С нощния влак Варна - София

Влакът профучава край лудницата в Карлуково.

Чува се ранобуден петел и лека суматоха. Влакът е спрял на гара Зверино. Бивше индустриално село с вече изветряла слава. Но с респектиращо име, каквито са и хората, които се качват. Тежка псувня раздира мрака и стряска дремещите баби от източна България. Часът е 5 без 20. Дефилето ни приветства с един от коронните си номера. Небръснат мъж с блеснал поглед вади бутилка от Дерби Кола, пълна с домашно вино. Вече няма свободни места. Мъжете пият в коридора. Кондукторка с добре оформено катинарче кудкудяка делово: „Тука непроверениии…“. “Пий или изчезвай“, изломотва и един от мъжагите. Кондукторката се кикоти. С рязко движение отваря вратата на купе и пали лампата, като надзирател в Дахау. „От Мездра и Зверино непроверенииии…“. Заслепените концлагеристи в купето вдигат ръце пред очите и пъшкат в нестроен хор. 

В 5 и нещо тренът поема още пролетариат от гара Лакатник и Церово. Следващата гара е Своге. За зла участ на неподозиращите, в градчето е  пазарният ден и коридорите са пълни със стрейнджърс ин дъ найт. Плюс илиянски торби, вързопи, чували и всякакви способи, които могат да пренесат стока за продан.