Обущари, не по-високо от обувките

Мнение на проф. Божидар Димитров

В началото се налага да припомня една история от Античността. Художник, мисля, че се казваше Апелес, нарисувал картина. Турил я на площада, подпирайки я на колона, скрил се зад нея и зачакал ”рецензии” на минувачите. Обущар, стоящ насреща, с гръмък глас заявил, че обувките на изобразените са с грешки на детайлите. Художникът поправил картината и на другия ден отново я изложил. Обущарят намерил отново грешки – този път в анатомията на изобразените, в хитоните им. Художникът изскочил от укритието и казал: „Обущарю, критики от тебе не по-високо от обувките”.

За тази притча се сетих, когато видях, че образуваният на 29 май т.г. „Форум културно наследство” се изказал рязко против частичното възстановяване на Голямата базилика по плана на арх. Теофил Теофилов от 1980 г. Според тях много заслужилият пред нашето културно наследство архитект, както и одобрилите плана не по-малко заслужили архитекти - проф. Ема Москова и проф. Боян Кузупов, са били „насилени” от висши органи на БКП да приемат именно този план. Интересно защо не са взели декларации, потвърждаващи мнението им, от Ема Москова и Боян Кузупов. Те са си живи и здрави днес. Арх. Т. Теофилов е покойник и не може да се защити и това е особено мръсното в цялата тази история.

Кои специалисти и експерти са се подписали под това писмо, разпратено на всички висши държавни институции. Според в.„Дневник” това са проф. Богдан Богданов, проф. Велислав Минеков, доц. Георги Лозанов (да, да онзи с папионката - б.а.), проф. Нели Огнянова, Копринка Червенкова, Недялко Йорданов, Ивайло Дичев. Какво е общото между тези хора. Интелектуалци със сериозен принос в своите области, особено крупните медийни специалисти Гого Лозанов и Нели Огнянова. Но нито един от тях не е специалист в областта на културно–историческото наследство. Ако трябва да бъдем по-точни – хал-хабер си нямат. С други думи, погледнали са над обувките си. Ако знаеха за какво става дума, едва ли щяха лековерно да се подпишат под писмото, подготвено им вероятно от международния мошеник арх. Тодор Кръстев и от дясната му ръка арх. Кандулкова. Техните имена не случайно липсват сред „експертите”, подписали писмото. Не аз, а във форумите читателите щяха да ги разгромят, сочейки, че с техните подписи са реставрирани с пластмасови плоскости крепостта Перник и Патриаршеската базилика в Преслав. Укрили са се като мишки зад големи имена авторите на сборището „ФКН”, насаждайки ги на пачи яйца. А „пачите яйца“ са поне две.
Първото е планът на Теофил Теофилов. Той наистина е от 1980 г. и тогава е изпълнена съвсем малка част от него. Днешната реставрирана част от базиликата е изпълнена през 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. по същия план. Защо тогава експертите на НИНКН не протестираха? Къде бяха тогава Гого Лозанов и Нели Огнянова? А Ивайло Дичев? И как за пет години един план на древна базилика може да остарее? Специалистите в НИНКН през този период са същите, които са и днес. Тогава ? Не опира ли въпросът до твърдението, че „науката е извървяла дълъг път – нещо, което се отнася в още по-голяма степен за технологиите за експониране на културните паметници ” (цитат от писмото).
За какво намеквате? За експониране с пластмасови плоскости? Няма да мине. Перник бе последната ви изява.

Второто „паче яйце“ е призивите ви през ред на писмото на НИНКН да одобрява проектите на четири знакови паметника - в Плиска, Преслав, Трапезица и Созопол.
Господа и госпожи интелектуалци, не сте ли чували другото име на този институт – Митницата? Не сте ли чували, че този институт е разяден от чудовищна корупция. Че положителното мнение за проект за ремонт или реставрация в този институт се получава само срещу подкуп. Има разработена тарифа: за ремонт на стара къща – 5000 евро, за яхт пристанище в старинен морски град - 200 000 евро. Има и други начини – член на института става консултант по проекта срещу хонорар 30–50 000 лв. Или проектът се възлага на приятел на сътрудник на института. Пиша го не за първи път, но странно все още не съм даден под съд. Защо ли? Дали не се боят, че ще се явя в съда със 100–150 свидетели?

Питам се как ще се чувствувате, г-н Лозанов или г-н Йорданов, когато утре–вдругиден чуете, ме ДАНС, БОРКОР или криминалната от МВР са влезли в НИНКН и е започнало следствие за крупна и продължила с години корупция. А това предстои, според мен.

А най-нелепо е твърдението, че в НИНКН били експертите по въпроса. Дори за мое изумление, в разгърналата се преди месец–два дискусия по възстановяването на крепостите, разбрах, че там работят напълно невинни хора. От „аргументите” им, излагани в медиите, разбрах, че те не знаят елементарни неща в областта на културно-историческото наследство. Те не знаеха кой е Витрувий, не знаеха за стотиците изображения (графики и дори фотоснимки) на крепости, не знаеха, че в България има и днес поне две дузини, изцяло запазени крепости. Тъжно бе да гледам по една телевизия вече споменатия мошеник арх. Т. Кръстев, който сочеше входната порта и две фланкиращи кули на крепостта Созопол и „авторитетно” думаше: „Ето, всичко това е измислено”. Мозъчето на това интелектуално и професионално джудже не можеше да допусне, че така сме ги намерили при археологическите разкопки – на 7.3 м височина. И че в Созопол не е имало и още няма реставрация на крепостната стена. Има проект (на арх. Юли Фърков, автор на поне 20 реализирани проекти в Белчин, Пещера, Кюстендил/, но той все още не е представен за одобрение. Защото за Созопол все още няма пари. Същото е положението в Преслав и Трапезица. Впрочем за Трапезица вече има пари. Бойко Борисов уреди дарение от три милиона лева от фондацията на азърбейджанската първа дама. Получи ги община Велико Търново и всичко ще си мине по реда на закона – конкурс на проекти, обществена поръчка за изпълнител. Хайде, Гого и г-жо Нели, обявиха ви за експерти, да ви видя проекта. Аз няма да участвувам, защото не съм експерт архитект.

Иначе, като последователи на Ивайло Дичев, можете да облеете с черна боя осветителните тела на Голямата базилика, които неизбежно ще я осветят, когато бъде готова. В което не бива да се съмнявате – няма нещо, с което съм се захванал в живота си, да не е станало. Ако, разбира се, е полезно за нацията и държавата.