Тайната петролна дипломация

Повече от година петролните дипломати бяха заети с работа зад кулисите, опитвайки се да уредят сделка между ОПЕК и страните извън картела за съживяване на цените на петрола чрез ограничаване на продукцията.

Това маневриране, което в началото бе водено от Алжир, а сега от Катар, вече започна да дава своите плодове, след като Русия и Саудитска Арабия, които имат спор по отношение войната в Сирия, се съгласиха да замразят цените на нивата от януари. Хора запознати с въпроса заявяват, че първата публична среща между петролните шефове на двете най-големи страни - производители през последните 8 месеца е спряла битката за пазарен дял и сложи тавана на месеци от тайни преговори. Това се казва в анализ на Хавиер Блас, публикуван в „Блумбърг“.

Сега вниманието се измества към Иран, след като икономическите санкции срещу страната бяха вдигнати. Въпросът е дали Иран ще последва примера на Русия и Саудитска Арабия? Предстои длъжностни лица да се срещнат със своите иракски колеги в Техеран за съвместни разговори с Венецуела. Според официално лице, запознато със стратегията на страната, Иран планира да си върне пазарния дял, който преди е бил загубен, пренебрегвайки цените.

Шефът на саудитския петрол Али ал-Наими заяви, че замразяването бележи „началото на един процес“, в който могат да бъдат предприети и други стъпки през следващите месеци. След среща с руския си колега Александър Новак, Наими заяви, че целта е „стабилизиране и подобряване на пазара“.

Тихата дипломация показа как сривът на петрола сближи страни, които имат сериозни противоречия по други въпроси. Според анализатори това дава основата за голяма сделка, която да надхвърля зоната на петрола, включвайки политически въпроси като войните в Сирия и Йемен.

В ОПЕК вече са показвали възможности за сътрудничеството, след като направиха общ фронт срещу депресията на пазара между 1998 и 1999 г., което доведе до десетилетие на постоянен възход, водещ цените на суровия петрол до $ 140 на барел. Тогава отделните министри прекараха месеци в лични срещи, провели се в хотелски стаи и посолства от Маями до Хага. Тогава беше предприет кръг от съкращения, които включваха не само ОПЕК, но и водещи износители като Мексико и Норвегия. Тогава приносът на Русия бе ограничен до аплодисменти.

„Ако Венецуела, Саудитска Арабия, Иран, Русия и други топ износители са били ангажирани в сериозни преговори за намаляване на продукцията, историята показва, че техните срещи ще преминат тайно.“ Това заявява Джейсън Бордоф, който е директор на Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет.

Изпълнителният директор на най-големия търговец на нефт в света Vitol Group BV, Иън Тейлър заяви, че споразумението между ОПЕК и производители извън картела е реална възможност.

Сега Катар поема водещата роля в преговорите, след като алжирският министър на петрола Юсеф Юсфи се оттегли в края на миналата година. Той изигра ключова роля в постигането на пакта от 1999 г.

„Това все още са много ранни дни и нищо конкретно не е договорено. Появява се все по-голям смисъл от това страните да покажат по-голяма гъвкавост, въпреки настояването на Рияд, че всяка страна трябва да допринесе за съкращенията“, заяви Амрита Сен, който е главен петролен анализатор на консултантската компания Energy Aspects Ltd.

Все пак препятствията за постигането на по-всеобхватно споразумение са значителни.

„Сделката в Доха е един беден братовчед на петролната дипломация между 1998 и 1999 г.“, заяви бившия петролен служител в Белия дом Боб МакНейли.

Основната причина за пренасищането на пазара е скока на добива на шистов газ в САЩ, който е извън контрола на всяко правителство, за разлика от миналия път. В същото време най-големите играчи, водени от Русия и Саудитска Арабия са впримчени в битка за пазарен дял на фона на опасенията, че забавеният растеж на Китай ще забави търсенето.

В същото време дипломатическите отношения са много по-напрегнати, отколкото преди две десетилетия. Тогава Иран и Саудитска Арабия се наслаждаваха на рядко размразяване на отношенията по между си , след като Мохамед Катами взе властта в Техеран. Сега религиозните съперници се борят по между си чрез конфликти от Сирия до Йемен.

Русия и Саудитска Арабия подкрепят противоположни страни във войната в Сирия, където Владимир Путин разпореди почти ежедневни бомбардировки в подкрепа на правителството на Башар Асад, когото саудитците се опитват да свалят. Путин ще има финалната дума за всяко споразумение с ОПЕК, а до този момент той все още не е взел решение.

Друг ключов фактор е големият резерв от пари в брой, с който Саудитска Арабия разполага, които са достатъчно, за да може страната да оцелее при евентуална ценова война на изтощение. Преди две десетилетия страната разполагаше с по-малко от $ 25 млрд. и дълг, който беше почти равен на нейния брутен вътрешен продукт. Днес тя разполага с $ 600 млрд., а дългът й е около една десета от нейния БВП.

И все пак генералният секретар на ОПЕК Абдала Ел Бадри призова всички страни, както вътре, така и извън групата, да се присъединят към усилията за съживяване на цените.

„Този въпрос трябва да се разглежда като нещо, с което страните в и извън ОПЕК трябва да се справят заедно. От решаващо значение е всички големи производители да излязат с общо решение“, заяви Ел Бадри.