Михайлов: „Топлофикация” да се раздели на по-малки топлофикации

Ивайло Михайлов е на 51 години. Роден е в София, трето поколение жител на Модерно предградие (днешен 10-и микрорайон на Люлин). Завършил е 91-ва Немска езикова гимназия. Магистър по икономика от УНСС, специализирал мениджмънт и финанси в Германия и Австрия. Говори перфектно немски и руски, владее английски. Женен, с две деца. В момента е главен експерт в Държавна агенция „Архиви”. С политика се занимава активно от 2012 г., когато става учредител на партия „Движение България на гражданите” – сега в Реформаторски блок. Преди това никога не е членувал в политическа партия.

 „Мислим, че много неща знаем за „Топлофикация”, но всъщност не е така. Официалните баланси на дружеството са така направени, че няма сериозна яснота относно производствените разходи. Приходната част също до голяма степен е завоалирана, но тук нещата са по-публични, защото е публична тайна, че „Топлофикация” има събираемост под 60%, дори е много вероятно да е под 55% в сметките. Това води до абсолютно безизходна ситуация за дружеството. Ако съберем двата факта – натрупаните досега дългове и липсата на събираемост, то това в нормалния свят е равно на фалит”, каза в интервю за Факти.бг, Михайлов.

- Обмисляше се вариант за отдаване на концесия на „Топлофикация” София?

- Това също вече е много имагинерно, по простата причина, че няма концесионер, който би взел фирма с такива огромни задължения и с толкова ниска събираемост. Няма такъв рисков играч на пазара, който би влязъл в такава схема.

Говорим за мениджмънт на европейско или световно ниво, което би довело до оздравяване на самата фирма. При съществуващата ситуация на високи задължения и ниска събираемост няма кой да поеме такъв риск.

Трудно е да се преди как ще се развият нещата, но самият факт, че за повечето от клиентите на „Топлофикация” цената става баснословна, а от друга страна те са закрепостени към дружеството, единственият шанс хората с ниски доходи, за да оцелеят физически, е да не си плащат сметките.

- Може ли да очакваме сценария от Полша преди години да се повтори у нас?

- Не няма да стане като в Полша. Там проблемът се реши за една зима, когато жителите на Варшава спряха да си плащат сметките на тамошната „Топлофикация”, която разбира се фалира. Изкараха една студена зима, след което обаче на пазара се появиха сериозни фирми, занимаващи се от години с този предмет на дейност. И в момента Варшава се отоплява на по-добри цени отколкото София.

- Тази зима очаквате ли някаква промяна?

- Не, положението и тази година ще си продължи. Предстоят общински избори и поради това нищо няма да се промени. Има вероятност да се завърти още веднъж играта, при която „Топлофикация” София става отново държава. Да бъде оздравена с финансова инжекция от бюджета, т.е. от джоба на всички данъкоплатци, след което отново да й бъде върнат статута на общинско предприятие. Това вече е правено. Мисля, че по време на тройната коалиция.

Във всяка подобна на „Топлофикация” компания първото нещо, което е необходимо, е публичност. За да се знае защо софиянци плащат толкова за парно, трябва да е ясно какви са разходите за основния енергоносител, експлоатационните разходи, защо са такива и как могат да се оптимизират. Това нещо „Топлофикация” от 25 години не го прави. Не изважда разходите на светло.

- Какви са опциите за развитие на дружеството?

- Една от възможностите за развитие на „Топлофикация” е разделянето й на топлофикационни райони. Разходите и приходите на един определен ТЕЦ в момента не могат да се засекат, защото „Топлофикация” дава общо разходите си. Такава информация може да се търси само по Закона за достъп до публична информация. Дали ще се даде от „Топлофикация” или не е друга тема.

Също така колкото е по-малка компанията, толкова по прозрачна е, по-лесно се контролира и е по-мобилна. В момента „Топлофикация” няма никакъв интерес, примерно в „Люлин” (това ми е основната болка), остатъчната топлинна енергия, която се връща по тръбите с по-нисък градус, няма интерес да се даде на селскостопански производител на зеленчуци, например, защото ТЕЦ „Люлин”, както централа Люлин се намира в полето. Там може да се изградят крупни парници, които да работят с остатъчна топлина, която да я използват безплатно, за да има български зеленчуци на пазара на разумни цени. Това е едната насока.

Другата насока е, че една такава по-малка топлофикация би могла да търси възможности за промяна на енергоносителя. Говорим за инсталацията в ТЕЦ „София” за изгаряне на биогоривото, което ще се произвежда в завода за преработка на отпадъци. Само че тази инсталации (независимо че мнението е, че ще се изгради за една година) практически не е започнала да се проектира, което означава, че поне 3-4 години няма да бъде изградена.

Заводът за преработка на отпадъци ще изработва 180 000 тона биогориво. Има с какво да се захрани, но няма къде да ги преработи. Тази биомаса в момента в България може да се преработва единствено в циментовите заводи. Най-големият, който би могъл да погълне най-голяма част от произведеното количество, е заводът в Девин, но той е на 500 км от София.

Това означава, че в следващите 3-4 години по 25 млн. лв. ще се отделят всяка година за транспортиране. Работейки върху един такъв цикъл, логично общината да планира затварянето му веднага, паралелно с изграждането на един завод да е изградена и другата инсталация.

- Каква е цената биогоривото?

- Цената му е безумно ниска – 40 EUR/тон. А цената на 1000 куб./м газ мисля, че беше 400 USD.

- Срещу „Топлофикация” София се водят много дела, което е индикация, че има нередности.

- Да, това е доказателство, че има нещо нередно в топлопреносната система, чисто технологично и че има проблем с етажната собственост. Фактически делата, които се печелят срещу „Топлофикация”, са свързани с това, че в по-голяма степен отчитането не е коректно. Не говоря за самата система на отчитане, когато не се знае никога какво точно се отчита, а говоря за това, че в панелните блокове, особено в Люлин, инсталациите са социалистически модел. Работи се на общ топломер в абонатната станция и оттам нататък данните на този общ топломер се изравняват с данните на топломерите на радиаторите. Затова в новите сгради цената на парното е драстично по-ниска. Има един щранг в общата част и оттам всяко жилище получава топлинната енергия и има един топломер на входа. Този топломер на входа отчита реално постъпилата топлоенергия в жилището. А сега топломерите на радиаторите не отчитат топлоенергията, а трябва да се слагат някакви коефициенти, допълнителни измерителни единици, т.е. цифрите, които се показват на топломера не означават нищо за собственика на жилището. За да се оздрави „Топлофикация”, трябва да има промяна в инсталациите.