Кой друг народ би търпял всичко това?

Краят на зимата се видя и политическата класа облекчено въздъхна. Очакваните от някои любители на адреналина протести - платени или спонтанни така и не се случиха. Предсрочни избори въобще не са на дневен ред и партиите от статуквото си плюха в пазвите с облекчение. Особено някои от тях - преживящите малко отвъд четирипроцентовата бариера.

Електоратът се хвана за зеленото, а строителите на съвременна България се хванаха да коват нови изборни правила, защото все пак трябва да се занимават с нещо. Както знаем, човек прави най-много бели, когато се чуди какво да прави. Така народните избраници взеха, че решиха да си го изкарат на народа за преживяния дискомфорт. На търпеливия и изстрадал народец, който вече може да излезе на улицата само по една причина - ако посегнат на децата му. Та Комисията по правни въпроси в Народното събрание одобри на първо четене законопроекта на Патриотичния фронт за промени в Изборния кодекс. В предложението се предвижда глоба от 50 лева за негласувалите, както и отнемане на социални помощи за три месеца, ако човекът получава такива. Хайде да си представим, че са дошли някакви следващи избори и вече е въведено задължителното гласуване. За кого биха пуснали глас тези, които нямаше да идат до урните, ако не им е вменено от закона? А това би бил огромен брой хора. Само на балотажа на местните избори миналия ноември бяха 60-70%. Какво правим обикновено, когато нямаме желание да свършим нещо, но се налага? С ръка на сърцето – отбиваме номера. А като отбиваш номер на избори, какво правиш – гласуваш напук за някой пънкар, за съмнително ухилен, за откровено луд или пределно комичен кандидат, пишеш ругатня върху бюлетината, задраскваш нечий номер напосоки или подкрепяш статуквото с омерзение – само и само да ти е мирна главата. Хората може да не вярват в честността на изборите, но особено в малките населени места напълно допускат, че някой може да ги наблюдава, когато гласуват и вотът им да е видим.

Основната теза на Валери Симеонов и сие е, че задължителното гласуване ще обезсмисли купуването на гласове, ще компенсира "щетите" от изборния туризъм и ще осигури по-голяма представителност на властта, приобщавайки към изборния процес все по-широки слоеве от населението, както се изразяваха факторите от зрелия соц. Всичко това трябва да се случи с активното съдействие на подкараните с геги към урните отвратени и омерзени хора, чиито имена и адреси висят досега залудо по входовете на избирателните секции. На негласуващото мнозинство ще бъде вменена вината, че е отговорно за изгубената битка с купения, корпоративния и етнически вот. Под благородния претекст да утвърдим свещеното право на глас, се преминава в една друга крайност. Превръщайки го в задължителна норма в името на демокрацията, по-скоро това би омерзило и малцината останали вярващи във възможността народът сам да чертае съдбините си. Какво общо има тук демокрацията? В дефинирането и отсъства условието за задължителност. С какво картинката на тиканите с кочани с глоби към урните избиратели ще е „по-демократична“ и "представителна" от тази на подкараните с петдесет лева към същото място цигани миналия ноември? Ще показва ли реалните настроения у нас един задължителен вот, изтръгнат под угрозата от административни санкции. Ще задоволи ли суетния глад на партиите за представителност, една избирателна активност от 85%? Абсолютно да. Преминалите заветната бариера ще се опияняват от "невероятно" високата избирателна активност, без съмнение "плод на мъдрите послания в отлично проведената кампания".

Вместо преследване и затвор за купувачите на гласове – задължително гласуване и санкции! Призивите да се гласува, "защото платените ще избират вместо вас", означават само едно. Пълна невъзможност за мотивиране на избирателите чрез отдавна бракуваната без да е ползвана думичка "диалог". Като не успяха со кротце, останаха им още два куршума - плашене и насъскване. А дали просто не им омръзна да си плащат? Както знаем от много журналистически разкрития, останали си безответни като писък в кладенец, за това е нужен сериозен организационен и финансов ресурс. С 50-те лева глоба и трите месеца без помощи за негласувалите, не е ли твърде прозрача целевата група на санкциите. Фискално погледнато, средствата за купения вот са от партийните субсидии, а те са дошли от активното население. И се връщат при част от населението в пликчета. Парите от глобите на негласувалите са лични и ще се вливат в националния бюджет, при парите на активното население, откъдето пак ще отиват за партийни субсидии. Кой е на далавера от "целата схема"? А един разпенен кандидат заяви преди време: "Ако и този път ви излъжем - проклети да сме!". Кой друг народ би търпял всичко това...