От какво страдат отношенията между Обама и Нетаняху

Йоси Купервасер, в. Хаарец

Йоси Купервасер е бивш началник на отдела за анализ във военното разузнаване на Израел (АМАН) и бивш генерален директор в министерството на стратегическото планиране. В момента е ръководител на Йерусалимския център за обществени и политически работи.

Някои считат, че лошите отношения на президента на САЩ Барак Обама и министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху са свързани с политическа подозрителност и отсъствието на лични симпатии един към друг. Песимистите се опасяват, че в резултат на това ще пострадат отношенията между САЩ и Израел.  Но основата на проблема е различната идеология, различното светоусещане, обуславящи различни подходи, в това число и към радикалните ислямисти.

Бъдещето на Близкия изток, Запада и Израел ще се определя от борбата на три фронта: борба не на живот, а на смърт между прагматичните и радикалните елементи в ислямските страни; борба с радикалните ислямисти в западните страни и противостоенето на либерално-оптимистичната идеология с реалистично-прагматичната на Запад, в това число и по повод на отношенията към радикалния ислям.

Към съхраняващия единството прагматичен лагер в Близкия изток се числят Египет под ръководството на президента Абдел Фатах ас-Сиси, Саудитска Арабия, Йордания, повечето страни от Персийския залив, част от сирийската опозиция и т.н. те се опитват да отстояват легитимността на своята култура, сформирана през последните 200 години. Културата, основана на открития ислям е готова да приеме западни елементи, независимо от дълбоката враждебност към Запада.

Екстремистите намират тази култура за вероотстъпничество, което трябва да се ликвидира. Те са изпълнени с решимост да победят Запада, който считат за слаб и лишен от морал. От тяхна гледна точка стремежът на западните страни да намерят щастие в този свят им гарантира поражението под натиска на влезлите в битка ислямисти. Те са амбицирани да създадат нов световен и регионален ред, в който ислямът да има статут на религиозна власт и в който да действат ислямските закони и норми. На първо място трябва от Близкия изток да се изхвърли Запада и неговия форпост - Израел.

Екстремистите се делят на четири основни групи. Ултрарадикални сунити (Ислямска държава и Ал Кайда), шиити (Корпусът на стражите на ислямската революция и Хизбула), радикали-реалисти от средите на сунитите (Мюсюлмански братя, Катар и Реджеб Таип Ердоган) и на шиитите (президента на Иран Хасан Рухани). Ултрарадикалите искат незабавни промени в световния и регионалния ред, като използват слабостите на прагматиците и Запада. Затова сунитските екстремисти  създадоха „Ислямска държава”, а шиитите бързат  да овладеят нови територии от Близкия изток и активно насърчават иранската ядрена програма.

Радикалите-реалисти, които поделят целта си с ултрарадикалите считат, че Западът не е толкова слаб, а ултрарадикалите, които не са толкова силни, за да осъществят желаните незабавни промени.  Подходящото време за революция ще настъпи скоро, но ако настъпи преждевременно, това само ще навреди на интересите.

Западните оптимисти начело с Барак Обама са на мнение, че трябва да се водят преговори с радикалите-реалисти, защото ще ги укрепи и това е морално оправдано заради престъпленията на западните страни срещу мюсюлманите в миналото. Те мислят, че по този начин може да се постигне много по-надеждно урегулиране, доколкото радикалите-реалисти ще помогнат в борбата с ултрарадикалите. Оптимистите считат реалистите и ултрарадикалите за истинските представители на исляма. Според тях примирението с радикалите-реалисти ще ги подтикнат към отказ от революционната идеология в полза на съхраняването на съществуващия ред. Затова днес САЩ са готови на всякакви искания от страна на Иран в сферата на ядрената програма.

При това привържениците на реалистично-скептичния подход на Запад, в това число Израел и мюсюлманите-прагматици, омаловажават разногласията в радикалния ислямски лагер. Те наблягат на това, че двете ислямистки фракции се стремят към унищожение на съперниците и формирането на нов регионален ред. Западните реалисти и мюсюлманските прагматици са на мнение, че за успешното противопоставяне на това движение трябва да се прибегне не към умиротворяване, а към решителна политика с готовност да се прибегне към сила във вид на санкции и военен удар в случай на необходимост, за да се защитят жизненоважните интереси на Запада и прагматиците в ислямския свят.

През първия мандат на Обама вървеше дискусия между реалистите и оптимистите, но след оттеглянето на Хилъри Клинтън, Денис Рос и други, надделя оптимистичната гледна точка.

Тази разлика в двата подхода е в основата на разногласията между Нетаняху и Обама. Реалистите считат за крайно проблематична политиката на Обама по отношение на Иран, на ситуацията в Близкия изток и на палестинците. Оптимистичният подход може да увеличи заплахата за сигурността на Израел. Борбата за утвърждаване на възможната сделка с Иран в американския Конгрес ще покаже дали оптимистите от Демократическата партия ще наложат своя подход на целия свят, независимо от това, че много експерти определят тази сделка като заплаха за сигурността на Запада.

Сходството във възгледите на Израел и близкоизточните прагматици, техните общи опасения от радикалите и разочарованието в оптимистите създават възможност за сближаване, която не е свързана с палестинско-израелския мирен процес.