Аферим, ДПС, машаллах!

Въздишка на облекчение се откърти от гърдите на загорелия за реформи български народ. В четвъртък научихме, че управляващите и по-специално тяхното реформаторско крило са постигнали исторически пробив, макар и с цената на исторически компромис. Пробивът е, че нашумелите напоследък законодателни промени, които тук за краткост ще наричаме "съдебна реформа", очевидно ще бъдат приети. Компромисът е, че техните първоначални вносители се отказаха от авторството си в полза на ДПС и сега колкото и да се мъчат да изкарат, че лаврите са за тях, лаврите не са за тях. Нещо повече, остава неприятното впечатление, че така дългоочакваните 

Защото олицетворение на какво, ако не на статуквото е ДПС - големият печеливш от всяко управление, рафинираният изнудвач на мнозинства. Когато професионални политици несръчно скандираха #КОЙ? по улиците в стремежа си да минат за протестиращи граждани, изглеждаше невъзможно да си представим, че в съвсем близко бъдеще те ще благодарят на #НЕГО и възторжено ще гласуват реформите, които #ТОЙ им измъкна изпод носа, за да ги лансира от #СВОЕ име.

Вие направихте коалиция с Бойко Борисов, легитимирахте го като десен и той щедро и почтено ви се отплати във валутата, с която оперира най-добре - власт. Простихме ви тази коалиция, защото се насилихме да повярваме, че тя е в името на избрания цивилизационен път на държавата и нацията. Простихме ви и трескавата възбуда, с която се хвърлихте към постовете като пресъхнали керванджии към оазис. Но как да ви простим това, което направихте в четвъртък? Как да ви простим, че позорно свихте знамето, под което ни събрахте, за да може #КОЙ да си развее байрака!

Вярно, от гледна точка на честта и принципите реформаторите, като видяха, че проектът им няма да мине, трябваше да се оттеглят от всякакви преговори, да си напуснат министерствата и другите коалиционни позиции, да предизвикат криза и всичко да започне отначало - до победа без компромиси. Но за кого щеше да бъде полезно това? С изключение може би на епическите поети - за никого. Нямаше да е полезно дори за онези принципни критици, които сега обвиняват блока в конформизъм. Да, решението на реформаторите е грозно, даже е гнусно, доколкото показва действителността такава, каквато е. Но в никакъв случай не е неправилно. Не си спомням поговорката за хорото и какво става, като се хванеш на него, но съм убеден, че 

Тоест професионалният юридически дебат за хората няма никакво значение, защото те усещат, че от него няма да се промени нищо. Други неща обаче имат много важно значение - какво ще остане в паметта на публиката от всичко това, от цялата тази пукотевица и размяна на пламенни лозунги. Ще останат няколко елементарни конструкции, няколко опростени извода:

Първо, реформаторите се предават, отстъпват от реформите (кои реформи - това няма никакво значение).

Второ, истинският реформатор е ДПС; ДПС прави нещата да се случват, не може без ДПС.

Трето, за политиците най-важното е да бъдат във властта, макар че не са го казвали на избирателите си в прав текст, а са им гукали други неща.

И четвърто, Европейският съюз е доволен, кабинетът ще довърши мандата си. Е, може да изхвърчи някой и друг реформаторски министър, но това е в името на реформите! Това е всичко, което ще остане в общественото мнение, когато т.нар. съдебна реформа потъне в дебрите между първо и второ четене.