"Отричаме" геноцида в Сребреница, защото това не е вярно

11 юли, събота, беше официалната 20-годишнина от това, което наричаме "клането в Сребреница" и "геноцида в Сребреница", когато мюсюлмански мъже и момчета бяха убити от сръбските сили по време на войната в Босна от 1992 г. до 1995 г.

Западното единодушие по отношение на случилото се в Сребреница е като официалната история на кланетата в Руанда - оспорва от академичните среди, журналистите и адвокати по международно наказателно право включително Ед Херман, Дейвид Питърсън, Майкъл Паренти, Робин Филпот, Джон Филпот, Кристофър Блек, Питър Ерлиндер, Рамзи Кларк, и Диана Джонстън. И двете официални истории служат като крайъгълни камъни на Западната интервенционистка идеология.

Миналата седмица, преди честванията за 11 юли, Русия вбеси Саманта Пауър, посланик на САЩ в ООН, като наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност за Сребреница, защото включваше думата "геноцид". Четирима от членовете на Съвета за сигурност - Ангола, Китай, Нигерия и Венецуела, се въздържаха. В интервю за "Гласът на Америка" Саманта Пауър нарече всички онези, които не са съгласни със Западния консенсус "отричащи геноцида".

Американската журналистка Ан Гарисън разговаря с авторката Диана Джонстън, автор на "Походът на глубците: Югославия, НАТО и Западните заблуди" и "Кралица на хаоса: премеждията на Хилъри Клинтън" ( която ще излезе през септември).

Ан Гарисън: Диана Джонстън посланикът на ООН Саманта Пауър ви нарича "отричаща геноцида", заедно с Ед Херман, Дейвид Питърсън, Майкъл Паренти, и всеки друг, който е дръзнал да оспори Западния консенсус за това, което се случи в Сребреница през юли 1995 г. Какъв е вашият отговор?

Диана Джонстън: Ами аз наистина отричам геноцида и аз съм горда с това. Дори мога да кажа защо. Това, което се случи не е геноцид. Имайте предвид, че да отричаш "геноцид" означава да отричаш тълкуване, не фактите такива каквото са. Имаше клане на затворници, чиито брой е много оспорван. Това беше военно престъпление. Но не и геноцид. Когато жертвите са военни възрастни мъжете, а жените и децата са пощадени, това не може да бъде геноцид, погледнато от всяко разумно определение. Международният наказателен трибунал за Югославия бе създаден, за да обвини  сърбите в геноцид, и те го правят с пресилено социологическо обяснение, като твърдят, че тъй като босненските мюсюлмани имат патриархално общество, убийството на мъжете е един вид геноцид в един град. Но това не е онова, което хората разбират под "геноцид".

Наричайки случилото се в Сребреница "геноцид" е изключително вредно поради повече от една причини. Разбира се знаем, че основната причина за това е да бъдат оправдани бъдещи войни с изрази като: "О Боже, ние позволихме това да се случи в Руанда. Ние позволихме това да се случи в Сребреница, така че трябва да започнем превантивни войни, за да не позволим това да се случи отново." Това е идеологически претекст, използван от Съединените щати да води своите войни. Но е факт, че подкрепяйки позицията на запада – нещо в стил Саманта Пауър - ние сякаш подкрепяме позиция, че когато сърбите извършват геноцид срещу мюсюлманите е лошо, но поради други причини. Това твърдение, което е невярно, се използва, за да се набират хора от ислямиските екстремисти за борба срещу Запада, както се случва в момента в Близкия изток. Защото те мислят, че западът е враг, западът подкрепя геноцида срещу мюсюлманите, ние сме жертвите, затова ние сме оправдани. И така те набират млади мъже от цял свят, включително и в Европа, за да отидат и да се борят на запад, отчасти въз основа на този претекст. Така че тази лъжа е много вредна.

Защо сърби бяха мишена на САЩ? И защо босненските мюсюлмани бяха облагодетелствани?

За едно нещо, администрацията на Клинтън и следващите президентски администрации имаха сходна политика за съюзяване с мюсюлманите по целия свят. Отчасти като дългосрочна анти-руска стратегия, която датира от политиката Збигнев Бжежински (бившият съветник по националната сигурност на президенка Картър – бел.ред.) за подкрепа на муджахидините в Афганистан. Представата, че слабото място на Руската империя са мюсюлманите и че те могат да бъдат използвани срещу православните християни - това е дългосрочна стратегия на САЩ, която датира още от ролята на Бжежински през 1970г.

И така Сърбия бе разглеждана като потенциален съюзник на Русия в региона, тъй като сърбите са православни християни. Това бе и причината за пристрастието на САЩ.  Историята е, че православните християни бяха лошите момчета, а мюсюлманите - добрите. И това бе постоянна стратегия на САЩ през последните няколко десетилетия.

Значи САЩ не винаги се е борил със злите мюсюлмани по целия свят?

Не, САЩ се сражаваше с по-малкото зло. Той се сражава с тези, които са по-светски насочени, с по-малко фанатизираните. В Босна, САЩ подкрепи Изетбегович, който беше най-ислямисткият политик сред мюсюлманите там. Той беше написал декларация, в която заявяваше, че страна с мюсюлманско мнозинство трябва да бъде управлявана от ислямския закон. САЩ се бореше срещу Кадафи, чийто основен враг бяха мюсюлманите екстремисти, и след като се отърва от Кадафи, те превзеха Либия. САЩ нападна и Садам Хюсеин, който бе мразен от ислямските екстремисти. И сега те превземат Ирак.  Съединените щати също се борят и срещу режима на Башар Асад в Сирия. САЩ насочва усилията си срещу мюсюлмански режими, които не са били религиозно фанатични.

Т.е. всяко от нападенията на САЩ срещу светски държави, където ислямът е доминиращата религия, е довело до ислямския фундаментализъм и създаването на групи като Ислямска държава?

Точно така. Цялостната политика на САЩ през последните десетилетия е в действителност вдъхновена от този екстремистки мюсюлмански радикализъм срещу Запада. Идеята е, че ние ще привлечем мюсюлманите на наша страна, като ги подкрепяме, но това работи по обратния начин, защото ние отслабваме светските мюсюлмански лидери с помощта на нашия скъп съюзник Саудитска Арабия, който разбира се е екстремистка мюсюлманска държава и нашият най-близък съюзник в региона.

А противоречивата бройка от 8000 мъртви мюсюлмани в Сребреница? Global Research публикува интервю с Ед Херман озаглавено "Клането в Сребреница беше гигантска политическа измама", в което той казва, че цифрите са напомпани без съдебни доказателства и че е имало много кланета в района на Сребреница, включително убийства на жени и деца в сръбските села.

Аз също съм много скептична за тези 8000 убити. Мисля, че е ясно, че не е вярно, но не искам да се спра на това, защото моята основна точка е не колко много тела са открити, а това как се спекулира с тях. Освен това фактът, че те са били мъже и момчета на военна възраст, също не говори за геноцид. Това е като кланетата, които се случват по време на войни. Мъже биват убити, защото се сражават на вражеска страна. Убийства се случват и от двете страни. Това е война. Не просто сърби, които убиват мюсюлмани. Мюсюлманите също убиваха сърби. Искам да кажа, това е гражданска война с две страни, които се сражават.

Но друга причина поради, която за мен това не е геноцид срещу мюсюлманите е, че сърбите са били в съюз с друга група босненски мюсюлмани в западната част на Босна, чийто лидер е светският мюсюлманин Фикрет Абдик, който първоначално е бил по-популярен от Изетбегович. Така етикетът на геноцид е абсолютно абсурден.