До втората тръба…

Верни на някакви свои принципи, водени от импулсивни решения или най-добри намерения, обмислени или не чак толкова действия, плахи или смели, хората допускат грешки. Те могат да лъснат веднага или след време. Както пееше Емил Димитров „ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас“. Така е в живота, така е и в политиката. Знаем, че историята не признава „ако“. Но все пак, защо не помислим...

Ако протестърите бяха оставили Делян Пеевски да оглави ДАНС, може би днес той нямаше да дразни суверена с поредната придобивка в бизнес империята си. А кой знае – може пък ДАНС да бе лишена от един мъдър ръководител, който да разравя като мравояд всяка язва на покварените властимеющи. Той нямаше и да изчезва толкова лесно, както Петко Сертов. А то какво стана. Протестърите не дадоха друг шанс на Пеевски и клетникът трябваше да потърси препитание в големия бизнес на обрулената ни държава. Майка му Ирен се поогледа, поослуша, па регистрира израза „КОЙ“ в патентното ведомство. Който иска да си го тананика по пърформансите. Може пък да и свърши някаква работа, така и така вече е нещо като наложена марка. Защо да става зян. Кой знае?

Борисов и той бърка често. Да вземем случая с Яне Янев. Премиерът щеше да има много по-голяма полза от него, ако ги бе оставил с Атанас Семов още да го "уволняват" от билбордовете по шосетата. Вместо това необмислено реши да му запуши устата, като му почеше егото със съветнически пост. В началото всичко вървеше добре. Цареше мир и една тишината - с нож да я режеш. Внезапно обаче шилото проби торбичката и Яне се прояви в целия си блясък като съветник в есемес-комуникациите с ВСС. Няма да е голяма изненада, нито водеща новина от типа ШОК с три удивителни, ако Яне изведнъж признае, че той е загадъчният "Богданов" от странния случай с покупката на „Химко“- Враца. Свят човек, решил да понася чужди вини на гърба си. Или просто жаден да пробутва името си, където се отвори възможност и друг не проявява интерес. Премиерът приюти като съветник и изгорелия в неравната съжителска битка експросветен министър Тодор Танев. За Борисов изглежда не е проблем да разбира и приема съвети от човек, напуснал поста си заради проблем с комуникацията с обществото. Борисов пък има своя запазена марка на поведение във вербалните стълкновения. От години тактиката му е простичка - обезоръжава душманите си, като сваля дискусията на битово-махленско ниво. Там той е доказал, че се чувства в свои води и успява с лекота да неглижира проблемите, независимо от тяхната същина и сериозност. Така стана с „тоалетния“ скандал в дома му с Миро Найденов, с "Ало, Ваньо", с "двете каки", дето си говорили нещо, та до ваксината на бебето на племенника му. Разбира се, няма как да изброим всичко. Да се чуди човек, с какво е заслужил нашият министър-председател цели „три папи“ да го галят, като при нас всичко е майтап и лакърдии през плета. Ако я караме така, скоро от политическия ни живот ще изчезнат и последните образовани и подготвени в която и да е област хора. Всъщност, процесът почти е завършил. Вярно, Костов бе намръщен, Царят - господар на мълчанието, а Сергей твърде скучен - единствено изгуби една папка с документи, пък даже заведоха дело за това. Никакъв колорит, никакво шоу. А при управлението на Борисов атмосфера да искаш - тя е нещо между ретро-чалга парти и събор на Рожен. Но това ли е най-важното...

Та като стана въпрос за ретро-чалга, друг грешник се оказа небезизвестният кмет на Галиче – Ценко Чоков. Човекът необмислено заведе съселяните си на море, като бе наясно, че и без подареното плацикане ще спечели изборите. Ама той да се подсигури, че страх лозе пази. "Знам какво направи миналото лято" му изигра лош номер, защото събуди твърде големи очаквания у местните. Пък родните сиромаси изглежда лесно се разглезват. Поне според социалните ни министри през последния четвърт век. Цяла есен бабите плетоха скиорски пуловери и шапки, а Ценко не ги заведе ни на Пампорово, ни на Банско. И един Боровец вършеше работа, ама не. Изведнъж стана лош, местните си спомниха какъв келеш е бил като по-млад, а по-смелите опитаха да му направят нещо като пуч. Амнезията на някои галичани се разнесе и ги налегнаха мрачните спомени от предишни ценкови мандати с близки срещи на една ръка разстояние от кмета. Последният актуален грешник е Иван Евстатиев. Бившият кмет на Пазарджик и Стрелча отново се превърна в обединителна фигура, сплотявайки местните хора в готовността им да го линчуват. Фатално грешно се оказа желанието му да се порадва на народната любов в най-буквалния смисъл.

Накрая ще излезе, че най-големият тарикат е Едвин Сугарев, пък нега народът си приказва каквото иска. Поетът-революционер е като машина с две степени на действие – „гладна стачка“ и „дипломат“. Когато не е на мисия, поддържа ниски нива на холестерол, захар и нормално кръвно налягане. Рано или късно става я посланик, я консул. До втората тръба…