинения (о, колко яростно и грубо понякога може да звучи меденият глас на Силвия Лулчева!), напиване с коктейли и игра на нерви, но и толкова много недоизказани чувства. Дали ситуацията е напълно неспасяема? В един момент Шели/Силвия отчаяно се вкопчва във вече почти бившия си съпруг. Малко извънбрачен секс за упование? Боби/Владо май няма нищо против. Защо не...

В третия епизод двамата са брат и сестра: той трябва да я заведе до олтара за поредното й вричане във вярност на нов мъж. Анджела и Тоби не са сигурни в смисъла на предстоящото: те са достатъчно зрели, за да са скептични към всякакво обвързване. И търсят извинения за колебанията си в ужасния дъжд навън или изцапаната с кафе смешна булчинска рокля. Но накрая все пак той я повежда към бъдещия й съпруг: тази стъпка поне обещава някаква надежда, възможна перспектива. Защо не...

Доказва го изповедта на възрастната двойка от видеото, намерила се по обява за самотни сърца. Те са надмогнали суета и претенции, готови са на компромиси, нямат илюзии и розови очаквания, но живеят добре заедно и са щастливи. Защо не? Любовта понякога може да ни изненада с най-причудливата си усмивка. Когато в това ни уверяват фантастични актьори като Владо Пенев и Силвия Лулчева, просто няма как да не повярваме.

Дуети“ се играе на 27 декември и 5 януари в Театър 199


Силвия Станоева и Иво Желев като слугини по Жан Жьоне в „Клер Мадам Соланж“

Още с първите представления в Червената къща проектът на огнената Касиел Ноа Ашер нажежи до алено въображението на зрителите. С него тя лансира на театралната сцена талантливите си протежета от първото актьорско риалити у нас „Стар Машин“.

„Клер Мадам Соланж“ (с пояснението „Игра на любов и смърт“) съдържа в основата си пиесата „Слугините“ на скандалния французин Жан Жьоне, бегли фрагменти от първия му роман „Света Богородица на цветята“, малко от Жорж Батай и малко от самата Касиел... Което се оказва достатъчно за получаването на болезнено взривоопасен и изтънчено естетски спектакъл за копнежа да избягаш от себе си и да се превърнеш в другия, да убиеш или да бъдеш убит.

В този страстен експеримент съучастници са „актьорите сърца“ Силвия Станоева и Иво Желев. Известно е, че според замисъла на Жьоне всички образи в пиесата - Мадам и нейните две слугини Клер и Соланж, би трябвало да се изпълняват от мъже. В по-стандартните интерпретации те обаче се дават на жени. Касиел като режисьор е избрала друг подход: тук Клер е момиче, а Соланж е момче, макар че в спектакъла двамата млади хамелеони са по-скоро андрогинни същества, размиващи границите между мъжкото и женското начало.

Те са двете страни на странен любовен триъгълник, в който всеки може да прелее в другият и всички са едно. Конфигурацията пращи от еротично напрежение и социални амбиции. Ще дръзнат ли слугините да убият Мадам, да се откъснат от статуса, който презират, и да й отнемат ролята в играта живот? Ще позволи ли тя това на своите любими ненаиграли се деца?... Всъщност спектакълът е и поклон пред хомо луденс - играещия човек, актьора, който може да се нагоди към всяка роля и всяка вечер поне за час и половина да бъде когото си поиска...

Проектът донесе на Иво и Силви награда „Икар 2013“ за дебют от Съюза на артистите в България и им отвори вратите за още едно съвместно превъплъщение – в „Любовния живот на съвременните роботи“

Клер Мадам Соланж“ се играе на 20 януари в Червената къща


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Симеон Тасев

    0 0 Отговор