2015: Пропуканата стабилност

За премиера Бойко Борисов явно думата за тази година е „стабилност”. През последните месеци той старателно я повтаря. Вероятно се надява, че като говориш за нещо, то се случва. Стабилно ли е правителството обаче? Не се ли плъзга по тънък лед, който всеки момент ще се пропука? Добре си спомняме, че и първото правителство на ГЕРБ си беше стабилно, докато няколкостотин хиляди високи сметки на тока не му подляха вода.

Политиката толкова се повтаря, че хората започват да не се сещат, кога са чули нещо. Ето например, Радан Кънев заяви на 5 януари – преди година: „Бяхме на път да завършим годината с остра криза в мнозинството. Тя е на път да приключи...” Помните ли? Аз бях забравил. Е, лидерът на ДСБ вече наистина е извън мнозинството, но се обзалагам, че в първите дни на новата 2016 г. я Меглена Кунева, я Божидар Лукарски ще каже: „Бяхме изправени пред остра криза в края на годината. Но, събрахме сили, и в името на стабилността, тази криза е минало.”

2015 започна с посещение на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който бащински ни похвали и с 423 цели и 1155 конкретни мерки в управленската програма на кабинета, които трябва да се изпълнят. Не лъжа, вицепремиерът Румяна Бъчварова ги обяви на 23 януари. Помните ли? И аз бях забравил. Но все си мисля, че ще е редно все пак, правителството да каже колко от тези 1155 конкретни мерки са изпълнени. Да, те са планирани за четиригодишен мандат, но би трябвало към 300 от тях да са вече изпълнени. Е, още тогава премиерът съобщи, че ще има дописвания, редакции – само Библията и Корана, по думите му, не подлежат на редакция.

В поредния си доклад  в края на януари 2015 г. ЕК посочи, че  предвид политическата несигурност в страната през изминалата (2014-бел.а.) година напредъкът е бавен и са необходими допълнителни стъпки. Става интересно, каква ще е формулировката на доклада, който ще излезе след месец. Още повече, ако си припомним думите на премиера Меглена Кунева: „Докладът на Европейската комисия (ЕК) дава шанс на България, но догодина няма да е така, ако не сме предприели резки и отчетливи действия”. Е, не остава много време, ще видим. Но защо ли си мисля, че всяка политическа сила ще си го прочете така, както намери за добре...

Към края на февруари, драматично, на фона на обиди, разменяни между Атака и Патриотичния фронт, които няма да ви припомням, депутатите гласуваха за нов дълг от 16 млрд. лева. Е, той няма да се взема наведнъж, а когато прецени правителството, спокойно.

До началото на март всичко си вървеше стабилно, изведнъж обаче министърът на МВР Веселин Вучков подаде оставка. Отгоре на всичко, точо в деня в който в София пристигна шефът на ФБР Джеймс Коми, и това не на шега разгневи премиера Бойко Борисов.

От парламентарната трибуна вицепремиерът Меглена Кунева първа се опита да обясни жеста на Вучков - лични причини. Той самият обаче доста по-точно формулира тези  „лични причини“ - че не са одобрени предложенията му за смяната на председателя на ДАНС Владимир Писанчев и на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Борисов се качи изненадващо на парламентарната трибуна, предложи вицепремиерът Румяна Бъчварова за вътрешен министър и поиска оставките на Писанчев и Лазаров.

Така първата пукнатина в кабинета беше залепена бързо,  а анализатори и политически противници на премиера признаха, че това е бил добър ход.

През следващата седмица паднаха обилни снегове, спря тока на много места и всички се впуснаха в традиционната риторика, как държавата не си върши работата.

От АБВ също решиха да пробват стабилността на кабинета. Георги Първанов заговори за оттегляне на подкрепата, подаде оставка от лидерския пост (е, малко театрално), тъй като съпартийците му гласуваха „за” 16-те милиарда дълг, а след като пак беше избран, заяви: "Много приятно изненадан съм от този избор". Многото приказки за оттегляне на подкрепата обаче останаха само приказки, като дежурното оправдание беше колко добър министър е Ивайло Калфин и колко работи за реформите.

