Ню Йорк Таймс: България вдига нова стена, за да държи хората вън

По-малко от две десетилетия след усърдното премахване на масивната ограда по българо-турската граница, предназначена да държи хората вътре, българските власти също толкова старателно изградиха нова ограда край турската граница - този път, за да държи хората навън, пише колумнистът на вестник "Ню Йорк Таймс" Рик Лимън.

Изправена пред вълна от бежанци от Близкия Изток и Северна Африка - и пред риска, че сред тях ще има джихадисти с намерения да извършат терористични атаки, Европа подсили защитата си на много фронтове, включително и в бившите комунистически държави, които преди малко повече от четвърт век бяха по-загрижени да запазят собствените си граждани вътре в страните, коментира изданието.

За последните 16 месеца България започна изпълнението на план, който би звучал познато на всеки запознат с границата между САЩ и Мексико: повече гранични служители, ново оборудване за наблюдение и ограда с дължина от 30 км, която бе завършена през септември.

Затягането на контрола по границата между България и Турция е много видима проява на намеса на континента във връзка с икономическите, социалните и политически последици от нарастването на имиграционния поток.

С по-топлото време се очаква и по-висока вълна от бежанци, устремили се към южната граница на Европа, което на свой ред води до умножаване на граничния персонал, добавянето на други технически бариери, разширяването на съоръженията за бежанци, както и изграждането на стени.

Знае се, че повече от 200 000 бежанци са проникнали в Европа през сухопътните и морските граници за изминалата година, без в тази бройка да се включват онези, които са успели да се промъкнат незабелязани.

И цифрите за първите два месеца на тази година, когато Европа се радва на втора поредна мека зима, рязко се повишиха в сравнение със същия период миналата година.

Антиимигрантските настроения се увеличават във Великобритания, Франция, Унгария, Чешката република и други места из целия континент. Партии, които проповядват етнически национализъм, бележат повишаване на подкрепата за тях - някои до точката, която заплашва господството на по-традиционните партии.

"Възходът на дясното крило в Европа е реакция на този бежански поток", коментира Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

Голяма част от Европа все още се възстановява от финансовата криза от 2008 г., а мощната бежанска вълна означава по-големи вътрешни разходи, особено в страни като България, която е най-бедната държава в Европейския съюз, коментира "Ню Йорк Таймс".

В същото време, епизодични атаки като атентата през януари в парижкия офис на сатиричния вестник "Шарли Ебдо" засилват притесненията, че както местни джихадисти, така и чуждестранни бойци ще се скрият в тази бежанска вълна.

"В момента в западната част на Турция, на границата с Гърция и България, най-вероятно има хиляди сирийски бежанци, които чакат повод да пресекат", казва Марк Пиерини, експерт по Турция и Близкия изток в Карнеги Европа - група за анализ на външната политика. "Ако говорим за завръщащи се (в Европа - б.р.) джихадисти, говорим за десетки".

Славчо Велков, български експерт по сигурността и университетски преподавател, заяви, че според него има по-голямо движение на джихадисти през България, отколкото властите признават.

До известна степен усилия като новата българска оградата просто допринасят за играта на котка и мишка: когато един маршрут е отрязан, контрабандистите се пренасочат по други пътища към Европа.

"През 2012 г. повишените мерки за сигурност бяха по гръцката граница с Турция, където също бе изградена стена", заяви Гил Ариас Фернандес, заместник изпълнителен директор на "Фронтекс" - агенцията, която координира защитата на границите на Европейския съюз. "Резултатът бе, че потокът се измести към българската граница", обяснява той.

Това накара България да въведе свой собствен "план за ограничаване" през ноември 2013 г., включително с продължаващото изграждане на граничната ограда, която в крайна сметка ще се простира на около 160 км.

Ефектът беше драматичен: броят на известните нелегално преминали падна до около 4000 през 2014 г. от 11 000 за предходната година.

Но това не означаваше, че бежанците не стигаха до Европа, изтъкна Фернандес. Тези хиляди, които не успяваха да преминат през България, бяха пренасочвани по море от Турция до близките гръцки острови. По-малък брой опитаха да сторят същото до България през Черно море. Повече от 170 000 бежанци - повечето от тях от Близкия Изток, Африка и Афганистан, през 2014 г. успяха да се доберат до Европа по море през Южна Италия. През първите два месеца на тази година броят им се е увеличил с 42% в сравнение със същия период на миналата година.

"Ние със сигурност очакваме прилив на бежанци през април и май", каза Йордан Малинов, директор на Българския център за бежанци в град Харманли и добави: „Нормално е броят да се увеличава, когато има намесена война“.

"Ню Йорк Таймс" припомня, че през 90-те години е била премахната останалата от времето на Студената война ограда по южната българската граница - двойни заграждения с 500-метрово минно поле между тях, за да предотврати бягствата на Запад на граждани от комунистическите страни. Оградата беше демонтирана парче по парче "и ние много внимателно отстранихме всяка от мините, една по една", цитра вестникът тогавашния зам.-министър на вътрешните работи Николай Радулов, сега университетски преподавател в Нов български университет.

Сега Радулов гледа с известно недоверие на начинанието с новата стена, издигана, за да заеме мястото на старата. "Теорията тогава беше, че съществуването на подобни съоръжения е антидемократично", казва той.

Металната ограда лъкатуши по скалист рид, през зелени поля и се скрива в гориста местност, а пред нея на всеки 100 метра е разположен войник от гранични войски.

Българското правителство използва средства от ЕС и други източници и иска да докаже, че може ефективно да контролира и защитава южната границата на Съюза. По-късно този месец оградата ще продължи да се разширява, докато не обхване цялата сухопътна граница с Турция.

Една от причините българските власти да искат да завършат стената е, за да покажат на европейските лидери, че страната заслужава да бъде приета в Шенгенското пространство. България бе приета в Европейския съюз през 2007 г., но й бе отказано одобрение за Шенген, отчасти заради граничните въпроси.

Въпреки че българското правителство твърди, че ще доизгради стената до края на лятото, някои експерти по сигурността се съмняват, че това е възможно.

В същото време, бежанците ще продължат да търсят и да намират начини да прекосят границите на Европа в по-отдалечените и опасни места.