Напрежението между Реформаторския блок (и по-точно ДСБ) и ДПС, което не е спирало да тлее, се разгорещи през месец май, а Радан Кънев обвини движението, че е обявило открита война на Реформаторите.  Той заяви , че ако няма воля да се реализират реформите и да се спрат кражбите в управлението, "ние нямаме място в тази власт". Помните ли? И аз си припомних.

От Патриотичния фронт също обявиха, че търпението им е на изчерпване и ако веднага не изпълнят техните искания, ще оттеглят подкрепата за кабинета. Но и те май само говореха. А може и да са се разбрали нещо, не знам. Месец по късно, в началото на юли Валери Симеонов заяви, че само две точки от седемте им искания към кабинета не са изпълнени  и че удължава с три месеца ултиматума към правителството. Сигурно ги е удължил с още три, тъй като в началото на октомври не е ставало дума за ултиматуми.

Междувременно искри припламваха между правосъдния министър Христо Иванов и главния прокурор Сотир Цацаров.  В средата на юли обаче, те изненадващо обявиха пред медиите, че "заравят томахавките" и изваждат писалките. Както знаем обаче, това беше временно примирие.

Все пак, преди лятната си ваканция, народните представители приеха окончателно пенсионната реформа и гласуваха на първо четене промени в Конституцията, които бяха обявени като “исторически” компромис за реформите в съдебната система. Изключително добър междинен резултат, заяви тогава Христо Иванов.

Веднага след ваканцията депутатите отхвърлиха антикорупционния закон. Ден след това от ДБГ намекнаха, че ще напуснат коалицията, ако законът не бъде приет, а посланици на страни-членки на Европейския съюз излязоха с обща позиция, в която изказват притеснението си от отхвърлянето на проектозакона срещу корупцията по високите етажи на властта в българския парламент. Те определиха бламирането на закона като "негативен сигнал".

Това също не се отрази на стабилността. Докато не дойде второто четене на поправките в Конституцията, където вече се разрази почти екшън. Е, глави не паднаха, но падна министър. Христо Иванов подаде оставка, а Радан Кънев мина в опозиция. При първия беше ясно, при втория се получи малко неловко, особено с останалите партньори от Реформаторския блок, които изведнъж се вкопчиха в министерските кресла. Все пак имат мисия, хората – трябва да си завършат реформите...

Така се стигна до ситуацията ДСБ да излезе от властта, а Петър Москов да остане министър. Според Кънев Москов вече не е заместник-председател на партията, така че не се брои от нея, а ДСБ излиза от властта на всички нива – и по отношение на правителството, и по отношение на парламентарното мнозинство.

Стабилността беше спасена с назначаването на още една жена министър – Екатерина Захариева пое правосъдието. Дали това е бил добър ход, ще стане ясно скоро.

ДПС не бе подмината също от политическите трусове на 2015 г. На Коледното парти на движението в сараите почетният председател рязко разкритикува Лютви Местан. Ахмед Доган бе категоричен, че не желае да бъде нито пета, нито шеста колона и ДПС трябва да се поднови. Почетният лидер на ДПС Ахмед Доган отправи силни намеци за промени в движението.Той направи и преглед на международното положение, като отдели сериозно внимание върху слабостта на Европейския съюз. Той определи като груб фал изказването на Местан по повод сваления от Турция руски самолет Су 24. Въпрос на време е Местан да не е лидер на партията. Някои ще кажат, че този трус в ДПС е само брънка от ходенето по леда в "политическата стабилност", но със сигурност ще допринесе допълнително за евентуалните предсрочни избори.

Ще стане ясно и колко е стабилно управлението и дали няма да имаме пак избори 2 в 1 – президентски и парламентарни. През последните дни на 2015 г. все повече политици не изключват подобна възможност. Други прогнозират пък, че изборите ще се състоят доста по-рано още в началото на 2016 година.  Но, определено, стабилността е вече пропукана.